Прогнозите отместват възстановяването на индустрията към 2024 г.
Щети, по-големи дори от тези в туризма заради пандемията, удариха българските международни летища и авиокомпаниите, както и авиационния сектор в целия свят. Извънредната ситуация заради коронакризата, чийто край не се вижда, се оценява като безпрецедентна от Втората световна война насам. Авиацията ни е поразена, коментираха пред “24 часа” авиоексперти.
Летището в София започва годината с ръст на пътници от 5,9 и 8,8% през януари и февруари. Извънредното положение от средата на март доведе до спад от 52,9%за третия месец на годината, а за април е вече минус 94,2 на сто. След този огромен срив започва леко и постепенно възстановяване до -57,1% през август(виж графиката). За разлика от някои европейски летища София не затвори, както и българските авиокомпании не паркираха самолетите си, а продължиха да летят и да прибират българите от всички краища на света.
Още
по-драматична е
ситуацията на
морските
летища,
които понесоха отлива на чуждестранните туристи, докато туристическият бранш все пак бе подкрепен от българските летовници.
От 1 януари до 20 септември 2020 г. пътниците на летището в Бургас са едва 389 136, при 2 748 243 през 2019 г., което е спад от 86%.
Излитащите и кацащите самолети в Бургас са 3634 (през 2019 г. са били 18 717), спадът е 81%.
На летище Варна пътниците са 500 029, при 1 728 830 за същия период на 2019 г., намалението е 71%. Спадът при самолетите е 57%, или са кацнали и излетели 5371 машини, при 12 584 за същите месеци на 2019 г.
В световен мащаб пандемията е заличила за две тримесечия 26 летища с размера на аеропорта с най-голям трафик както на самолети, така и на пътници - Хартсфийлд-Джаксън в Атланта. С този пример илюстрира размера на щетите доклад за авиацията на Международния съвет на летищата (ACI).
През март в резултат на извънредните мерки пътническите превози са спаднали спрямо предходната година с 56,7%.
Най-големият
срив е през април
– 93,7 на сто,
като се отчита, че в Европа гражданската авиация на практика е спряла - процентът в сриването на пътническия трафик е 98,4. Броят на движенията на самолетите е намален с 3/4 в сравнение с предходната година (-75,3%).
Следващите месеци постепенно започва увеличаване на полетите и на броя пътници. През май е регистриран лек подем в броя на излитащите и кацащите машини, спадът е със 70,8%. Положителната тенденция продължава през юни, около 1/3 от полетите са възстановени и трендът надолу е 62,9%. Общо за второто тримесечие на 2020 г. спадът е минус 69,6% на годишна база.
Загубата на пътнически трафик за първите две тримесечия на 2020 г. е 2,6 милиарда души, което е минус 60%.
Преди кризата се очакваше летищната индустрия да генерира около 172 млрд. долара за 2020 г. При нормални обстоятелства летищата в света биха генерирали около 53% от годишните приходи през второто и третото тримесечие. Напротив, тези две тримесечия те са с рекордни загуби от 39,5 и 33,6 милиарда долара пропуснати или намалени летищни приходи.
Юли, август и септември традиционно се считат за сезон на печелене на пари по цялата верига на въздушния транспорт и свързани индустрии като хотелиерството и туризма.
Ваканционният сезон обаче бе сериозно провален от епидемичната ситуация, административни усложнения и несигурност, страх от пътуване и мрачна макроикономика.
Очаква се Европа, Азиатско-Тихоокеанският регион и Северна Америка да имат дефицит на приходи от 38,8, 27,6 и съответно 21 млрд. долара, отчита още докладът.
В ситуацията на пандемия и на действия за преодоляване на икономическите последствия от нея всяка държава предприемаше собствени мерки съобразно ресурсите си.
В Германия едно от действията бе държавата да влезе като собственик в “Луфтханза”. Франция, Нидерландия и други страни в ЕС подпомогнаха авиационния сектор с директни държавни помощи. За такъв подход настояваха с писма до премиера Бойко Борисов и от Асоциацията на българските авиокомпании.
У нас към пътническата авиация беше приложена мярката 60 на 40, по-късно беше разширена, като в нея бяха включени по настояване на асоциацията каргоавиацията, тренировъчните и обучителни центрове и техническо-ремонтните бази.
Бяха намалени
летищни такси
Предприе се и субсидиране на туроператорите при чартърните полети с над 100 места с 35 евро, като от националния бюджет са заделени 55 млн. лв. Вицепремиерката и министър на туризма Марияна Николова очаква това да доведе 400 хил. нови туристи. Преди дни тя съобщи, че в министерството вече има постъпили 12 заявления за предоставяне на държавна помощ за туроператори.
