В САЩ победителят на президентски избори се определя не с национално гласуване, а чрез система, наречена Избирателна колегия, която дава "електорални гласове" на всичките 50 щата и федералния окръг Колумбия въз основа на населението им.
Нещата допълнително се усложняват от цяла мрежа от закони и конституционни клаузи, които се задействат при особено близки изборни резултати.
Ето някои от правилата, които може да решат надпреварата на 3 ноември между президента Доналд Тръмп и съперника му демократ Джо Байдън.
Как работи Избирателната колегия?
Има 538 електорални гласа, което означава, че за спечелване на избори са нужни 270. Президентът Доналд Тръмп загуби националния вот на гласоподавателите от Хилари Клинтън, но си осигури 304 електорални гласа срещу нейните 227.
Строго погледнато, американците гласуват за електори, а не за самите кандидати. Електорите обикновено са партийни лоялисти, които обещават да подкрепят кандидата, получил най-много гласове в техния щат. Всеки електор представлява един глас в Избирателната колегия.
Избирателната колегия е компромис между основателите на държавата, които яростно са спорили дали президентът да бъде избиран от Конгреса или с национално гласуване.
Всички щати без два използват подхода "победителят взема всичко": кандидатът с най-много гласове на избиратели в даден щат получава всичките му електорални гласове. Щатите Мейн и Небраска използват по-сложна система на разпределение според отделните избирателни райони, така че техните общо девет електорални гласа може да се разделят между Тръмп и Байдън.
Могат ли електорите да гласуват "на своя глава"?
Да.
През 2016 г. седем от 538-те електори пуснаха бюлетини за различен кандидат от този, който беше спечелил мнозинството гласове на избиратели в щата им, което е необичайно висок брой.
Тридесет и два щата и Окръг Колумбия имат закони за контролиране на електори, които гласуват "на своя глава". Някои налагат глоба за несъобразяване с волята на избирателите, а други предвиждат анулиране на гласа и смяна на електора.
Кога трябва да бъдат удостоверени гласовете на електорите?
Федералният закон изисква електорите да се съберат в съответните си щати и официално да изпратят гласовете си на Конгреса "в първия понеделник след втората сряда на декември". Тази година това се пада на 14 декември.
По закон Конгресът обикновено приема, че даден щатски резултат е безспорен, ако е финализиран шест дни преди събирането на електорите. Тази дата, известна като "безопасния пристан", тази година се пада на 8 декември.
Тези вотове официално се преброяват от Конгреса три седмици по-късно и президентът полага клетва на 20 януари.
Ами ако официалните лица в даден щат не са на едно мнение кой е спечелил?
Обикновено губернаторите удостоверяват резултатите в съответните си щати и предоставят тази информация на Конгреса. Възможни са обаче "съперничещи си списъци на електори", при които губернаторът и законодателният орган в щат с близки резултати да връчат два различни изборни резултата.
Рискът това да се случи нараства в щати, където законодателният орган се контролира от различна партия от тази на губернатора. Няколко ключови щати, сред които Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин имат губернатори демократи и законодателни органи с републиканско мнозинство.
Според експерти по право при такъв сценарий не е ясно дали Конгресът трябва да приеме предоставеният от губернатора списък на електори или изобщо да не брои електоралните гласове от този щат.
Ами ако никой кандидат не получи 270 гласа?
Един недостатък на системата с Избирателна колегия е, че тя може да доведе до равен резултат 269 на 269 гласа. Ако това се случи, новоизбраната Камара на представителите решава съдбата на президентския пост на 6 януари, като гласовете от всеки щат се определят от делегация съгласно 12-ата поправка в конституцията на САЩ.
В момента републиканците контролират 26 щатски делегации, а демократите - 22. Пенсилвания е с равен брой демократи и републиканци, а Мичиган има седем демократи, шест републиканци и един независим.
Съставът на Камарата на представителите ще се промени на 3 ноември, когато се гласува за всичките 435 места в долната камара на Конгреса.
Ще се промени ли някога тази система?
Критици казват, че Избирателната колегия изкривява волята на народа. Призивите за премахване на тази система се увеличиха, след като Джордж Буш спечели изборите през 2000 г., въпреки че изгуби вота на обикновените избирателите като абсолютен брой, и отново през 2016 г., когато Тръмп спечели по подобен начин.
Избирателната колегия е постановена в конституцията, така че за премахването й би била необходима конституционна поправка. За такива поправки е нужно одобрението на две трети от Камарата на представителите и Сената и ратификация от щатите, или конституционен конвент, свикан от две трети от щатските законодателни събрания.
Републиканците, които извлякоха полза от Избирателната колегия през 2000 и 2016 г., едва ли ще подкрепят такава поправка.
Отделните щати имат известна свобода да променят начина, по който избират своите електори, а експерти са правили предложения за промяна на системата без конституционна поправка.
Едно от тези предложения е щатите да се обединят и да решат да присъдят всичките си електорални гласове на кандидата, който спечели народния вот.
/БТА/
