Така е прието от много време и ако някой управник не помага, дните му са преброени, казва Рамиз Касабов
“С мотора стигам бързо до махалите и бягам от мечките”, казва 65-годишният Рамиз Касабов, кмет на 5 родопски села. Той е управник за трети мандат на Купен, Миле, Касаб, Гарабина, Дишлийци. Заради труда, който полага, и всеотдайността му към проблемите на хората е награден от Националното сдружение на общините с приза “Протегната ръка”.
“Разбрах, че са ме наградили, но няма как да отида на церемонията”, казва Касабов.
Между 5-те села, които Рамиз обикаля с мотора си, пътищата са черни и общото разстояние е 17 км.
“Случвало се е на ден
да навъртя 50 км
Сам си зареждам горивото - пеша няма как да стигна. С обезлюдяването на махалите се навъдиха доста мечки и прасета. Три пъти съм срещал мечки. Първия път бях в гората да маркирам дърва за огрев. Гледахме се минутка и тя отстъпи. На другите срещи бях с мотора. Чувствам се по-сигурен с него - вдига шум и мога да им избягам, въпреки че ако ме подгони ще ме бутне с мотора”, разказва кметът.
Допреди година карал 45-годишен руски ИЖ, който обаче грохнал. Купил си италиански “Малагути” и сега го кара него.
“При стриктно спазване на законовите и моралните норми - да обхождам махалите, пеша за година трябва да навъртя 6200 км. Това за мандат са 25 хил., а за трите - 75 хил. км. То краката ми няма да издържат, добре, че имам мотор”, казва Касабов.
В пръснатите селца имало към 400 души, сега са общо 86, предимно пенсионери, които имат постоянно нужда от помощ. Има един ученик - петокласника Аксел, който е внук на кмета, учи във Върбина и го кара училищният рейс. През зимните месеци обаче баща му Шабан и майка му Ваня се местят в жилище във Върбина, тъй като е труден достъпът. Момчето се е родило в София, но баща му се разболял тежко и семейството се преместило в Касаб.
“Синът ми постоянно се нуждае от лекарства, далече сме и снабдяването е трудно. Голяма мъка е, когато свършат. Тези, които са по рецепта, мога да ги взема веднъж в месеца, но имам какви ли не болести и за елементарни хапчета трябва да се пътува до Мадан. Ако ги няма там, се пътува до Смолян и София. Дните и на Аксел, и на родителите му на село са преброени. Нямат работа. Снабдяването става по-трудно и мислят да отидат в града”, признава кметът.
Кметската заплата на Касабов е около 700 лева. “Неблагодарна работа е, но все пак е работа”, вдига рамене управникът. За да попълни бюджета си и да помага на болния си син, отглеждал животни, но сега оставил само една коза.
“Тук се отглеждаха стотици животни. Сега във всичките махали има общо 6 крави. И това не е защото хората са мързеливи, просто са стари и нямат сили вече”, вметва Касабов.
В нито едно от
селата няма магазин,
училище и здравна
служба
Записани са при джипита във Върбина и Мадан. Наскоро обаче д-р Асен Сенков, общопрактикуващ лекар на повечето жители, почина след коронавирусна инфекция.
Селата имат общо кметство в местността Гъбата, докъдето свършва асфалтът, но то е далеч от всичките селища.
Кметът изпълнява доста дейности освен задължителните за поста - взема социалните помощи, купува лекарства, доставя ги на болния човек, разнася кореспонденция. Така е прието от много време и ако някой управник не изпълнява тези дейности, дните му са преброени. Той обикаля къщите да носи бележки за данъците. После ще мине да прибере парите от хората, за да ги внесе в общината в Мадан и да връчи квитанциите, че лицето е платило данъците. Пътьом носи и бележките с телефонни сметки.
“Липсата на магазин покриват пътуващи микробуси, а от училище вече няма нужда, тъй като няма деца. Най-големият проблем е пътят, защото зимата и при обилни дъждове линейките не могат да стигнат до махалите”, обобщава Касабов. Затова не пропуска при всяко ходене в Мадан да напомня. Отскоро има изгледи да бъде асфалтирана отсечка от кметството до село Дрянка и така да имат надежден път.
