Разбира се, че ще даря кръвна плазма! А за Деня на християнското семейство 20 свещеници дариха кръв, казва старозагорският владика
- Ваше Високопреосвещенство, ваша бе инициативата световноизвестният тенор Камен Чанев, който загуби битката с COVD-19 миналата седмица, да бъде погребан в двора на митрополитския храм “Свети Димитър” в Стара Загора. Защо го предложихте?
- Макар че лично не съм дирижирал изпълнение на Камен Чанев, тази ми идея е уважение към него като личност и към операта като институция.
Направих предложението си веднага, щом научих за кончината на певеца. Ще почива там, където са положени трима митрополити на Стара Загора, духовници и кметове от по-далечното минало.
Вярно, по принцип там светски лица не се погребват, но в гробищата на Стара Загора няма отделна алея за нейни почетни граждани и за хора с големи заслуги за развитието на града. Ако имаше, вероятно Камен щеше да почива там.
Този факт ме кара да мисля, че може би е време да предложим и общинският съвет да одобри подобна алея да бъде изградена на новите старозагорски гробища край село Богомилово, тъй като на досегашните местата вече са заети.
Но така или иначе градът дължи на Камен Чанев почит заради таланта му, заради скромността, която проявяваше, заради себеотрицанието му на сцената. Той беше тук през цялото време, изигра и последната си роля в “Отело” на Джузепе Верди.
И когато отмине тази пандемия, всички, които пожелаят, ще могат да се поклонят и да запалят свещичка на гроба му. Ще могат да отидат на място, което е свято. Където всеки ден се принасят молитви към Бога и занапред неговото име ще бъде споменавано заедно с имената на заслужилите към Стара Загора, които намират покой в двора на храма.
Така че предложението ми не беше чисто спонтанно, но в нашия живот няма нищо случайно - Бог предопределя какво да се случи.
Тогава може би по Божие внушение, по допущение Божие просто предложих да бъде погребан в двора на митрополитския храм.
Брат му Росен първо искаше Камен да бъде погребан при майка си и при баща си в Сливен.
Но като се замисли човек, той сега пак е при родителите си на небето, при всички починали свои близки, и вече пее в ангелския хор. Затова беше по-добре да остане паметта му в Стара Загора и който иска, да дойде да се поклони.
- И вие минахте през изпитанието COVID-19. Изплашихте ли се, когато тестът се оказа положителен? Как мина болестта?
- Свети апостол Павел в посланието си до римляни казва: “Живеем ли, умираме ли, Господни сме” (Римл. 14:8), това е истината.
Господ промисля за всички ни. Вече имах възможността да изразя публично благодарността си към Бога за всичко, което е определил да изпитам, за благостта му и даруваното ми оздравяване.
Разбира се, благодарност и дълбок поклон към личния ми лекар д-р Христина Русева, на доц. Славов - имунолог, на д-р Чернев - рентгенолог, на д-р Деан Короновски, на медицинското лице към митрополията Бисера Иванова.
Както и към моя протосингел архимандрит Богослов, на секретаря на митрополията г-н Иванов за цялата логистика в администрирането на епархията по време на лечението ми, на персонала в митрополитския дом, на всички свещенослужители в Старозагорската епархия, на служителите в митрополията, на поверения ми от Бога народ, които принасяха молитви за моето оздравяване.
И по време на болестта, и сега, се старая да бъда съпричастен в болничното кръстоносене на моите братя и сестри, заболели от COVID-19.
Моля Бога да дава смирение, сили и здраве на хората по целия свят.
- Какво виждате - повече или по-малко хора идват в храма, откакто светът е в пандемия?
- Спазвайки наредбите и на държавните, и на медицинските власти за преодоляване на епидемията от COVID-19, Светият синод на БПЦ-БП постоянно призовава нашите братя и сестри, които посещават енорийските храмове, разумно и с дисциплина да спазват всички предписания за безопасност.
Още в началото на пандемията се обърнахме към тези, които са с хронични заболявания или със симптоми, да се въздържат да идват в храмовете. Това, разбира се, даде своето отражение и посещенията намаляха.
- Не се ли притеснявате, че в нито един момент храмовете не бяха затворени? Инфекцията покоси и ваши братя - духовници на най-високо ниво, риск има и за миряните.
- Ще отговоря съвсем кратко, защото се публикуваха много и противоречиви писания. Храмът е лечебница - реална, истинска, носеща здраве за духа ни, без който душите и сърцата ни са мъртви.
Във всяко лечебно заведение има риск от заразяване, но ако ги затворим, къде ще се лекуваме?
- Вие бихте ли дарили кръвна плазма като преболедувал COVID-19, при положение че православната ни църква има известни резерви към донорството на органи например? И ако да или не - защо?
- Разбира се, че бих дарил! Това, което не осъзнавам, е твърдението ви за БПЦ.
За какви резерви на църквата ни може да се говори, когато всички в нея - и духовници, и миряни, се стремим не само да отправяме молитви, но и с доброволни начинания да подпомагаме боледуващите и техните близки.
В Деня на християнското семейство например близо 20 свещеници, някои от които с презвитерите си, дариха кръв във Военномедицинската академия, предстои и дарение на кръвна плазма. Не виждам къде са тук резервите на БПЦ към донорството.
- Защо светът получи това изпитание?
- Свети пророк Исаия ни е оставил следните думи: “Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високи от вашите пътища и мислите ми са по-високи от вашите мисли.” (Исаия 55:).
