Християните отбелязват днес една от големите задушници от църковния календар - Архангелова. Тя е определена и за почит към загиналите за свободата и независимостта на България воини, заради което я наричат още и Мъжка задушница.
Архангеловата задушница е една от трите големи в църковния календар, която се провежда преди Архангеловден и напомня за грижата на Божите ангели за покойниците. Народът от край време я нарича още мъжка, защото на този ден се прави обща молитва за всички паднали воини за освобождаването на нашето Отечество, допълва свещеникът.
Най-голямата задушница е преди Великия пост - в съботата преди Неделя Месопустна и заради това се нарича още Велика. По време на този пост "тръгваме по пътя на духовното извисяване, на Христовите страдания", припомня отец Еленко. Пост, според думите му, "който ни изкарва на един път към Голгота на страданието на Господ с молитвата да попаднем в неговата прегръдка".
Другата голяма задушница е след Спасовден, преди Петдесетница /50-ият ден след Възкресението/. Тогава се молим Светият дух да бъде и с душите, които са си отишли от този свят.
Задушниците се правят винаги в събота, защото в неделя евангелското четиво е за Страшния съд, което е очакваното второ пришествие на Господ и Спасител Исус Христос. Освен за задушниците, през цялата година съботата е определена за покойниците - денят, в който след разпъването му на кръста, "слиза в ада, при мъртвите и разчупва веригите, с които са били оковани праведниците от край време". На този ден църквата винаги се моли за всички знайни и незнайни души, представили се на Господа.
В деня на задушница се прави раздавка, като част от нея задължително трябва да бъдат хлябът, житото и виното. Знаем, че душите няма да ядат нито житото, нито от хляба ще куснат, нито ще пият вино, казва отец Еленко. Но те, по думите му са част от една символика, чрез която отразяваме вярата.
А раздаването всъщност не е, да храним душите, а това е нашата милостиня към хората. Защото Господ казва - "не искам жертва, а милост". Та като раздадеш и всеки като приеме тази подавка се прекръства и казва "бог да прости" по най-бързия начин се получава най-кратката молитва на съпричастност към нашия близък.
Св. свщмчци Акепсим, Йосиф
и Айтал.
Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението на персийския цар Сапор през IV в. Той издал указ да бъдат издирвани и наказвани със смърт християнските свещенослужители, ако откажат да принесат жертва на персийските божества. Първи пострадал епископ Акепсим. Той бил изправен пред съд, изтезаван и накрая посечен с меч. Другите двама разпространители на Христовата вяра също приели мъченическа смърт след дълги години в тъмница и много мъчения.
Преп. Пимен Зографски
Свети Пимен Зограф е български зограф, храмостроител и книжовник. Един от 9-те софийски светци. Чества се на 3 ноември.
Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква "Св. Великомъченик Георги". Скоро след смъртта на родителите му, починал и неговият наставник. Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен и изучил професията си. Според легендата, когато бил 55-годишен му се явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове.
Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис на Суходолския манастир. Надписът гласи: "С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".
Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир“Св. Никола” в Западните покрайнини, в землището на село Планиница (Бугарска Планиница), Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат за негови. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.
Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли мощите му своя манастир. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, в района на Княжевац.
Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец. Кога е станало това, не е известно. Чества го на 3 ноември. Празникът на св. Пимен Зографски - 3 ноември - е обявен Ден на българските художници.
