"Вчера потомците на убийците от народния съд се прегърнаха с потомците на жертвите и направиха национално предателство в ЕП в името на няколко гласа повече. Това е отвратително!" Това каза депутатът от ВМРО Александър Сиди в декларация от името на парламентарната група по повод гласуваната вчера от Европейския парламент резолюция.
Ето и цялата декларация:
Причина за тази декларация са системните и все по-агресивни опити да се подмени същината на Европейския съюз, като място за свободно движение на хора, стоки и капитали, подчинен на договори и базиран на ценностите на демокрацията, просвещението и християнската цивилизация. Тече мащабен опит за ревизия на всичко това, опит, движен от левичарска идеология, рушаща традициите и правилата на здравия разум.
Ще си позволя един цитат, като ярка илюстрация:
„Неуморно ще преследвам изграждането на Съюз на равенство. Съюз, в който можеш да бъдеш който искаш и да обичаш когото искаш — без страх от осъждане или дискриминация. Защото да бъдеш себе си не е идеология. Това е твоята идентичност. И никой никога не може да ти я отнеме. Затова искам да бъда пределно ясна — там, където няма място за ЛГБТИК, там няма човечност. И това не трябва да съществува в нашия Съюз. За да гарантираме, че подкрепяме цялата общност, Комисията скоро ще предложи стратегия за укрепване на правата на ЛГБТИК.“
Това гласи част от речта на председателя на Европейската комися Урсула фон дер Лайен „За състоянието на Съюза“, изнесена преди седмици пред ЕП.
Малко след това Кoмиcиятa пo мoнитoринг към кoмиcиятa ЛИБE в EП, по инициатива на доста познати и известни с антибългарската си дейност неправителствени организации, си позволи да отправя критика към българското правителсто в официално писмо по отношение правата на различни етнически и сексуални общности и премина психологическата граница като отвори отдавна затворената за България тема за „македонско малцинство“.
В понеделник пък ЕП направи цял дебат за върховенстовото на закона в България и предложи Проект за Резолюция. Явно именно то обаче е разтегливо понятие за администрацията на ЕК, също както разбирането за права и задължения. Тези правни понятия за Брюксел очевидно не произлизат от буквата на закона еднакво за всички граждани на Съюза и гостите на същия, а се черпят основно по сексуален и етнически принцип.
Сред текстовете забелязваме следните много притеснителни „констатиции“: изборният кодекс възпрепятства езиковото разнообразие и гласуването на хората, живеещи в чужбина; реч на омразата от министри и членове на Народното събрание; реч на омразата срещу циганите, ЛГБТИ и хората, принадлежащи към други малцинства; климат на враждебност към хората от ромска принадлежност, както и изгонването на роми в региона на Войводиново; критика към решението на Конституционния съд относно Истанбулската конвенция; дискриминация на базата на пол и легализирането на гей браковете; изразява се загриженост относно предложените промени относно външното финансиране на НПО-та;
Ние, депутатите от Обединени патриоти, категорично се противопоставяме на предлаганата от председателя на ЕК, а и явно стриктно следвана и от администрацията там, и ЕП, политика на позитивна дискриминация в полза на ЛГБТИК-общността, както и на рекламата и насърчаването на хомосексуалността.
Заставаме и срещу принудителното налагане на еднополовите бракове – тенденция, методично и последователно прокарвана чрез различните механизми на ЕС. За нас това е политика, насочена срещу традиционните национални и християнски основи на българското семейство и общество. Това е политика, която категорично ни тласка в посока саморазрушаване на всички достижения на Европейската цивилизация. Категорично не можем да се съгласим и с критиката към решението на най-висшия орган в България, а именно Конституционният съд, с което Истанбулската конвенция беше обявена за противоконституционна.
Подобна демонстрация в момент, когато Европа е изправена пред безпрецедентното предизвикателство да оцелее икономически, политически, а може би и демографски, показва единствено добре замаскираното лицемерие. Да налагаш императивна сегрегация спрямо нормалността, когато повече от всякога се нуждаем от сигурност и стабилност, е меко казано неприемливо.
