Шефът на Пентагона Марк Еспър призова за укрепване на военните договори с цел противодействие срещу Китай и Русия. Той подчерта, че отбранителната стратегия на САЩ не е фокусирана върху борбата с тероризма, а върху трайното съперничество с Москва и Пекин. Американците са постигнали асиметрично надмощие тук. Имат партньори в цял свят, а противниците им, взети заедно, едва ли ще изброят и 10 свои съюзници. Експертите обсъждат как ще реагират Москва и Пекин на вашингтонското предизвикателство. Според някои отношенията им добиват признаци на военна ос, обусловена от взаимни интереси.
Еспър нарича речта си в Атлантическия съвет (признат за нежелателна организация в Русия) във Вашингтон нова инициатива, целяща да подбуди към алианс със САЩ "еднакво мислещите демокрации".
С други думи, сегашните обединения от рода на НАТО или отбранителните ангажименти на САЩ пред държави като Япония, Австралия и Нова Зеландия не са достатъчни. В американската военна колесница трябва да бъдат впрегнати още страни като Индия и Индонезия.
С тях вече се работи. Тези дни министърът посети Индонезия, а идната седмица е планирал визита в Индия. Не е много ясно впрочем защо Индонезия безапелационно е включена в списъка на демокрациите. Международните правозащитни организации информират за крещящи нарушения на човешките права в страната, по-специално при потушаване на масови протести в провинциите Папуа и Западен Папуа. Също и в Индия, както пише "Ню Йорк таймс", режимът на сегашното правителство се отклонява все по-далеч от демократичните ценности, завещани от бащите основатели на републиката.
Всъщност освен тези две азиатски държави Пентагонът се кани да вземе под крилото си Малта, Монголия и Палау. Според концепцията на Еспър партньорите сами протягат ръце към Америка, докато Китай печели съюзници с помощта на финансови капани и силов натиск. Например слаби държави като Мианма, Камбоджа и Лаос. "Колкото е по-малка страната, толкова по-тежък е натискът от страна на Пекин", твърди министърът.
А за Русия нещата около съюзниците й в Организацията на договора за колективна сигурност са си направо беда. Режимите в Беларус и Киргизстан се клатят, а пък Армения воюва с Азербайджан.
Закономерен е въпросът как ще се държат в тази критична ситуация стратегическите партньори Русия и Китай. Мелкулангара Бадракумар, бвш посланик на Индия в ред държави, пише в онлайн изданието "Ейша таймс", че отношенията между двете страни може да се нарекат реално военно сътрудничество или виртуален военен алианс. Това сочат, първо, действията на Русия, снабдила Китай със системи за предупреждение за ракетна атака, и второ, миналогодишните военни маневри "Център-2019" на руска територия. Народноосвободителната армия на Китай изпрати там подразделения, въоръжени с модерни танкове, бойни и транспортни самолети, също и с хеликоптери.
А първото руско-китайско учение с имитация на отговор срещу ракетно нападение датира още от 2016 г. Москва заяви тогава, че основна задача е било да се тренира бърза реакция на частите за ПВО и ПРО на Русия и на Китай при удари с балистични и крилати ракети. Фактически, твърди Бадракумар, Русия е снабдила Китай с ексклузивно ноу хау, за да може той да отрази атака на САЩ, запазвайки способността да нанесе ответен удар. Нещо критично важно за поддържане на стратегическия баланс.
В интервю за "Независимая газета" Александър Лукин, оглавяващ департамента "Международни отношения" в руското Висше училище за икономика, отбеляза: "Русия и Китай отдавна координират реакциите си на военната стратегия, провъзгласена от Вашингтон. Разширява се сътрудничеството им във военната сфера. Президентът Владимир Путин потвърди, че Русия подпомага създаването на китайска система за противодействие срещу ракетни атаки. Това доказва взаимното им доверие. Значи Москва смята, че няма обстоятелства, при които отношенията с Китай може да станат враждебни".
Развива се и сътрудничество между специалните служби - за борба с тероризма и в други деликатни области. Същевременно е очевидно, че руско-китайското сближаване до голяма степен е следствие от политиката на САЩ. Това сближаване получи стимул през 2014 г., когато САЩ наложиха санкции на Русия, и през 2016 г., когато Щатите започнаха търговска война с Китай, подчерта експертът.
"Естествено между КНР и Руската федерация все още има и разногласия по ред проблеми. Например по повод териториалните спорове на Китай със съседни страни. Според Русия тези въпроси трябва да се решават на двустранна основа, чрез договаряне. Пекин пък не смята Крим за част от Русия, не признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Това обаче не води до двустранни проблеми, има взаимно разбирателство", заключи Лукин.
/От БТА/
