В Румъния ще гласуват днес на редовни парламентарни избори, от които се очаква сформиране на стабилно правителство, което да се заеме с управлението на пандемията от COVID-19 и преодоляване на икономическите последици от нея.
Около 18 милиона избиратели са призовани да изберат 136 сенатори и 329 депутати в двукамарния парламент за следващите четири години. В страната ще бъдат отворени около 18 000 избирателни секции, които ще работят от 7,00 до 21,00 ч. За румънците, живеещи и работещи в чужбина, са разкрити 748 избирателни секции в 93 държави, което е почти два пъти повече, отколкото при изборите преди четири години. Гласуването извън територията на Румъния е в два дни и започна в събота, информират местните медии, предава БТА.
Според последните социологически анкети управляващата в момента Национално-либерална партия (НЛП) ще се класира на първо място, но няма да получи парламентарно мнозинство. Проучванията показват подкрепа от 28,5 процента за либералите, които управляват през последната година с правителство на малцинството, ръководено от Лудовик Орбан. Подкрепата за НЛП намаля съществено през последния месец, като според местни анализатори това се дължи на мерките за овладяване на пандемията от Ковид-19, като например затваряне на фермерските пазари на закрито, но оставяне на моловете да работят. Друг елемент на силно недоволство предизвика преминаването към онлайн обучение в цялата страна, при положение че не бяха осигурени електронни устройства и интернет връзка за всички учащи.
Пандемията от Ковид-19 изправи пред сериозно изпитание румънската здравна система, като интензивните отделения на болниците са препълнени с пациенти в тежко състояние. През последната седмица почти всеки ден се регистрира нов рекорден брой пациенти с Ковид-19 в интензивни отделения, а броят на заразените от началото на пандемията надхвърли половин милион души. Смъртните случаи от Ковид-19 в Румъния са над 12 000.
За изборния ден не са разписани някакви извънредни мерки, освен общоприетите изисквания за носене на предпазни маски и ръкавици, миене и дезинфекция на ръцете и спазване на социална дистанция.
За второто място ще се конкурират опозиционната Социалдемократическа партия (СДП), която доминира в румънската политика от рухването на комунизма през 1989 г. насам, и новосъздаденият политически алианс Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС (ССР-ПЛЮС). Подкрепата за социалдемократите и за новото политическо обединение се изчислява в социологическите анкети на около 20 процента.
Алиансът ССР-ПЛЮС, който е смесица от проевропейски технократи и активисти в сферата на социалната справедливост и борбата с корупцията, се цели в младите и разочаровани гласоподаватели, включително с обещания да деполитизира и напълно да реформира румънските граждански служби и да изкорени корупцията.
Социалдемократическата партия, която произлиза от някогашната Комунистическа партия на Румъния, се надява да се върне на власт след една година в опозиция, през която обаче разполагаше с мнозинство в парламента и успяваше да блокира много от инициативите на правителството на малцинството. Социалдемократите успяха да прокарат и редица популистки мерки, като например увеличение на пенсиите с 40 процента, което правителството оспорва в Конституционния съд. Сред основните им обещания към избирателите са увеличение на заплатите и пенсиите, и икономически растеж с помощта на европейските фондове, въпреки че при тяхното управление усвояването на средствата от ЕС е буксувало най-много.
Заради пандемията и ограничителните мерки, бюджетният дефицит на Румъния се очаква да нарасне тази година до около 9 процента от брутния вътрешен продукт, спрямо 4,3 на сто през 2019 г. Новото правителство ще трябва да се изправи пред икономическите трудности и предизвикателствата, които пандемията създаде навсякъде по света. Повечето местни анализатори очакват коалиция между либералите и ССР-ПЛЮС или между НЛП и по-малката партия "Народно движение" на бившия президент Траян Бъсеску и партията на етническите унгарци.
