Филмовите компании, които са снимали продукции в България, ще могат да възстановяват 25% от разходите си
Повече средства за български филми и кинопродукции ще има вече в бюджета - размерът им става 10 милиона годишно. Държавното подпомагане, отпускане чрез съответната агенция, вече ще не може да е по-малко от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 12 пълнометражни игрални филма (при 7 досега), 22 документални (при 14 досега) и 250 минути анимация (при 160 досега).
Това решиха депутатите, които приеха почти единодушно на първо четене промените в Закона за филмовата индустрия.
Определеният преди 13 г. размер на финансиране към настоящия момент предопредели да се произвеждат предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти, което ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора, аргументират се вносителите от Министерския съвет. Като се дава се пример, че броят на произвежданите в ЕС игрални филми през последните 10 г. се е увеличил 50%.
Филмовите компании - наши и чужди, които са снимали продукции в България, ще могат да възстановяват 25% от разходите си, гласят още промените в закона.
Промените са насочени към увеличаване на финансирането на националното филмово производство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в индустрията, обясняват от вносителите.
С промените в закона се предлага дублираните на български език филми да имат и версия със субтитри за хората с увреден слух.
"Много съм развълнуван, защото днес е голям ден за българската киноиндустрия. Горд съм, че заедно можем да направим крачка, с която да я доближим до европейската киноиндустрия", заяви Евгени Будинов от ГЕРБ. Той бил уверен, че данъчните облекчения ще доведат много нови продукции в България, а оттам и инвестиции за икономиката. Тези стимули ги има в съседните ни страни и се вижда, че работят добре, увеличаването на филмите е значително. "Важно е да се обединим заедно, без значение на партийните ни пристрастия, за да направим този закон по-добър и да помогнем на българската киноиндустрия", коментира актьорът.
Законопроектът не е съвършен, но с удължаването на срока между двете четения имаме доста работа и правилникът към него ще е готов. Можем заедно да направим закон, с който да ограничим корупцията и конфликта на интереси и да направим повече за българското кино, завърши Будинов.
Подкрепихме закона в комисия с уговорката, че между двете четения ще бъдат приети и нашите предложения, обясни Нона Йотова от БСП. В закона не се правела разлика между смисъла на понятието държавна агенция и изпълнителна агенция, които имат различни правомощия. БСП има критики и към финансовата комисия, към липсата на правилник, на контролен орган и др. Трябва да бъде направено така, че държавното подпомагане да бъде насочено конкретно към българските творци с разписването на конкретни критерии, допълни Йотова.
И Будинов, и шефът на комисията по култура Вежди Рашидов поеха ангажимент предложенията на БСП да бъдат отчетени при обсъжданията на текстовете за второ четене в комисия.
Няма да крия, че е абсурдна история човекът, който разпределя парите, да ги контролира, така законопроектът става лобистки, коментира Вежди Рашидов. И допълни, че държавата трябва да се интересува къде отиват държавните пари.
Много искаме като Костурица, който направи Сърбия кинаджийска държава, така поне един филм в България да стане локомотив, който ще тегли вагоните напред, каза Рашидов. И критикува, че сега няма контрол и качество, а държавата получава само 2 часа лента. Трябва да знаем за тези 16 милиона, които се дават, какво качество получаваме. Гледаме прекрасни сериали, най-накрая искаме това да се случи с документалното и игралното кино, допълни шефът на комисията по култура.
Много искам българското кино не да спечели от Карлови Вари и цял ден да се хвалим с кристалната чаша за бира, а от Кан, от Венеция да спечели, каза Рашидов. Затова да направим българското кино да се финансира качествено, да има качество, а не 2 часа лента, и българските продуценти не да чакат държавата да ги финансира, а те да носят пари, допълни шефът на комисията по култура. И обеща между двете четения в комисията да се направи "прекрасен закон, от който да са щастливи всички зрители".
Всички признават, че законът е слаб и има лобистки характер, а трябва на първо четене да се дадат параметрите, заостри тона обаче Антон Кутев от БСП и обяви, че няма да подкрепи закона. Той подкрепя индустрията, а не киното. Трябва да направим закон, с който да нахраним българските продуценти и артисти. Хубаво е да привлечем чужди продукции, но да помогнем и на българските творци, коментира Кутев.
Няма закон, който да е съвършен - независимо дали е за кино или баня, отвърна Вежди Рашидов. И допълни, че, за да стане един закон още по-съвършен, има нужда от колегите си в комисията, а тя работи добре и ще създаде добър закон.
Българското кино винаги е било обгрижвано. 80% от финансирането му е от държавата, 20% е външно и то идва от БНТ. Продуцентите не взимат пари от държавата, а намират, допълни Рашидов. И критикува Кутев, че заради решение на правителството на Орешарски е върнат театъра в Силистра, а той сега стои празен. Театър не трябва да има на всяка цена, а там, където има публика, допълни шефът на комисията по култура.
Г-н Кутев, възхищавам ви се, как можете да бъдете експерт по всички въпроси, вие сте един ренесансов тип, отвърна пък Будинов и призова да няма партийни пристрастия, а заедно да се направи добър закон.
Може би има Коледно чудо - смени се тона на говорене в залата, доволна бе от тона в дебатите шефката на парламента Цвета Караянчева.
Опитвам се да говоря само за нещата, от които разбирам. Вас съм ви чувал само на теми за култура, отвърна Кутев. Напомни, че е бил два мандата депутат в комисията по култура. А втория си мандат като депутат от Силистра спечелил именно с обещанието за театъра.
В театъра не е само Балтимор, а и Ал Пачино, актьорът води публиката след себе си. 80% от театрите в страната са от самодейци, професионалните са в София, отвърна Рашидов.
Няма нито един непрофесионален актьор в театрите, репликира го Атанас Попдимитров от БСП, който бе директор на театъра във Враца.
