"Мненията са поляризирани. Самонауката може да бъде арбитър между спорещите по темата 5G", смята евродепутатът
Брюксел, 7 декември 2020 г. - "Свидетели сме на поляризиране на мненията относно 5G технологията. От една страна са ярките привърженици на 5G, сред които, разбира се, са представителите на индустрията. Те изтъкват многобройните предимства на технологията в икономически и социален план. В публичните дискусии по темата стана обичай да се окарикатуряват притесненията на гражданите, въпреки липсата на научен консенсус относно рисковете. От другата страна са позиционирани върлите противници на мрежата, някои от които вплитат темата 5G в конспирационистки теории. Считам че, така поставен, дебатът между полярните мнения ни лишава от възможността за критичен прочит. Окарикатуряването на тревогите на гражданите поражда гняв, а в някои страни бяхме свидетели и на насилие. Научният подход е верният начин да избистрим темата."
Това заяви по време на откриването на уебинара "Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда" Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Като член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) Христов бе един от домакините на събитието заедно с Мишел Риваси, евродепутат от Групата на Зелените / Европейски свободен алианс. В края на миналата година Иво Христов инициира, чрез панела STOA, изследване на въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве и околната среда. То бе възложено на института "Рамацини" в Болоня и университета в Гент (Белгия) - два от най-авторитетните научни центрове в Европа. Окончателните резултати от него ще бъдат обявени в близките месеци.
"Ако техническите ползи от въвеждането на технологията не будят съмнение, то въздействието върху здравето остава тревожна въпросителна", каза още Христов.
По думите му, дискусии като днешната поставят много важна тема - за начина, по който трябва да се случи разгръщането на 5G на територията на Европейския съюз. В събитието участие взеха д-р Фиорела Белподжи от института "Рамацини", Елизабет Кардис от Института за глобално здраве (ISGlobal) в Барселона, Родни Крофт (Международна комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP), Франц Кархер от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в Европейската комисия, Арно Тиленс от университета в Гент, Белгия, както и Жерар Ледоа (университет Клермон-Феран, Франция). Модератор на уебинара беше Давид Джий от Института за околна среда и здравеопазване в университета в Брунел, Великобритания.
В откриващото си изказване Иво Христов посочи още: "Пандемията показа колко сме зависими от дигиталната свързаност. Това е аргумент в полза на нейното усъвършенстване. Считам обаче, че поетият курс към форсирано въвеждане на новата технология не бива да се възползва от кризата с COVID-19. Намирам за смущаващо това, че Европейската комисия ще представи обновен план за действие за мрежите от пето и шесто поколение, без преди това да е направена оценка на рисковете. Споделям убеждението, че мрежите от пето поколение следва да бъдат внедрени, когато разполагаме с достатъчно категорични научни гаранции за тяхната безопасност. С други думи, трябва да спазваме принципа на предпазливостта."
Според българския евродепутат притесненията за потенциалните рискове за здравето и околната среда от въвеждането на технологията значително са нараснали в контекста на коронакризата.
"Редно е да отговорим на тези страхове чрез организирането на широка информационна кампания както на национално, така и на европейско равнище", категоричен бе той.
Христов изрази убеждението си, че научните становища ще внесат доза научна обективност в дебата.
"Доза прагматизъм също би спомогнала за уравновесяване на общественото разделение по темата. В случай че учените откроят реални рискове за човешкото здраве, логичният въпрос е с какви инструменти разполагаме за тяхното отстраняване и минимизиране", каза още той.
В рамките на уебинара научният директор на института "Рамацини" - д-р Фиорела Белподжи - изрази тревога относно несигурностите, произтичащи от факта, че 5G ще функционира паралелно с честотите от 1 до 4G доста години напред. Според нея, когато е налице комбинация от всички различни честоти и технологии за предаване на сигнала, от литературата и от признанията на компаниите става ясно, че има много голяма доза несигурност относно количествените показатели на електромагнитното поле и наблюдението на излагането. Д-р Белподжи каза още, че поради факта, че са проведени твърде малко изследвания за здравните последици от дългосрочното излагане на милиметрови (MMW) вълни, широкото внедряване на мрежите от пето поколение е огромен експеримент, който крие риск от неблагоприятно въздействие върху общественото здраве.
Според председателя на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP) Родни Крофт оценката на риска, предоставена от ICNIRP, е оценка на краткосрочните и дългосрочните ефекти върху здравето, описани в хиляди научни публикации и синтезирани от редица компетентни и независими научни агенции. Той бе категоричен, че науката не е идентифицирала никакви вреди за здравето, свързани с излагане на честоти под лимитите, установени от ICNIRP, независимо от продължителността и независимо дали механизмът на взаимодействие е термичен, или не.
Арно Тиленс от университета в Гент, Белгия, обърна внимание на факта, че 5G мрежите ще функционират на честоти между 6 и 300 Ghz и че при формирането на политиките в тази сфера трябва да бъдат взети предвид и всички съображения, свързани с околната среда. "Има редица проучвания за въздействието на честотите в този диапазон, но трябва да бъдат проведени още по отношение на безгръбначните животни, растенията и гъбите, например."
Проф. Жерар Ледоа (университет Клермон-Феран, Франция) изброи редица експериментално наблюдавани вредни въздействия на мобилните комуникации върху растения и животни.
В заключителното си изказване Иво Христов посочи, че липсата на научен консенсус за въздействието на 5G върху здравето и околната среда е ясен сигнал, че темата се нуждае от изследване, за да бъде постигната яснота и да бъдат отстранени рисковете.
"Планът за действие за 5G и 6G, който Еврокомисията предстои да публикува, следва да отчете препоръките за безопасност на научната общност. Въвеждането на мрежите от пето поколение, независимо от времевата рамка, в която ще се случи това, трябва да е безрисково и да върви паралелно с провеждането на всеобхватна информационна кампания. Редно е да разполагаме с методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения и съответните данни трябва да бъдат достъпни за обществеността", каза още той.
* Запис от уебинара е наличен на следния линк:
https://multimedia.europarl.europa.eu/en/panel-for-future-of-science-and-technology-workshop-on-5g_20201207-1000-SPECIAL-STOA_vd
