С 1 започва кодът на яйцата от тях, а с 0, ако са и био
По най-малко 4 квадратни метра площ на двора трябва да има една кокошка, за да е щастлива. Или 250 пернати да се ширят на поне 1 декар, за да се отговори на изискванията за свободно отглеждане. Квадратурите са по еврорегламент и са описани в инструкция на Българската агенция по безопасност на храните.
Шастливите
кокошки трябва
да имат
още екстри
като навеси, гнезда, кацалки и чесалки, да могат да си правят прашни бани, както и достатъчно място в закритите помещения, когато се прибират в студените дни.
Според европейското законодателство има 4 категории на яйцата в зависимост от начина на отглеждане на кокошките. Най-лесно се познават по първата цифра от кода с BG номера, който трябва да бъде отпечатан на черупката.
Най-масовите яйца започват с 3. Това означава, че носачките се отглеждат в уголемени клетки на закрито. Преди 8 години влезе в сила забрана в ЕС да се тъпчат кокошките в стандартните до този момент малки клетки.
С 2 се означават яйцата от фермите, които използват подово отглеждане, или т.нар. волиери - по-големи пространства, но също закрити. 1 е кодът за щастливи кокошки. Всъщност това са свободно отглежданите, с достъп до открити пространства. Такива ферми у нас според регистъра на агенцията по храните са под 20, като повечето са фамилни стопанства с малко птици. Голямата част продават стоката си по фермерските пазари или правят директни доставки на клиенти.
По-големите птицеферми, които отглеждат свободни кокошки у нас, са 2-3 - например в Мизия и Поликраище, съобщи шефът на Съюза на птицевъдите проф. Димитър Белоречков. В бранша признават, че има и производители, които слагат 1 на кода на яйцата си, но не спазват изискванията. Правят го, защото цената на “щастливите” яйца е двойна на стандартните.
Има и още една
група яйца –
от биококошки
Техният код започва с 0. Изискването е птиците да се хранят само с биофуражи, да не се третират превантивно с медикаменти. Дори почвата, върху която се разхождат, не трябва да се обработва с химикали.
Хората смятат, че щастливи трябва да са само свободните кокошки, което не е вярно, категоричен е Белоречков. Според него сега всички носачки са щастливи, независимо от кода на яйцата им, защото се отглеждали при стриктно спазване на изискванията за хуманно отношение към птиците. От 2012 г. са забранени тесните клетки, в които в миналото били набутани. Сега дори и в клетки кокошките имали по минимум 0,75 кв. м за всяка.
Свободните също се прибират на закрито през зимата. Може да са затворени до 18 седмици в годината. Тези кокошки обаче били по-уязвими от нападения на хищници, имат досег с плъхове и гризачи, които разнасят салмонела и птичи грип, казва Белоречков. Когато са навън, можело лесно да бъдат изплашени и да се смачкат една в друга дори и на двора.
Такива ферми нямат устойчивост, кокошките имат глисти, тении, обясни професорът. Според него свободното отглеждане в България е под въпрос, защото било неефективно. В двора трябвало да има дървета и навеси, за да се крият птиците от дъжд. Защото
мокра кокошка
бързо се
разболява
и умира
до 2 дни
Според инструкцията за изграждане на ферма за щастливи кокошки трябва да се избере пасище с южно изложение, което е отводнено и с добра тревна покривка. Сградите се разполагали в центъра на терена, така че да може да бъдат оградени. Пасищните райони, които граничат с гори, трябва да бъдат обезопасени, за да се предотврати възможността от нападения на лисици и други хищници. Друга възможност е да се направят малки мобилни къщички, за да се усвои по-добре пасището.
В тях кокошките може да са на нива, но не повече от 4. Максималната гъстота е 9 кокошки на 1 кв. м използваема площ в помещението. Подовата повърхност с постеля на всяка кокошка трябва да е най-малко 250 кв. см.
Задължително е всички помещения да са снабдени с отвори, които да осигуряват достъп на птиците навън. На всяка кокошка при линейни хранилки трябва да има по поне 10 см.
