Две седмици бях в тежко депресивно състояние. Имаше периоди, в които имах обоняние и вкус, но вечер се губеха. Не спях, за да не изчезнат отново
Рапърът Ивайло Иванов-Играта все още се възстановява, след като заедно с приятелката си Марияна изкараха коронавирус.
Разболяват се преди два месеца по време на пътуване до Турция, въпреки че спазват всички мерки - маски, дезинфектанти, дистанция. Още докато са там, той изпитва леко неразположение, мислейки, че е настинал. Вирусът започва с болки в тялото, главата и гърлото. След няколко приема на парацетамол усеща, че е по-добре. През последния ден от пътуването Марияна е доста отпаднала, със силни болки в гърлото и главата.
Още първата нощ, след като се прибират, състоянието на Играта се влошава. “Когато се събудих, имах усещането, че влак е минал през мен. Мускулите и ставите ме боляха толкова силно, че не можех да стоя на краката си. Имах леко главоболие, но постепенно се засилваше”, разказва той. На третия ден губи обоняние и вкус, без да има хрема, и вече е наясно, че най-вероятно и двамата са с COVID. Четири дни по-късно започват да поддържат температура - 37-37,6 градуса. Марияна вече е с тежест в гърдите, сякаш има тухли върху тях. Правят тестове и те са положителни за коронавирус. Личният лекар им предписва антибиотик “Азитрокс”, витамин С и нурофен, ако се налага.
“И трудностите започнаха - кой ще ти донесе лекарства, като си “прокажен”, кой ще ти пазарува, кой ще извежда кучето. Все пак ни доставиха лекарства и започнахме приема веднага”, разказва рапърът. На следващия ден температурата му вече е 38,5 градуса, няма никакви сили,
не може да се
храни, не може
да стане от
леглото
Личният лекар ги съветва да извикат линейка, защото подозира, че са развили пневмония. След няколко часа спешният екип пристига, но лекарката отказва да се качи при тях, настоява да ги прегледа в линейката и ги изпраща с думите, че са млади и бързо ще се оправят.
“Следващите 3 дни ми се сливат. Бяха, меко казано, ужасни. Едва отварях очи, не говорех, не се хранех, пиех по глътка вода насила. Лежах ден и нощ с температура над 38,7 градуса, която не се влияеше от медикаменти. Приемах хексалгин в комбинация с парацетамол и студени компреси, за да свалим температурата, която след няколко часа се вдигаше. Не спях, а само лежах в леглото и се въртях от болка в тялото. Появи се и гадене, от което нищо не задържах в стомаха. Тогава останах без сили. Имах чувството, че това е краят. Благодарен съм на приятелката ми, че отново извика Спешна помощ”, спомня си Играта.
Настаняват го в COVID отделението на Инфекциозна болница. И добавя: “Трудно беше да открия приятел, който в съботния ден да е свободен, а също така и да не изпитва страх да вземе багаж от вкъщи и да ми го донесе. Моята приятелка звънна на поне 10 човека, които бяха извън града, имаха работа или директно отказаха, защото имали семейство, а ние сме заразни. Разбирам страха на всеки, но тук може да разбереш кой ти е приятел и кой познат. Благодаря на едно напълно непознато момче, което не се страхуваше да ми донесе нужните неща.
Два дни лежах без никаква информация за здравното ми състояние. Сестрите влизаха само за да ми измерят температурата и кръвното. Вливаха ми антибиотик на 12 часа, пиех си сиропа за кашлица, който ми оставиха, и това е. В понеделник ми направиха снимка и още два дни чаках да ми кажат какво показва. Имах проблеми със здравните осигуровки, които не бяха платени по независещи от мен причини. Сестрите влизаха в стаята подобно на кредитори, които ми се караха да си ги платя веднага. Пишеха ми бележки “Плати си здравните”, крещяха ми, че при изписване ще заплатя двойна сума, ако не се занесе бележка от НАП. Никой не ти казва как си, но могат да кажат “Плати веднага”. Това е нечовешко и неморално, още повече за сестри и лекари.
Не беше проблем да ги платя, но нали знаете българската система колко бързо работи. В крайна сметка с голям зор аз от болницата, а приятелката ми - под карантина вкъщи, успяхме да направим всичко това в рамките на 3 дни. Вече спокойни, че имам здравни осигуровки, лекарите ми казаха, че снимката от рентгена показва двустранна пневмония и трябва да остана поне още 4 дни, за да ме долекуват. Два дни след като се прибрах, започнах да се притеснявам защо все още нямам вкус и мирис. Стана ми като
фикс-идея да
душа из вкъщи
и да пробвам всякаква храна. Две седмици бях в много тежко депресивно състояние. Вманиачих се да мириша всякакви етерични масла, парфюми, боклук дори. Имаше периоди, в които имах обоняние и вкус, но вечер се губеха отново. Не спях, за да не изчезнат пак.
Започнах да чета научни статии и да слушам добри лекари, които ме успокояваха, че всичко ще е наред. Единствено трябва време. Периодът на възстановяване е дълъг. Искам да благодаря на хората, които ми даваха кураж и истински се интересуваха как съм. Дори да не са били най- близките ми приятели, те се оказаха с големи и добри сърца. Благодаря на Лео за подкрепата в този тежък момент.
Искам да се обърна към всички, които се борят с този вирус. Бъдете силни и имайте вяра, защото в тези дни всички имаме нужда от нея. Потърсете Спешна помощ, когато усетите нужда, и не се страхувайте. В момента съм вкъщи, приемам единствено витамин C, D и аспирин протект. Правя гимнастика за дишане. Пия много фрешове, чай с мед, лимон и джинджифил и се пазя. В тази битка не сте сами. Бъдете здрави!”