Божият промисъл е наистина далеч по-висок от нашата земна преходна логика. Понякога трябва да минат години, за да осъзнаем случилото се с нас и значението му.
Едно е сигурно - Бог желае да се научим да живеем във вяра, надежда и любов, да бъдем по-добри. Сам Спасителят ни зове: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.” (Йоан 13:35).
Сега, когато целият човешки род страда от коварната епидемия и между болката и несигурността търсим спасение за здравето и живота си, станахме свидетели на парадокс - нужно бе да се отдалечим видимо на метри, за да осъзнаем близостта си.
Това е времето, в което, надявам се, ще чуем зова на Спасителя, отправен на прощаване към апостолите и последователите му. Той моли да бъдат всички те с едно сърце и една душа (Деян 4:32). Тези съкровени думи са и към нас, днешните хора.
- Мнозина негодуват, че по-строгите мерки помрачават подготовката за празниците. Според вас искрени ли са днес хората в честването на Рождество? Духовно изживяване ли е за тях, или е повече празник на голямото пазаруване, на голямото пируване - една Коледа като от рекламите?
- Дали ще посрещнем Рождество Христово с дух, вяра и сърце, или не, е въпрос, на който според мен всеки сам трябва да си отговори.
Велика благодат е дарувана на човеците чрез Христовото раждане. Но за да я видим, трябва да отворим очите на сърцето си, както ни учи Малкият принц на Екзюпери.
За да се случи това, е необходимо да извървим вътре в нас, в душите си, пътя от егоцентризма си към Бога и към хората. Когато поемем по него, често изпитваме вътрешна колизия и борба, но крачка след крачка идва и утехата, носеща мир и радост.
За нея жадуваме всички хора - и вярващи и все още невярващи. Чеда Божии сме и не можем без Него, защото, както казва свети Йоан Богослов: “в Него имаше живот” (Йоан 1:4). Колкото по-рано осъзнаем тази тиха и неподвластна на времето истина, толкова по-добре.
- Вие сте от младите митрополити, не криете влечението си към музиката, общувате по-модерно, отворен сте и към медиите. Случва ли се постепенна смяна на поколенията в Светия синод и това ще стане ли видимо в неговите решения?
- Бог вика всеки един от нас чрез родителите ни в угодно Нему време. Спасението не се крие в капана на годините, в които сме се появили, а в свободната воля и делата ни. Аз изпитвам огромно уважение към всичките си събратя от Светия синод. Нека не забравяме, че по-възрастните митрополити преведоха Българската православна църква по време на воинстващия атеизъм, време на изпитание за всяко вярващо сърце.
В предната редица на тази борба бяха духовниците, колкото и това сега да се отрича и да се търсят негативи на тогавашните архиереи и енорийски свещеници. Служителите на атеистичната власт и на Държавна сигурност правеха всичко възможно те да бъдат дискредитирани, а вярата - забравена от народа.
Е, това не се случи. Бог поругаван не бива! Що се отнася до сегашния ни делник, естествено е да използваме съвременните начини на общуване, за да стигнем до всички, които търсят общуване с църквата.
- Напомнихте за времето на воинстващия атеизъм. Споменали сте, че потопената във водите на яз. “Жребчево” черква “Свети Йоан Рилский” от заличеното при строителството му село Запалня, в която вие възстановихте църковните служби, ще остане тъкмо като паметник на онова безверно време. Какво ще се случва там?
- Храма го има и обетът, който дадохме - да служим там всяка първа неделя на август, ще продължи. Той е благоустроен - има вече прозорци и врата, подът също се оправи. И всичко това стана възможно благодарение на доброволци като Стоян и Красимир Крълеви, Тодор Азмянов, Радка и Петър Бъчварови, Петко Петков, Николай Георгиев.
Но черквата все още е собственост на държавата. Пуснахме писмо с молба да ни я върнат, но заради пандемията отговорът сигурно ще се забави. Но вижте, тъй като храмът се намира в чашката на язовира, е много трудно да се предвиди какви точно ремонти трябва да му се направят, за да бъде възстановен.
Всичко е под Божието допущение - вярно, сега няма вода, но пък в един момент тя може пак да залее храма. Хубавото е, че хората, които живеят в околните селища, има къде да се черкуват, но службите в тази черква станаха традиция и както казах, ние ще ги продължим.
Освен това тя наистина остава като паметник на онова безверно време, в което унищожиха селата и църквите, за да направят язовирите. Но за нея трябва специален проект, което ще е доста скъпо, защото трябва да се правят водни огледала.
- Каква е вашата лична всекидневна молитва? И молитвата ви за България в тези времена?
- Моля Бога, минавайки по пътя на сегашното ни страдание, да възродим духовността си. Светите отци ни напомнят, че земният ни живот е болка и труд. Страдайки и работейки, се борим със себичността си. По-съществено е, че когато носим осезаема болка, сме готови да забравим себе си и да видим другия.
Това ни учи на обич и на вечната истина, че сме братя и сестри, чеда на майка България до сетния си час.
Визитка
Роден на 8 март 1976 г. в Казанлък със светско име Огнян Казанджиев
На 1 септември 1996 г. приема монашество
Следва в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” и в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Бил е протосингел и викарий на врачанския митрополит
На 11 декември 2016 г. е избран за Старозагорски митрополит
През декември 2017 г. е определен за официален говорител на Светия синод
