Размените на обиди и хапливи забележки от години тровят отношенията между президентите на Франция и Турция - Еманюел Макрон и Тайип Ердоган, но свадата около карикатурите на пророка Мохамед ги свлече доста надълбоко и това може да има трайни последици.
Официални лица от двете страни говорят за поредица от задкулисно разменени недружелюбни реплики и злобни забележки между двамата лидери в продължение на години, далече преди скандала от последните няколко седмици.
Но ако двамата не успеят да намерят начин да изградят мост към помирение, все повече набира сили предложение, по инициатива на Франция, Европейският съюз да наложи санкции на и без това сериозно отслабената турска икономика, смята турският анализатор Синан Юлген.
"Нито Ердоган в Турция, нито Макрон във Франция, ще направят крачка назад", каза Юлген, шеф на Центъра за икономически и външнополитически проучвания - мозъчен тръст в Истанбул.
Високопоставен френски служител, сведущ относно политиката спрямо Турция, каза, че в светлината на събитията от последните седмици, "въпросът за санкциите ще бъде поставен".
Лидерите на ЕС вече заявиха, че ако Турция не деескалира напрежението в източното Средиземноморие до 10 декември, ще последват санкции, макар че все още не е внесено предложение.
Най-новият спор пламна, след като един френски учител, който показа на своите ученици публикуваните в сатиричния седмичник "Шарли ебдо" карикатури на пророка Мохамед, бе обезглавен във Франция миналия месец. Френското правителство, подкрепено от много свои граждани, видя в това атака срещу свободата на словото. Макрон обеща да удвои усилията да бъде спрян консервативният ислям, подкопаващ френските ценности.
Ердоган обвини Макрон в антиислямски намерения и му каза, че има нужда от преглед при психиатър. Западните страни, подигравайки се с исляма, искат "отново да тръгнат на кръстоносни походи", заяви той.
В основата на изострянето на френско-турските отношения стоят съпернически стратегически интереси, казват анализатори и официални лица. Анкара има нарастващо влияние в Сирия, Северна Африка и източното Средиземноморие, а Макрон е най-яркият защитник на европейските интереси на тези места.
Съперничеството е прераствало в персонални сблъсъци и преди. През август 2017 г., три месеца след като стана президент, Макрон каза в интервю, че необходимостта да разговаря с Ердоган е една от причините, поради която да си държавен глава не е толкова "готино", колкото хората си мислят.
Тези негови думи предизвикаха " голямо разочарование и шок" в антуража на Ердоган, каза един турски служител. "Президентът реши да изрази своето неодобрение директно на самия Макрон", добави служителят.
По-късно, през март 2018 г., Макрон се срещна с делегация, включваща представители на сирийската кюрдска групировка "Сили за защита на народа" (известна с абревиатурата YPG), обявена от Турция за терористична групировка, но смятана от западните сили за съюзник срещу Ислямска държава в Сирия. Ердоган публично обвини Франция, че поощрява тероризма. Близък до турския лидер източник каза, че позицията на Макрон относно кюрдите "е причина за напрежение както в някои двустранни срещи, така и в телефонни разговори".
СРЕЩИ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ
Френски официални лица са все по-недоволни от действията на Турция в Сирия и я обвиняват, че подкрепя радикални ислямистки елементи сред бунтовниците, воюващи срещу президента Башар Асад. Анкара отхвърли това обвинение. Освен това, както французите заявиха, Турция намекна, че може да изпрати сирийски бежанци към границите на Европа, поставяйки под въпрос споразумението с ЕС за пресичане на мигрантския поток към Европа в замяна на помощ за милиарди евро.
В публични изявления Ердоган неведнъж заплаши "да отвори вратите" пред сирийските бежанци. Друг френски служител каза, че екипът на Макрон вижда в тези заплахи опит за изнудване. Когато Ердоган и Макрон се видяха на срещата на върха на НАТО през юли 2018 г., отношенията вече бяха много изострени.
Разговорите между членовете на делегациите бяха изпълнени с напрежение и накрая всички бяха изкарани навън, освен преводачите, за да могат Ердоган и Макрон да разговарят лично, каза другият френски представител. Но до размразяване не се стигна. "Отношенията остават студени", добави той. Запитани за тяхната версия за срещата, турски официални лица не пожелаха да коментират.
През ноември 2019 г. Макрон каза в интервю, че НАТО е в "мозъчна смърт", защото една страна членка - Турция, действа против интересите на алианса в Близкия изток. Отговорът на Ердоган бе, че Макрон трябва да провери дали самият той не е в мозъчна смърт. "Последва ново влошаване на отношенията", каза френски дипломат.
Независимо от това двамата лидери държаха отворени каналите за комуникация. Телефонните им разговори били "любезни" според френски дипломат. Екипът на Макрон правел разлика между публичната реторика на Ердоган, която според тях била насочена към вътрешната публика, и неговите истински намерения, посочи дипломатът.
Но реториката от последните седмици загрубя до безпрецедентно равнище.
Френският президент реши да не отвръща на последните изявления на Ердоган, каза първият френски служител, защото личните обиди били недостойни.
Докато световните лидери изпращаха съболезнователни телеграми до Макрон за убития учител, такава не пристигна от името на Ердоган, каза служителят.
Предшественикът на Макрон - Франсоа Оланд, често комуникираше с Ердоган, докато бе президент, и го сравняваше с руския лидер Владимир Путин. "Ердоган е оратор националист, който, като Путин, е в състояние да си изпуска нервите, - каза Оланд пред Ройтерс. - След месец-два, ако има нужда, той ще се обади на Макрон, но остава да видим дали Макрон ще му позволи да направи това без някакви последствия." /БТА/
