В Кодекса на труда да се въведат понятието принудителен престой за работодателя, за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган, както и съответните компенсации за работниците и работодателите. Това предвижда предложение на АИКБ и КНСБ, което бе обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 ноември. Това съобщиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България
Изготвеният проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе изпратен за разглеждане в Комисията по трудови отношения и Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.
Предложението предвижда промени в чл. 120в, като заглавието му става Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и следния текст: „Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой.“
Другата предложена промяна е в чл.267а, като заглавието му се променя на „Компенсации при принудителен престой на работодателя“. Предлага се създаване на две алинеи, които предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителят има право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.
Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.
Целта е работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но за не повече от 4 ч. дневно.
Трябва да е ясно,че за времето през което е на работа работникът получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на работника или служителя и ще е възможна само, когато предприятието има спад на нетните приходи от продажби поне 20 на сто спрямо същия месец на предходната година.
Компенсацията по ал.2 се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудовия договор (дневно или седмично) и е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за първите два месеца за периода на едностранно въведеното от работодателя непълно работно време в една и съща календарна година, като се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но не може да достигне по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година.