Това за нас, депутатите от Обединени патриоти, е недопустимо. Твърдението на Фон дер Лайен, че където няма място за ЛГБТИК, няма човечност е скандално един път само по себе си, втори път, защото е грубо нарушение на принципите на ЕС за върховенство на правото, субсидиарност и зачитане на волята на избирателите и данъкоплатците в държавите членове.
Недопустимо е също така хора, наричащи себе си български евродепутати, да защитават яростно една резолюция, маскирана като документ, защитаващ правовия ред и борбата с корупцията, в която се дискредитира Конституционният съд, силово се налага противоконституционната ИК, говори се за сепаратизъм, права на ЛГБТИК и цигани и се критикуват органите на властта, че са приложили българския закон, премахвайки незаконни цигански катуни.
Недопустимо и неразбираемо е съглашателството между комунисти и демократи, които от жажда за власт, говорейки единствено за корупция – тежък проблем, с който се бори целият Европейски съюз, угодно допускат да се отварят теми, които въобще не съществуват в дневния ред на българското общество. Какво общо имат с корупцията циганите, хомосексуалистите или несъществуващо македонско малцинство?
Днес Европа е изправена пред сериозен цивилизационен избор. Ляво-либералната политика руши устоите на християнска Европа. Същата тази Европа, която допусна да бъдат изгонени цигани от Франция, Германия и други страни, днес ни критикува за спазването на закона. Тази Европа, която мълчаливо чертаеше граници, разделяйки цели народи, днес ни налага да говорим за македонско малцинство. Същата тази Европа, която говори за върховенство на закона, критикува решения на българския конституционен съд. И всичко това под благовиден претекст за борба с корупцията. И с шепа национални предатели в помощ.
Скандалната резолюция на Европейския парламент беше приета, макар и с поправки, и лъсна лицемерието на нашата опозиция. В нея, макар и смекчени, основните проблемни текстове останаха и бяха приети с гласовете на БСП и Демократична България. Депутатите от БСП, изпратени в Европарламента, гласуваха „за“ критиките към Конституционният съд, „за“ натиск за приемане на ИК, „за“ повече права на ЛГБТИ, „за“ незаконните цигански катуни, „за“ сепаратиските искания на забранени македонски организации. И това е фрапиращ пример за лицемерието на българската левица! За съжаление можем да отбележим, че потомците на тези, които насилствено македонизираха населението в Пиринска Македония в края на 40-те години на ХХ век, днес продължават тяхното дело. Срам и позор, колеги вляво! До тях в това национално предателство се наредиха и Демократична България. Демократична само на думи, а иначе розови либерали, които чудесно са намерили съглашение със социалистите. Социалисти и демократи заедно. Потомците на мъчителите и потомците на лагеристите в Белене. Потомците на убийците от народния съд с потомците на жертвите. Това е отвратително. В името на няколко гласа повече. В името на малко власт. И всичко това под благовидния претекст за борба с корупцията. Борба, която безспорно трябва да се води. Но да се води тук, в България, а не в Брюксел. Защото за либералната идеология там нямат значение нашите вътрешни проблеми. Те искат нова Европа…
За нас Европа е люлката на съвременната цивилизация. За нас християнството е и трябва да остане водеща и моралополагаща религия на Стария континент. И всякакви опити да ни се натрапват религиозно, етнически и сексуално различни общности от традиционните за основната в континента религия и диаспора, а и за националната ни идентичност, е недопустимо.
Да, всеки е добре дошъл в Еропа, но не и за да налага своята различност в нашата традиционна култура и ценностна система. Още по-малко, за да превръща своята различност в наша норма.
За нас Европа има бъдеще само като Европа на отечествата и нациите, обединени под общия знак на ЕС. Всичко друго е насилие и подмяна. Насилие и подмяна не само на нашите, българските, а и на ценностите, залегнали в Договора за Европейския съюз.
