На провелото се неотдавна в Женева 45-то заседание на Съвета на ООН за правата на човека особено внимание и загриженост предизвикаха проблемите, свързани с нарушаването на човешките права и расизма под прикритието на борбата срещу епидемията от COVID-19. На него представителите на много страни призоваха САЩ да зачитат основните факти, свързани с човешките права, изразиха възмущение от прилаганите с политически цели двойни стандарти и надежда проблемите за правата на човека да бъдат обсъждани обективно. Това предаде Радио Китай.
Междувременно протестите против расизма и полицейското насилие на различни места в САЩ продължават, което показва безизходицата и сваля лицемерната маска на Вашингтон като защитник на човешките права.
През 18-ти и 19-ти век, за да се сдобият с обработваема земя, европейските заселници в Америка изтребват почти всички местни индиански племена, а за да си набавят работна ръка организират търговия с роби от Африка. Вестник „Ню Йорк Таймс“ коментира, че отношението на правителството на САЩ към индианците е „най-срамната страница“ от историята на страната. Американският учен Томас Соуел отбеляза в книгата си „История на етническа Америка“: „Цветът на кожата играе важна роля за определяне съдбата на американеца“. И това се проявява особено ясно в правоприлагането. По данни от сайта „Карта на полицейското насилие“, от 2013 до 2019 г. на милион население всяка година средно 2,5 бели и 6,6 афроамериканци намират смъртта си вследствие на полицейско насилие. А най-трагичното е, че 99% от полицаите, които са убили хора, са защитени от съдебно преследване. Това поставя въпроса за реалното спазване на човешките права при представителите на етническите малцинства.
След избухването на епидемията от COVID-19 властите във Вашингтон показаха безотговорно отношение и ниска ефективност при ограничаване разпространението на вируса, което причини 7,1 милиона заразени и над 200 хиляди починали. По данни на Американския център за контрол на заболяванията, процентът на заразените от латиноамерикански произход е 2,8 пъти по-голям от този сред белите. Освен това, поради разликите в медицинските ресурси и икономическите условия, рискът от заразяване и смърт при хората от етническите малцинства в САЩ е по-голям от този при бялото неселение. В допълнение, някои политици използват термини като „китайски вирус“ и „кунгфу грип“, с което разпалват допълнително омраза и американските граждани от азиатски произход се превръщат в изкупителна жертва.
Историята и настоящето показват, че систематичната расова дискриминация в САЩ изостря противоречията в американското общество. А това поставя въпроса на каква основа Вашингтон обвинява други страни в нарушаване на човешките права. И когато целият свят вижда последиците от вътрешната дискриминация, стремежът на американските политици да „изнесат“ своите проблеми навън, едва ли ще завърши с успех.
