Отражение и на вътрешнополитическата сцена ще има все повече кризата в гръцко-турските отношения, доколкото перспективата за възобновяване на проучвателните контакти се отдалечава, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда, че избира тактика на конфликт спрямо Гърция, но и спрямо ЕС като цяло, пише "Катимерини".
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е решил да действа внимателно и с цел деескалация, а не с оглед на евентуалната политическа цена и критиката от опозиционните лидери Алексис Ципрас (СИРИЗА) и Фофи Генимата ("Движение за промяна"). Затова и "заобикаля" натиска, който упражняват двете опозиционни партии за втвърдяване на гръцката позиция спрямо Анкара. Както заявяват близки сътрудници на премиера, санкциите срещу Турция не могат да бъдат самоцел, а инструмент за принуждаване на Анкара да седне на масата на преговорите. "Заплахата със санкции дава сигурност. Ако те бъдат наложени, Ердоган може да стане напълно асиметричен", казват източниците.
Освен това, ако Атина на този етап окаже натиск за незабавни санкции, при настоящото разпределение на силите в ЕС е вероятно те да нямат действителна цена за турската икономика и турският президент да е в състояние да ги пренебрегне. Така оръжието на санкциите ще бъде похабено, а същевременно Ердоган ще постигне една безплатна публична победа, пише БТА.
Също така гръцкото правителство отхвърля възможността за "динамично" (т.е. със сила - б.ред.) противопоставяне на турския проучвателен кораб "Оруч Реис". Ако турският кораб премине "линията" от дванайсет морски мили, гръцкото военноморско присъствие със сигурност ще стане по-интензивно, но няма да бъдат предприети военни мерки, защото ще продължава да се намира в международни води. Това решение е взето с презумпцията, че турският президент се стреми да прехвърли на Атина отговорността за ескалиращото напрежение. Според сътрудниците на Мицотакис "цел на Анкара е да покаже, че ние отстъпваме от ангажиментите си, да ни подтикне да направим някоя грешка и да обърне ЕС срещу нас. А това не трябва да го позволяваме".
Разбира се, трябва да се отбележи, че гръцката реакция може да е различна, ако Турция премине към по-нататъшна ескалация, като изпрати в района вече не проучвателен кораб, а сондажен.
В тази рамка и за да не изгуби "играта на обвинения", която преследва Ердоган, правителството отхвърля и предложението на СИРИЗА за разширяването на гръцките териториални води южно от Крит на 12 морски мили с перспективата да го направи в бъдеще и по отношение на Кастелоризо. Освен логичния въпрос, който поставят правителствените представители, защо Алексис Ципрас не пое тази инициатива, докато беше министър-председател, те допълват, че разширяването на териториалните води на страната действително е суверенно право, но би било грешка то да бъде упражнено в условията на криза, защото би довело до международна изолация.
Все пак, особено в министерството на външните работи, се обсъжда възможността да бъдат обявени още някои "червени линии" по отношение на Турция. Например се споменава, че би могло да се изпрати сигнал към Турция, че няма да бъдат допуснати проучвания западно от 28-ия меридиан, където е очертана границата на гръцката изключителна зона с Турция. Такава декларация обаче би могло да бъде възприета като признание, че турските действия в други райони са законни.
Във всеки случай гръцкото правителство смята, че полемиката с партиите от опозицията може да бъде държана под контрол. Първо, всички виждат, че общественото мнение не желае страната да бъде въвлечена в някаква национална авантюра. Второ, в самата СИРИЗА се чуват възражения към възможността ръководството й да повиши прекалено тона в гръцко-турските отношения. Също така, като се има предвид, че Ципрас се старае да държи отворени комуникационните канали с големите европейски столици, ще е трудно да се плъзне към ролята на крайна опозиция именно по въпроса за текущата криза с Анкара.
В този контекст Атина продължава да залага на посредничеството на Берлин, което се смята, че ще остане активно до декември, когато завършва германското председателство на ЕС. Отношенията на премиера с германския канцлер Ангела Меркел бяха помрачени след подписването на споразумението за изключителната икономическа зона с Египет. Явно е обаче, че атмосферата рязко се промени след решението на Ердоган да минира проучвателните контакти с последното изпращане на "Оруч Реис". Ролята на Берлин - който е ясно, че държи "ключа" за строги санкции срещу Анкара през декември - се смята за особено решаваща и заради "вакуума", който се наблюдава в САЩ, където от една страна победата на Джо Байдън се смята за много вероятна, но от друга страна той няма да поеме функциите на президент до януари.
