Нобеловите награди имат богата история с непредвидени събития, заради които са били отменени или които са затруднили избора - войни, дипломатически инциденти, лауреати в затвора, предаде АФП.
Тази година ще се нареди сред тях заради пандемията от Ковид-19, която наложи традиционната церемония за връчване на наградата в Стокхолм да бъде отменена.
Нобеловият комитет има право да реши да не присъжда награда. Това е предвидено в устава на Нобеловата фондация, когато няма труд или откритие, достойно за отличието.
Награда може да не бъде присъдена и в памет на велика личност. Такъв е случаят през 1948 г., когато не е обявена Нобелова награда за мир след смъртта на Ганди, който не успява да я спечели.
Общо 49 награди не са присъдени. Преобладават тези за мир (16 пъти).
Нобелова награда може да бъде присъдена и за минала година. Последния такъв случай е за литература за 2018 г. Лауреатът беше обявен през 2019 г. - полякинята Олга Токарчук заради скандал в Шведската академия.
През Първата и Втората световна война Нобелови награди за наука и литература обикновено не са присъждани, макар и Швеция да е неутрална държава, не само от морални причини, но и защото няма достъп до научни публикации.
Норвегия е окупирана от нацистка Германия от април 1940 г. Нобелова награда за мир не е присъждана от 1939 г. до 1945 г. За 1944 г. обаче е обявена със задна дата на Червения кръст.
В Стокхолм присъждането на наградите се възстановява от 1944 г. Тогава е отменена церемонията за връчване на наградите. Това се повтаря чак тази година.
През 1924 г. заради няколко болни лауреати, сред които писателят Владислав Реймонт и невръчени награди (за химия и мир), церемониите в Стокхолм и Осло са отменени. Това не се е случвало в мирно време до 2020 г. През 1924 г. е анулиран и банкетът на 10 декември в кметството на Стокхолм. Той се е състоял винаги от 1956 г., макар и тогава заради потушаването на въстанието в Будапеща от СССР да е по-скромен и в по-малка зала.
Няколко лауреати не присъстват на церемонията заради политически причини. Такъв е случаят с пацифиста Карл фон Осиецки през 1936 г., който е в нацистки концентрационен лагер. През 1991 г. Аунг Сан Су Чжи от Мианма също е в затвора. Тя получава наградата си за мир в Осло чак през 2012 г. Китайският защитник на човешките права Лю Сяобо също не може да получи наградата си през 2010 г.
Сред лауреатите за литература Александър Солженицин отказва да пътува до Стокхолм, за да получи наградата си през 1970 г. от страх, че няма да може да се върна в СССР. Той обаче успява да изпрати тайно благодарствената си реч. Солженицин получава наградата си през 1974 г., когато е изгонен от СССР.
Няколко лауреати са отказали наградата си. През 1958 г. Борис Пастернак първоначално я приема, но след това съветските власти го принуждават да я откаже. През 1964 г. французинът Жан-Пол Сартр я отказва, като обяснява, че иска да остане свободен, а Нобеловата награда би го поставила "на пиедестал".
През 1973 г. преговарящият за мир от Северен Виетнам Ле Дък Тхо, който е удостоен с наградата за мир съвместно с Хенри Кисинджър, отказва отличието с довода, че не са спазени условията на примирието. Кисинджър също не пристига в Осло от страх да не бъдат организирани манифестации. Наградата от негово име получава американският посланик.
През 30-те години на миналия век са отличени трима германски учени Рихард Кун (1938) и Адолф Бутенанд (1939) за химия и Герхард Домагт (1939) за медицина. Хитлер обаче забранява на сънародниците си да приемат наградата, възмутен от отличието на Осиецки. Те я отказват, но получават наградата си след войната.
