Няма достатъчно лекари, няма достатъчно легла: крехките здравни служби на Балканите са на ръба на пропастта с постоянното увеличаване на случаите на коронавирус, напомняйки на някои хаоса от войните през 90-те години, предава БТА.
Страшният кошмар, медицинският провал започнаха да стават реалност в бедния регион, който отначало удържа пандемията със строги противоепидемични мерки.
Лекар в Босна, пожелал да остане анонимен, разказа на АФП, че му е трудно да лавира между многобройните пациенти, чийто живот виси на косъм.
"Ситуацията ми напомня за войната и има опасност през зимата да стане по-зле. Вършим работата на трима, ако не и на петима."
Втората вълна е много по-силна от тази през пролетта, напомняйки за дефицитите в медицинските системи, които страдат от липса на ресурси, на лекари и медицински сестри, заминали за Западна Европа.
От Западните Балкани има масова емиграция и специално емигрират добре образованите млади хора, които бягат от безработицата, корупцията и от ниските заплати.
От началото на кризата през март са регистрирани над 10 000 смъртни случаи и почти половината от тях са през последния месец.
Няма места
Босна, Северна Македония и Черна гора са сред десетте европейски страни с най-висока смъртност съпоставено с броя на жителите, според изчисление на АФП.
Притиснати от икономическите ограничения, правителствата се отказаха да върнат драстичните мерки, като често избират да ограничат работното време на ресторантите, баровете и другите заведения.
Още преди пандемията Балканите бяха сред европейските страни с най-малко лекари на глава от населението според Световната здравна организация /СЗО/.
Днес медицинските ефективи са още по-намалени от заразата.
В Сърбия общо 2000 медицински работници са в самоизолация, а болниците са препълнени.
"Никога не съм изпитвал нещо такова през кариерата си", каза с разтреперан глас по телевизия Ен1 Раде Панич, председател на синдиката на сръбските лекари.
"Нямах място за пациенти, смятани за по-леки от медицинска гледна точка, нямах къде да ги прехвърля", казва този анестезиолог, който работи в "червената зона" в болница за лечение на Ковид-19.
Контактите
В Белград вече няма свободни места в болниците и властите бързат да отворят две нови лечебни заведения.
Косово, където недостигът на лекари принуждаваше още преди кризата жителите да отиват за лечение в съседните страни, предвижда да превърне някогашни хотели в болници.
Веприм Морина, 33-годишен треньор, бе върнат от болница в Прищина, след като се срещна с вируса.
"Лекарят ми каза да си взимам лекарствата в къщи", каза той за АФП.
Той успял да намери и наеме медицинска сестра вкъщи, както правят мнозина от хората, които имат средства. За да получиш легло в болница, трябва да имаш "контакти" и "много късмет".
В съседна Албания най-малко 300 заможни пациенти заминаха да се лекуват в чужбина, специално в Турция, а медицинският престой струва няколко десетки хиляди евро.
Правителството на Северна Македония принуди частните болници да поемат част от работата, защото обществените болници се препълниха.
"Става все по-тежко", заяви министърът на здравеопазването Венко Филипче миналата седмица.
Пред клиниките в Скопие семействата на пациентите носят храна и понякога лекарства.
"Катастрофа. Няма организация. Никой не отговаря на телефона с часове", разказва мъж, който се опита да получи информация за близък. Медицинският персонал се "бори, но не може да прави всичко".
В Инфекциозната клиника в Прищина, пълна до краен предел, семействата също помагат. "Не е идеалният случай заради опасността, но голям брой пациенти и малък брой лекари задължават семействата да останат /с пациентите/", каза Йехона Жития, която се грижи за болния си съпруг.
Хърватските лекари също предупредиха за недостига на персонал и екипировка в писмо, подписано от шест професионални организации. Над 2100 болни са хоспитализирани и системата ще "рухне", ако тази цифра достигне 3000, предупредиха те.
Властите в региона са притиснати между медицинската неотложност и необходимостта да бъдат защитени крехките икономики.
"Много сме бедни, за да наложим тотални ограничения два пъти", подчерта хърватският икономист Любо Юрчич.
В Босна почти всичко остава отворено - магазини, кина и спортни зали, страната не може да финансира мерки в подкрепа на предприятията и техните работници.
Ясмина Смаич, шеф на екипите, които се грижат за най-тежките случаи в болницата в Тузла, би искала да се въведат повече мерки, защото се страхува от "катастрофални последици".
Тя възлага всичките си надежди на ваксините.
"Ваксината ми дава надежда, ако бъде достъпна в не много далечно време.
