Съвместната българско македонска историческа комисия продължава работата си днес онлайн. Предмет на обсъждания ще е учебникът за 7-и клас в западната ни съседка в частта му за Средновековието, съобщи за “24 часа” председателят на комисията от българска страна проф. Ангел Димитров. Ще продължи и работата по съвместен текст за общо честване на Гоце Делчев.
И вестник „Слободен печат“ пише, че съдържанието на македонските учебници по история за средновековния период и ранния османски период ще бъде темата на 11-ото заседание на Българо-македонската смесена комисия по исторически и образователни въпроси, което ще се проведе днес и утре (3 и 4 декември). На предишната среща бяха разгледани и приети препоръки за български учебници за тези периоди, Темата на разговора ще бъде евентуалното съвместно честване на Гоце Делчев, а срещата ще се проведе онлайн поради ситуацията с Covid-19, информират от Комисията, цитирани от Фокус.
Ден преди заседанието съпредседателите на Комисията, македонецът Драги Георгиев и българинът Ангел Димитров изразиха различни виждания за последните събития по линията Скопие-София.
В изявление пред Българската национална телевизия (БНТ) Димитров отбеляза, че има разлики между политиците и историците.
„Политиците от двете страни искат напредък, но македонските историци от комисията правят всичко възможно, за да не се случи това“, каза Димитров.
Той заяви, че с нетърпение очаква новото заседание на Комисията по исторически въпроси, но изрази надежда, че те ще направят поне една малка крачка напред.
„Винаги сме искали да работим по-интензивно със строг ритъм, но това не се случи. За следващата година са планирани само пет срещи, което не е достатъчно“, казва Димитров, който е и бивш български посланик в страната. Той смята, че такъв подход забавя разрешаването на различията в близко бъдеще.
Професор Георгиев в изявление за Радио „Свободна Европа“ изрази изненада от изявлението на своя колега, който освен всичко друго заяви, че българската позиция е единна и политически монолитна, за разлика от македонската.
„Изумен съм от силното политическо изявление на колегата от академичния и експертен орган в очакване на новата среща. Позицията за монолитна политическа позиция спрямо възгледите от миналото е като ехо на друго време. Освен това да се организира нашата работа по политически искания и възгледи е академично неприемливо“, казва Георгиев.
На последната среща, проведена през октомври в Скопие, македонски и български историци не постигнаха напредък по отношение на Гоце Делчев, въпреки че на масата бяха поставени нови идеи и предложения за неговата личност и дело.
„Има малки движения напред и за мен това е важно в момента. Процесът на разговори продължава, с всички трудности и всички чувствителни теми на масата. Моля за търпение и повече внимание към нас и колегите ни от България, за да може проблемите да бъдат обсъдени с възможно най-малко емоции и напрежение. Само по този начин нещата могат да бъдат преодолени“, каза Георгиев тогава след двудневната среща.
След това Димитров изпрати съобщение, че очаква отговорно поведение към историческите факти, за да се постигне ситуация, в която повече няма да има проблеми.
„Самоличността на Гоце Делчев се определя от самия него, а не от нас. Той е такъв, какъвто е. Той е това, което е семейството му, средата, в която се формира като личност. Това е самоличността“, каза Димитров.
Срещата през октомври беше първата за тази година. През юни Комисията проведе виртуална среща, за да обсъди съдържанието на протокола от деветото заседание.
Смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да се произнесе за общото честване на личности и събития от общата история и да спомогне за преодоляване на различни тълкувания, до момента е успяла да постигне известен напредък за античния период и средновековието.
Досега за период от две години Комисията препоръча съвместно честване на пет исторически личности от значение за историята и културата на македонския и българския народ, но също така и за други народи на Балканите и Европа - св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил. Приети за препоръки и за подобряване на учебниците по история за шести клас в РСМ и пети клас в България, които се отнасят до античния период от миналото, както и препоръки за подобряване на учебниците за 6 клас / 7 клас.
От двете страни бяха потвърдени оценките, че най-трудоемкият период за разглеждане ще бъдат именно събитията и личностите от XIX и началото на XX век, периодът на възникване на културни, духовни и политически движения, които се случват на територията на страната и в двете историографии.
