Макар икономиката да не е водещата движеща сила за конфликта между Азербайджан, петролна сила в Южен Кавказ, и доста по-бедната Армения за сепаратисткия анклав Нагорни Карабах, тази война може да има важни икономически последици за региона.
Кръвопреливане от Армения
=======================
Азербайджанският анклав, населен преобладаващо с арменци и де факто контролиран от Ереван, има скромна икономика (713 милиона долара през миналата година), но регистрира висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от десетина години (около 10 процента годишно), според местния статистически институт, цитиран от руския ежедневник РБК.
Повече от половината от бюджета на Нагорни Карабах обаче е осигуряван от Армения под формата на субсидии, както и от дарения от диаспората по света - фактори, които предизвикаха строителен бум.
Ако Азербайджан си върне контрола над областта, Армения би загубила инфраструктура и години на инвестиции. Само през 2019 г. Ереван е налял 120 милиона долара, отново по данни на РБК.
Притисната между войната и коронавируса, Армения, която тази година очакваше икономически растеж от около 4 процента, може да регистрира спад на БВП от 10 на сто или повече, според Татул Манасерян - икономист, преподавател и бивш депутат, завърнал се от фронта.
"Няма икономическа инфраструктура, която да не е пострадала", твърди той.
Манасерян освен това отбелязва, че ако продължи по-дълго, войната ще има висока човешка цена за Армения, която наброява само 3 милиона жители срещу 10 милиона азербайджанци.
"Ще има недостиг на квалифицирана работна ръка, на млади инженери и учени", които ще напуснат работата си, за да отидат на фронта, а някои няма и да се върнат.
От арменска страна, в конфликта бяха убити над 800 души за по-малко от един месец.
Мини и електроенергия
===================
Минният сектор заема голям дял от икономиката на Нагорни Карабах (мед, злато, скъпоценни камъни). В провинция Мартакерт мини, експлоатирани от арменската група Валекс (Vallex), са съвсем близо до фронтовата линия.
Заради военните действия, които започнаха на 27 септември, "минният комплекс Кашен, най-големият работодател и данъкоплатец в Арцах (арменското име на анклава). . . спря добива", съобщиха от Валекс.
Сепаратистката област произвежда също електроенергия от водноелектрически централи и от няколко години дори износ ток за Армения.
Петроло- и газопроводи
====================
Богат на залежи на петрол и газ, Азербайджан е началната точка на стратегически маршрути за транспортиране на петрол от Каспийско море към Европа.
Някои от трасетата заобикалят Русия. Сред тях, например, е петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан (в който участват Бритиш петролиъм (British Petrolium), Тотал (Total) и Ени (Eni) ), който свързва Азербайджан с Турция през Грузия.
Успоредно на него минава газопроводът "Южен Кавказ" (Баку-Тбилиси-Ерзурум), участие в който има Бритиш петролиъм. Очаква се той да бъде свързан с италианската газотранспортна мрежа в края на тази година.
Тези две структури, които са от основно значение за икономиката на Азербайджан, минават на няколко десетки километра от фронта. Една атака би могла да причини сериозни проблеми на азербайджанската икономика, вече отслабена от падането на цените на петрола, и да предизвика ескалация на конфликта.
"Тръбопроводите са на два метра под земята, така че са защитени от материални щети", уверява анализаторът Суанил Бабеле от компанията за енергийни анализи Ристад енърджи (Rystad Energy). В същото време той допълва, че "всеки сценарий, при който арменските сили достигнат територии, през които тръбопроводите преминават, заплашва износа на петрол и газ от региона".
Впрочем всяко нарушаване на снабдяването би било удар за Турция, която има с Азербайджан договори за доставка и транзит на значителни количества, и би въвлякло в конфликта този голям геополитически поддръжник на Баку и исторически враг на Армения.
Отслабен регион
==============
От 30 години този конфликт възпрепятства икономическата интеграция на трите държави, появили се на картата в Южен Кавказ след разпадането на Съветския съюз (Грузия, Азербайджан и Армения), и купуването на оръжия източва бюджетите на воюващите страни.
"Военните разходи на двете страни биха могли да отиват за социални разходи за населението и за икономическо развитие", казва със съжаление Натиг Джафарли, икономист и изпълнителен секретар на азербайджанската опозиционна партия "Републиканска алтернатива" ("Реал").
Армения, която няма петрол, е най-бедната държава в региона, като през нея не минава петролна и транспортна инфраструктура.
"Много регионални проекти бяха осъществени без Армения, заобикаляйки я", подчертава Джафарли.
Освен това конфликтът предизвиква риск от рязък спад на чуждестранните инвестиции както в Азербайджан, така и в Армения.
(БТА)
