Съдебната реформа е в правилната посока, но има още работа (Обзор)

l В сила остава мониторингът, стартирал през 2007 г.

l В частта за медиите ЕК се позовава и на нападението от 17 март срещу главния редактор на “168 часа” Слави Ангелов

l Като слабост е отчетено, че у нас не е забранено политици да притежават медии

България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. Промените доведоха до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Реформите осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика. Това пише Европейската комисията в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм за върховенството на закона в ЕС.

Сред реформите, които Брюксел приветства като положителни, са приемането на законодателство за гражданската конфискация, създаването на специализираните съдилища и прокуратура, появата на централизирана антикорупционна комисия (КПКОНПИ), както и разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска. Остават обаче важни предизвикателства, пише ЕК, за което свидетелстват много ниските нива на обществено доверие в антикорупционните институции.

“Липсата на

резултати в битката с

корупцията е един от

ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г., и все още се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг”, отчита ЕК в частта за България.

Ключово според документа е финализирането на реформата, започната през 2019 г., като се вземе предвид становището на Венецианската комисия относно правните процедури за ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор.

Първият годишен Доклад за върховенството на закона в ЕС е една от основните инициативи на новата Еврокомисия и част от всеобхватния Европейски механизъм за върховенството на закона, обявен в политическите насоки на председателката Урсула фон дер Лайен. Докладът се състои от две части - състоянието на законността в целия ЕС и отделни глави за всяка от 27-те страни членки.

“Днес ние запълваме съществен пропуск в нашия инструментариум в областта на върховенството на закона. В новия доклад за първи път се прави преглед на всички държави членки по еднакъв начин, за да бъдат установени тенденциите в областта на върховенството на закона и да се помогне за предотвратяването на появата на сериозни проблеми. Всеки гражданин заслужава да има достъп до независими съдии, да се радва на свободни и плуралистични медии и да бъде уверен, че основните му права се зачитат. Само тогава можем да се наречем истински съюз от демокрации”, каза вицепрезидентката на ЕК по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Юурова.

Подробно се разглеждат четири основни посоки, силно свързани с върховенството на закона - националните правосъдни системи, законодателството за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост на властите.

В общия доклад за ЕС България се споменава като добър пример за наличие на национална стратегия за борба с корупцията. Такива има също в Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Литва, Румъния и Словакия.

“Въпреки че разработването на планове и стратегии за борба с корупцията е важно, тяхното ефективно прилагане и наблюдение е от ключово значение за гарантиране на напредъка”, посочва ЕК.

Брюксел посочва, че в България често се съобщава за нападения срещу репортери и клеветнически кампании срещу независими и разследващи журналисти, които разкриват случаи на корупция. Според доклада през 2019 и 2020 г. са регистрирани осем сигнала за нападения, за тормоз и за неправомерни съдебни дела.

Наскоро пак бе съобщено за поредица от подобни заплахи и атаки, посочва ЕК и се позовава на нападението от 17 март срещу Слави Ангелов, дългогодишен разследващ журналист на в. “24 часа” и главен редактор на в. “168 часа”.

Що се отнася до плурализма на медиите, Еврокомисията посочва, че закони като този за радиото и телевизията често не се прилагат ефективно на практика. Регулаторният орган за аудио-визуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен по отношение на своите дейности, но той няма достатъчно ресурси за ефективно изпълнение на задачите си. Уточнява се, че сходни наблюдения комисията има за Гърция, Люксембург, Румъния и Словения.

Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство, казват от ЕК. Според доклада слаба страна на българската правна рамка е, че тя не забранява изрично на политиците да притежават медии. Установени са и връзки между политици и някои медии.

“Новият доклад относно върховенството на закона поставя началото на открит и редовен диалог с всяка държава членка, като по този начин можем да споделяме добри практики и да предотвратяваме проблемите, преди те да са се затвърдили. Целта е да се изгради истинска култура на върховенство на закона в целия Европейски съюз и да се предизвика истински дебат на национално равнище и на равнище ЕС”, коментира еврокомисарят по въпросите на правосъдието и потребителите Дидие Рейндерс.

Целта на механизма

е превантивна

Той е различен от другите елементи от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона - производствата за установяване на нарушения и процедурата за защита на основополагащите ценности на съюза по член 7 от Договора за ЕС. Този механизъм е различен и от предложената процедура за обвързване на бюджета със законността, чиято цел е да се защити бюджетът на ЕС в ситуации, в които финансовият интерес на ЕС е изложен на риск поради незачитане на принципите на правовата държава в дадена членка.

Същевременно посланиците на членките на ЕС в Брюксел одобриха механизма за защита евросредствата точно в деня на представянето на докладите. Очаквано най-критикуваните членки Унгария и Полша гласуваха “против”. Финландия, Нидерландия, Дания, Швеция и Белгия също отхвърлиха мярката, защото германското председателство смекчило предишен вариант, предвиждащ по-драстични санкции. За да бъде включен в бюджетната рамка на ЕС за периода 2021-2027 г., механизмът трябва да бъде одобрен от ЕП. Бюджетът пък се нуждае от подкрепа и от ЕП, и от всички 27 членки.

Предишният мониторинг, осъществяван над България в областта на законността, се прилага от влизането ѝ в ЕС на 1 януари 2007 г. - Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Въпреки че ЕК няколко пъти препоръча неговото отпадане, Съветът на ЕС не е взел решение и той остава в сила.

Работата по МСП за България продължава, потвърди Вера Йоурова пред БНТ. “Все още виждаме недовършена работа, редица реформи са в ход. Имаме много интензивно сътрудничество между комисията и съответните експерти. Има нужда България да направи повече, за да свърши задачите, заложени в препоръките. Идеята в бъдеще е един ден МСП да премине в този Доклад за върховенство на закона”, коментира Йоурова. На въпрос ще има ли следващ доклад за България в рамките на МСП, тя заяви: “Зависи как България ще се справи с препоръките”.