Световната банка, чрез Международната банка за възстановяване и развитие, ще консултира срещу 2,5 млн. лв. подготвянето на териториални планове за енергиен преход на 8 области. Това са Стара Загора, Перник, Кюстендил, Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище.
На заседанието си кабинетът одобри сключеното между Министерството на енергетиката и Световната банка споразумение за това и взе решение да предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Средствата ще бъдат осигурени от оперативна програма „Добро управление“ 2014 - 2020 г.
Световната банка се ангажира да осигури подкрепа на Министерството на енергетиката за изготвянето на териториални планове за справедлив преход в осемте области във връзка с изпълнение на изискванията на Механизма за справедлив преход. Териториалните планове за преход трябва да определят най-засегнатите територии, които се нуждаят от подкрепа.
Планът за всеки регион ще представи социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и ще идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите.
Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка, припомнят от правителствената пресслужба.
Кабинетът одобри и актуализираната рамка по „Европейска зелена сделка". В обновената си позиция България отбелязва, че би могла да подкрепи предложеното повишаване на целта за намаление с 55% на емисиите въглероден двуокис до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., при условие, че бъдат осигурени адекватни компенсаторни механизми.
Правителството настоява да бъде гарантирано балансирано и справедливо разпределение на ползите и тежестите, съпътстващи прехода, между отделните държави членки. По-амбициозните цели ще са предизвикателство да България, смята кабинетът, заради което ще бъде необходимо адекватно финансиране, особено в рамките на бюджета на ЕС, при отчитане на националните нужди и специфики.
„Евентуалното увеличение на енергийните цели на ниво ЕС следва да се реализира на база използване на най-разходооправдания потенциал и адекватни стимули, а не чрез налагане на нови по-високи обвързващи национални приноси от държавите членки, се отбелязва в позицията. Финансовите инструменти на ЕС следва да съдействат за постигане на заложените амбициозни цели“, смята правителството.
