Нов разлом в Европа: България и още няколко източноевропейски страни членки искат бъдеще за своите атомни централи. Противниците на ядрената енергия, сред които и Германия, твърдят, че тя не е достатъчно “зелена“.
„България иска да се нареди в първите редици на борбата за опазване на климата,“ пишат авторите в началото на статия в „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ) и цитират документ на правителството в София, според който околната среда и климатът открай време са главен приоритет на България, предава "Дойче веле".
Колко "зелена" е атомната енергия?
Германското издание припомня, че идната седмица на срещата си на високо равнище държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС трябва да актуализират климатичните цели до 2030 година. Преди това държавите членки депозират своите собствени цели, какъвто е случаят и с цитирания документ от София. В него се казва още, че атомната енергия „доказано не произвежда вредни емисии“ и „играе ключова роля в гарантирането на енергийна сигурност не само на национално, но също така на регионално и на европейско равнище“. Тъкмо този пункт крие конфликтен потенциал, доколкото още няколко източноевропейски държави като Румъния, Унгария, Словакия и Чехия очевидно искат да работят за климатичните цели на ЕС, наблягайки на ядрената енергия, а други държави са против, обясняват авторите.
В този все още тлеещ спор става дума за правилния енергиен микс от класически енергоизточници, възобновяеми източници и атомна енергия. Държави като Германия и Австрия, които се отказаха от атомната енергия, не желаят и да чуват за нови АЕЦ на територията на ЕС, други обаче не искат да се отказват. И проблемът трябва да бъде решен тъкмо по време на германското председателство на ЕС до края на годината, твърдят авторите. „А на Германия никак няма да ѝ се усладят хвалбите за атомната енергия, представени като защита на климата,“ констатират те.
По-нататък в статията става дума за плановете за ограничаване на вредните емисии до 2030 година, но и за аритметичните игри с числата, които позволяват да се поукраси статистиката, за да бъдат постигнати поставените цели. На този фон въпросът за ядрената енергия придобива още по-сериозна тежест, още повече, че той е свързан и с една друга ключова тема, която съвсем скоро ще обсъждат екоминистрите от ЕС: водородът като източник на енергия.
Горивото на бъдещето?
В тази връзка изданието „Юроактив“ припомня, че водородът се смята за много добро средство за освобождаване от вредните въглеродни емисии, както в тежката индустрия, в металургията и химическата промишленост, така и в транспорта – сухопътен, въздушен и воден. Тоест – това е горивото на бъдещето, магическото оръжие на индустрията, смятат експертите. Но добиването на водород поглъща много енергия и затова до момента се смята са неефективно. Изданието пише, че Европейската комисия въпреки това се надява до 2050 година водородът да задоволява 24 процента от енергийните нужди на света.
Да, на теория водородна енергия може да се добива с помощта на „зелени“ технологии, с електричество от възобновяеми източници, но мнозина смятат, че най-перспективно е използването на ток от АЕЦ. Неслучайно в ЕС остава отворена и вратата към използването на атомна енергия. Защото, както пояснява „Юрактив“, Европейската комисия ще обяви, че водородната енергия, произвеждана с ток от АЕЦ, „има ниски емисии на въглероден двуокис“. Поне това е заявила пред Европарламента Паула Абреу Маркез, ръководителка на отдела за възобновяеми енергии към ЕК. Изданието обяснява, че крайният продукт, който се произвежда с помощта на АЕЦ, се нарича „виолетов водород“ и емисиите на въглероден двуокис при добиването му са по-ниски в сравнение със „сивия водород“, добиван чрез електролиза при използването на природен газ.
Нов конфликт между Германия и Франция?
„Юрактив“ цитира Франс Тимерманс, комисар по опазването на климата, според когото Еврокомисията „няма да пречи“ на държавите, решили да строят нови АЕЦ. Изданието уточнява, че спорът за атомната енергия вещае и нов конфликт между Германия и Франция по въпроса дали атомната енергия е „зелена“ или не.
В обобщение: до края на годината като председател на Европейския съвет Германия ще трябва да заеме позиция по бъдещето на водорода като енергоизточник и в частност – за изграждането на нови АЕЦ и използването на атомна енергия за добиване на водород.