Нужно е да се осигури и най-малко едно гнездо за 7 кокошки. Освен него щастливите трябва да имат и кацалки. На кокошка трябва да се осигури минимум 15 см място.
От особена важност било да се поддържа ниско ниво на влага в помещенията. Вентилацията може да бъде осигурена естествено или с помощта на електрически вентилационни системи. В помещенията за отглеждане трябва да бъде осигурена
оптимална
температура
на въздуха
от 15 до
25 градуса
и относителна влажност 60-70%.
Изолацията на помещенията била основна част от осигуряването на добра вентилация. Без адекватно саниране можело да се достигне до прегряване през лятото. А през зимата в студени помещения имало конденз и влага, което също щяло да окаже вреден ефект върху здравето и развитието на птиците.
Всички кокошки, отглеждани по алтернативните свободни системи, трябва да имат достъп до рехава постеля с дебелина приблизително 10 см, така че да имат възможност за прашни бани. За да се получи тази дебелина, постелята се допълвала с нов материал през първите 2 месеца от използването. Той трябва да е висококачествен, да предотвратява здравословни проблеми като лезии по краката и гърдите. Постелята се проверявала често за паразити.
Тревната площ около помещенията трябва да е 4000 кв. м на 1000 кокошки. Тоест всяка трябва да разполага с 4 квадрата. Площта трябва да е разделена на дворчета, които птиците да могат да използват за период 6-8 седмици всяко.
Дворчетата трябва да се поддържат в добро състояние, пръстта да се раздробява на ситно, което спомага за доброто оттичане на водата и намаляване на влажността. Използването на късостеблени жилави тревни видове и детелина се разглежда като най-подходяща растителност за свободно отглеждани кокошки. Тревата следва да се поддържа късо подстригана, за да се намали рискът от запушване на гушата на птиците.
Трябва да бъде осигурен подслон на птиците в дворчетата. Това може да бъдат дървета, които да осигурят защита от слънцето, особено при горещо време, а също и при дъжд и вятър. При силно влошаване на времето птиците трябва да имат възможност да се приберат в сградите или къщичките.
Задължително на щастливите кокошки се прави и навес, който птиците да използват при дъжд, слънце и студ. Той трябва да има и странични прегради, за да осигурява завет.
Германия предлага етикети и за месо от щастливи телета и прасета
В началото на годината Германия предложи на ЕК въвеждане на етикет, който да отличи хранителните продукти, произведени по стандартите за хуманно отношение на животните и надхвърлящи минималните законови изисквания. Или с други думи, да има означаване и на продуктите от щастливи телета и прасета по подобие на яйцата от свободните кокошки.
Федералният министър на земеделието на Германия Юлия Кльокнер обяви още на първото неформално заседание в Кобленц с колегите си от останалите страни в ЕС, че по време на немското председателство на ЕС ще предложи въвеждането на общоевропейски етикет за здравето на животните. Подобно етикетиране не може да бъде прието на национално ниво, без да бъдат направени промени в регламент на ЕС.
Според Кльокнер много държави в ЕС са отворени към въвеждането на схема за етикетиране на хуманното отношение към животните в ЕС. Това обаче щяло да отнеме много време. Например етикетирането на яйцата е направено за десет години на европейско ниво.
На този етап министрите по земеделие на страните членки са раздвоени по идеята. България подкрепя етикет за хуманно отношение към животните, но с уговорката да бъде доброволен и да не води до допълнителна административна тежест за фермерите. Тази позиция е изразена от земеделската министърка Десислава Танева.
Заради липсата на единодушие ЕК планира да проведе външно проучване по въпроса през първата половина на 2021 г. Комисията се ангажира да преразгледа и европейското законодателство за хуманното отношение към животните, по-специално по отношение на транспорта и клането на животни.
Всъщност да има етикет за продукти от хуманно гледани животни за първи път беше предложено още през 2012 г. от тогавашната земеделска министърка на Германия Илзе Айгнер. Тогава тя беше представител на “зелените” в управляващата коалиция. После обаче идеята беше замразена.
