Новината от Великобритания, че скоро ще започне ваксинирането срещу коронавируса и страната ще изпревари както САЩ, така и останалите водещи държави, е сред темите, анализирани от различни гледни точки в британския и американския печат днес.
Лондонският в. "Таймс" отбелязва в заглавие, че бързият пробив с ваксината е благодарение на Брекзит. Изданието пише, че европейските и британските здравни регулатори са били въвлечени в необичайна кавга във връзка със скоростното вчерашно одобрение от Обединеното кралство на ваксината на "Пфайзер" срещу коронавирус. Тази кавга предвещава битки след Брекзит заради различията в подхода към двустранните отношения, смята вестникът, предава БТА.
Изданието посочва, че британският премиер Борис Джонсън се е разграничил от твърденията на министри от кабинета, че одобрението на ваксината е една от ранните облаги от напускането на ЕС. Запитан дали потвърждава това твърдение, Джонсън каза, че разработването на ваксина е глобално усилие и учени от цял свят работят заедно, за да постигнат резултат. Това е наистина международно усилие и е трогателно да го наблюдаваш, е цитиран да казва Джонсън.
Американският в. "Лос Анджелис таймс" задава въпроса дали "ваксиналният национализъм" е истински и изтъква, че на това може да отговори Великобритания. Вестникът пише, че с този термин се обозначават държавите, които шумно рекламират усилията си за борба с пандемията от COVID-19, понякога за сметка на световното сътрудничество и координация.
Вестникът пита риторично как изпреварилото всички британско одобрение на ваксина, чието тестване е било ограничено, а масирано имунизиране трябва да започне идната седмица, се вписва в този дебат. Анализатори отбелязват, че "ваксиналният национализъм" може да стане опасен, когато решения за общественото здраве са водени от вътрешен политически интерес или когато притежаването на високо ценена стока - инжекция срещу смъртоносна болест, се представя като геостратегическо оръжие.
Изданието цитира ръководителя на СЗО Тедрос Гебрейесус, който през септември каза, че "ваксиналният национализъм" ще удължи пандемията, а няма да я съкрати. Вестникът се позовава и на доклад на корпорацията "Ранд", която предупреди, че този национализъм, който включва настъпателни опити на отделни държави първи да получат достъп до доставки на ваксина или да се запасяват с ключови компоненти, може да струва на световната икономика до 1,2 трилиона долара годишно, ако това доведе до неравнопоставено разпределение.
"Лос Анджелис таймс" изтъква, че одобрението във Великобритания на ваксината на "Пфайзер-Бионтех" беше приветствано като отдавна лелеян знак на надежда в държава, поразена от COVID-19 с близо 60 000 жертви, едно от най-високите нива на глава от населението в Европа. "Страхотна новина", каза премиерът Джонсън по повод одобрението на националния регулатор, ентусиазиран от "биологическото жиужицу", постигнато от учените.
Дори при скоростно разпространение, Обединеното кралство, подобно на САЩ, върви към зима, която ще е белязана от още страдание, прогнозира изданието. Той като засегнатите вече са много, следващите няколко месеца се очаква да донесат смъртта на още хиляди хора, да увеличат напрежението върху и без това вече претоварената здравна система и да засилят икономическите трудности.
Вестникът отбелязва, че реакцията на Европейската агенция по лекарствата е била необичайно рязка и в изявлението й е посочено, че правителството на Джонсън може да е поставило на първи план бързината, за сметка на сигурността, в опит за даде силен старт на процеса по ваксиниране.
В британския в. "Гардиън" е публикуван анализ, в който се акцентира, че лошото управление на пандемията от COVID-19 е създало социална епидемия - широко разпространена бедност. В материала се посочва, че наличието на бедност в богата държава, която има капацитет да я преодолее, не е просто несправедливост, а социално престъпление.
Мелинда Гейтс, съпредседателка на фондацията "Бил и Мелинда Гейтс", излиза във в. "Вашингтон пост" с авторски материал, в който посланието е, че пандемията е извадила на показ разбитата американска система за предоставяне на грижи за нуждаещите се. Дори и преди началото на на пандемията грижата за децата и грижата за тежко болни често бяха финансово непосилни и недостъпни, а на жените се налагаше да запълват празнините с огромната цена на собствения им икономически потенциал. Сега, при затворени детски центрове, дистанционно обучение за учениците и работа от вкъщи, където семействата се грижат за болни възрастни хора, досегашното предоставяне на грижи стана почти невъзможно. Това важи особено за самотни майки, хора, осигуряващи съществени стоки и услуги, и работещи на нископлатена работа и неясно работно време.
Мелинда Гейтс посочва още, че оттеглянето на жените у дома заради коронавируса е удар върху икономиката и върху десетилетия на напредък към полово равенство.
Вестник "Ню Йорк таймс" обръща внимание и на обстоятелството, че макар съпрузи с турски корени, които работят в Германия, да са напът да ни спасят от вируса, федералната република е притеснена. Вестникът пише, че историята на Угур Шахин и Йозлем Туречи - двойката, която е основала и сега управлява "Бионтех", обещава да отправи предизвикателство към негодуванието от имигрантите, което през последното десетилетие се разпространи широко в германския обществен живот.
Ако нещо може да измести антиимигрантските чувства, със сигурност турско-германска съпружеска двойка, спасяваща света от смъртоносен вирус, би могла да го направи. Но нещата не са толкова прости, отбелязва авторката.
Приветствайки двамата като пример за изключителен успех на мигранти, мнозина неволно повтаряха основните догми на антиимигрантското мислене - че мигрантите поначало са настрана от останалата част на германското общество и че малцина конкретни хора от тях могат да си спечелят място в него, но останалите трябва да бъдат отхвърлени. Този дисонанс беше дразнещ, но вероятно не и изненадващ, посочва авторката. Стане ли дума за имиграция, Германия е смутена, дори и при нейните най-зрелищни успехи, заключава анализът на "Ню Йорк таймс".
