Европа продължава с призивите към Беларус да спре насилието, заплашвайки да задейства съдилища под "универсална юрисдикция". Първото наказателно дело срещу беларуски силови шефове и бойци може да бъде образувано в Литва. Опонентите на властта са отворили книга за регистриране на престъпления и канят хората от силовите структури да правят самопризнания.
През първите дни на зимата депутатите от Европарламента обсъдиха ситуацията в Беларус, съобщи пресслужбата на институцията. На 1 декември те дискутираха с участието на експерти по възможностите да се разследват престъпленията на беларуските силови шефове и бойци в съдилища под чуждестранна юрисдикция. В парламента говориха Анаис Марен - специален докладчик на ООН за правата на човека в Беларус, докладчикът за Беларус в рамките на Московския механизъм на ОССЕ Волфганг Бенедек и Евгения Андриюк - юрист, правозащитник, експерт на Международния комитет за разследване на изтезания.
За сряда е планирано заседание на междупарламентарната комисия с участието на депутати от националните парламенти на тема "Единният отговор на ЕС в подкрепа на демократичните промени в Беларус". По-рано бе съобщено, че в заседанието ще участват еврокомисарят по европейската политика на добросъседство и разширяване Оливер Вархей и зам.-генералният секретар по политическите въпроси от Европейската служба за външна дейност Енрике Мора. Поканена е и бившата кандидатка за президент на Беларус, в момента лидер на протестите, Светлана Тихановска.
Днешният дебат е поредната стъпка на ЕС във връзка с действията на официален Минск. По-рано Европа вече прие два пакета от визови санкции, засегнали 45 души. Във втория пакет бе включен и самият президент Александър Лукашенко, въпреки че във фазата, когато бе приет първият списък, европейските чиновници оставиха "прозорец за диалог". След известно време се разбра, че Лукашенко няма да склони на никакъв диалог.
Сега се подготвя трети пакет от санкции, който ще се гледа на 7 декември. Той предвижда икономически мерки, които може да обхванат близо 30 бизнесмени, близки до властта, и почти 400 предприятия. Ако санкциите бъдат приети, външноикономическата им дейност ще бъде парализирана. На експертно равнище се чуват предположения, че в случая може да бъдат засегнати и интересите на руския бизнес. Британският "Телеграф" например пише, че противници на Лукашенко призовават властите на кралството да санкционират фирмите на Михаил Гуцериев. ""Приканваме правителствата на Великобритания, ЕС и САЩ спешно да приемат санкции срещу хора като Гуцериев, продължаващи да правят големи пари в Беларус. Режимът на Лукашенко все така нарушава човешките права. Нарушенията в Беларус са най-големите в Европа от 30 години насам, те включват изнасилвания, мъчения и убийства. Неправилно е олигарси като Гуцериев да печелят милиони от Беларус, докато хората страдат от режима", цитира изданието представители на беларуското протестно движение.
Освен това на международно ниво стартират инициативи да се разследват престъпленията на беларуските силови органи след президентските избори. ООН е регистрирала 450 случая, в които са изтезавани мирни граждани, а в самата Беларус са подадени над 2000 заявления за използвано насилие, но по повод тези факти и до днес не е образувано нито едно наказателно дело. В тази връзка 17 държави членки на ОССЕ предложиха да се задейства спрямо Беларус Московският механизъм. Той предвижда възможността да се търси отговорност от виновни за насилие, което попада под юрисдикцията на друга страна, ако тя не предприеме действия. "Универсалната юрисдикция" във връзка с мъчения е установена през 1984 г. от Конвенцията на ООН против изтезанията.
В края на миналата седмица съветникът на Светлана Тихановска Александър Доброволски съобщи, че в Литва вече е подадена първата молба да се разследват престъпления на беларуски силови шефове и бойци. Става дума за насилие срещу Максим Хорошин, собственик на цветарски магазин. Той бил пребит, защото подарявал цветя на участнички в протестни акции. Лекаритепреценили, че е в тежко състояние, но успели да го спасят, след което предприемачът заминал за Литва, за да продължи лечението си. В това дело има и данни от медицинска експертиза, снимки и видеозаписи от задържането, виждат се дори лицата на бойците, а щом по делото има преки улики, съдът под универсална юрисдикция има право да постанови присъда. Щабът на Тихановска твърди, че след първата молба ще последват и други. Те ще се подават в страните, където са били принудени да избягат беларусите, подложени на насилие.
Междувременно репресиите в Беларус не спират. Последната протестна неделя приключи с 420 ареста. В понеделник задържаха дори участници (20 души) в Марша на мъдростта, както наричат пенсионерските протести в първия ден от седмицата.
По данни на правозащитния център "Вясна" за ноември в Беларус са осъдени чрез административни процеси 2383 човека. 713 от тях са наказани с глоби, 1670 - с административен арест. През ноември са били задържани общо към 4000 души, а през целия протестен период - близо 31 000. В страната има 145 политически затворници.
В условията на правен вакуум силовият апарат просто наказва другомислещите, съдебните процеси траят няколко минути, адвокати няма или никой не ги слуша. Човек може дълго време да търка наровете дори заради символи, използвани от опозицията.
Мнозина от излезлите на свобода след кратък престой зад решетките разказват за изтезания, страшна пренаселеност, антисанитария и широко разпространение на Ковид-19 в затворите. И властите умишлено поставят задържаните в подобни условия. "Бруталността, жестокостта на системата . . . целят главно (беларуският президент) да държи в подчинение обкръжението си . . . Властта му се опира на страх, при това не само на страха в обществото, а и сред онези, които го заобикалят", обяснява свръхжестокостта на Лукашенко политологът Павел Усов. Изводът му е направен въз основа на поредния изтекъл телефонен разговор на чиновници от президентската администрация. От него личи, че дори щом се разболеят от коронавируса, те се страхуват не само да го признаят, но дори и да сложат медицинска маска.
(БТА)