Държавна помощ получи и “Фрапорт”, която държи концесията на морските летища във Варна и Бургас, като правителството прие на 30 септември решение да отложи с 1 г. плащането на концесионно възнаграждение на държавата. Преди това - на 17 август, бе получено разрешение от ЕК за помощ за “Фрапорт” от 4,4 млн. евро.
Въпреки мерките обаче българската авиация е зле. Авиокомпаниите не могат да свалят разходите под определено ниво, тъй като това би било компромис с безопасността на полетите, и изходът е да вземат кредити, казва Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.
Редовните линии
са възстановени
50-60%,
но при чартърните полети летният сезон приключва при невиждан спад на туристи. От статистиката на двете морски летища се вижда драматичен спад на полети от Великобритания, Германия, Австрия, Белгия, Израел, Украйна, те варират от над 50 до над 90%. Ударът идва и от спрените полети от Русия.
Анализите и на Международния съвет на летищата показват драстично намаляване на полети в летния сезон, когато обикновено авиокомпаниите и аеропортите си осигуряват финансови резерви за есента и зимата, в които трафикът се свива. Индустрията върви към най-лошото финансово състояние в историята си, е заключението на ACI.
И въпреки че подготовката на авиационен персонал и най-вече на пилоти е скъп и дълъг процес, у нас се е наложило да се прибегне към съкращения. Първо са били освободени стюардеси и друг персонал, но са съкратени и летци. От години в авиацията твърдят, че пилотите не достигат, сега те са в повече, а някои са без работа.
При свити полети и приземени самолети, ако 90 дни не летят, пилотите са длъжни да тренират на тренажор, за да поддържат лицензите си, което носи още разходи.
Никой не може да прогнозира какво ще се случи - дали пътниците ще продължат да се страхуват да пътуват заради вируса, дали няма да се стовари нова вълна, или пък ще има възстановяване на тази индустрия.
През май се прогнозираше възстановяване на авиацията до 2022 г., в началото на лятото срокът се премести с 1 г. - 2023 г. Текущите прогнози обаче са, че до 2024-а количеството пътници няма да се върне на нивото от 2019-а. Чуват се гласове и за 2025 г.
Без карантина след полет със
самолет, а с тест за COVID-19
Анкета на 11 авиопазара
показват, че 88% от
пътниците са съгласни
да се изследват
Август и септември освен на анализи на авиационната индустрия са посветени и на настояването държавите да премахнат карантините и да ги заместят с тестове.
Една от големите несигурности е, че ако пътник лети до някоя страна, не е сигурен дали ще се върне, или пък ще попадне под карантина за 5 дни, за седмица или за две. Правилата се променят ден за ден, казва Йовко Йоцев, главен секретар на Асоциацията на българските авиокомпании. Той е в Германия и казва, че за полети от Турция страната иска PCR тест, направен 48 часа преди да се кацне на немско летище. Пристигащите от Франция заради нарасналия брой на заразените с COVID-19 се поставят за 5 дни под карантина. Но така е към четвъртък, 1 октомври. На другия ден може да е друго.
Заради тези неизвестни Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) оповести проучване сред пътниците на 11 пазара. Около 65% от анкетираните се съгласяват, че не трябва да се изисква карантина, ако човек се е тествал за COVID-19. 84% смятат, че тестването трябва да се изисква от всички пътуващи, 88 на сто са съгласни да преминат тестове като част от процеса на пътуване.
На 22 септември IATA призова за разработването и внедряването на бързи, точни, достъпни, лесни за работа, систематични тестове на COVID-19 за всички пътници преди заминаването като алтернатива на карантинните мерки, за да се възстанови глобалната въздушна свързаност. IATA ще работи чрез Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и със здравните власти, за да приложи бързо това решение, се казва в съобщението на асоциацията. Според нейните данни международните пътувания намаляват с 92% спрямо нивата от 2019 г.
Измина повече от половин година, откакто глобалната свързаност беше унищожена, когато страните затвориха границите си, за да се борят с COVID-19. Оттогава някои правителства предпазливо отварят граници, но ограничено, защото или мерките за карантина правят пътуването непрактично, или честите промени в мерките за COVID-19 правят планирането невъзможно.
Още в средата на август пък Международният съвет на летищата (ACI) призова правителствата да следват стабилен и последователен протокол за тестване, който трябва да се прилага само когато е необходимо и като алтернатива на изисквания за карантина.
Мерките следва да се прилагат само за пътници между страни, в които съществува значителен риск, и то само за времето, необходимо за осигуряване на общественото здраве и доверието на пътниците.
Въздействието на настоящата криза е опустошително за авиационната индустрия и ACI настоява за спешни действия от страна на правителствата за съгласуване на практически мерки, при които да отчитат обаче риска. Целта е авиацията да рестартира по координиран начин, като същевременно осигурява успокоение на пътуващите.
Ще се вземе ли такова решение, е неясно, тъй като това зависи от правителствата, казва Йоцев.
