България е първата страна в Източна Европа и втората страна в света, след бившия СССР, която призна Китайската народна република. За последните 71 години от установяването на двустранните отношения, връзките между Китай и България са преминали през три етапа. Първият е от 1949 г. до края на 50-те години на миналия век, когато ръководителите на двете страни зачестяват връзките и се засилва двустранното сътрудничество в търговията, науката и технологиите, предаде Радио Китай.
Вторият етап е от началото на 60-те години до средата на 80-те години на миналия век, когато връзките са нарушени поради влиянието на СССР. Третият е от края на 80-те години досега, като двустранните отношения са укрепени върху нова основа и влизат в нов етап на сътрудничество.
България, Китай и техните народи споделят традиционна дружба. България активно участва в предложеното от китайското правителство сътрудничество „17+1“ и изграждането на „Един пояс, един път“, което вдъхва нова сила във всестранното партньорство между двете страни.
Китай и България са далечни страни, но приятелските контакти помежду им стартират рано. Преди установяването на КНР, двете страни се разбират и подкрепят. Георги Димитров, който подкрепя Китайската комунистическа партия и китайската революция, е приятел на китайския народ. Прочутите български писатели Иван Вазов и Елин Пелин добиват популярност и в Китай през 30-те години на миналия век. Техните творби дори намират място по онова време в учебниците на китайските средни училища и са високо оценени от известния китайски писател Лу Сюн. Българинът Янто Канети и китайската му съпруга Джан Сунфън бяха част от международния лекарски екип, който помагаше на Китай във войната. Двамата създадоха мост на дружбата между китайския и български народ.
Във Втората световна война китайските вестници „Хинхуа Жъбао“ и „Дзиефан Жъбао“ отразяваха широко борбата на българския народ срещу фашизма, подкрепяйки праведната война на българския народ.
На 1 октомври 1949 г. се основава официално Китайската народна република. БНР признава държавата на 3 октомври (в китайските архиви е записана датата 4 октомври заради часовата разлика) след СССР. Когато САЩ и западните страни отказваха да признаят Нов Китай, България заяви своята братска подкрепа. Китайският народ няма да забрави приятелството и подкрепата на България.
През септември 1950 г. двете страни си размениха посланици и двустранните отношения се развиваха всестранно през 50-те години на 20-и век. Двете страни подписаха и договори за сътрудничество в областите на културата, радиопредаванията, науката и технологиите, земеделието, пощите, телекомуникациите и търговията. С това връзките между двете страни в различни области зачестиха. През 1952 г. двете правителства подписаха и първия търговски договор. От 1950 г. насам Китай и България стартират студентски обмен на студенти, с което зачестяват контактите в образованието и културата. В този период правителствата на двете страни обръщат внимание на дружбата и сътрудничеството в различни области. През 60-те години заради идеологически разминавания между Китай и СССР, сътрудничеството между Китай и България отслабва. От 70-те години двустранните отношения се подобряват и контактите в търговията, културата и морския транспорт поетапно се възстановяват.
През май на 1987 г. българска партийна делегация, оглавявана от генералния секретар на БКП Тодор Живков, пристига на посещение в Китай, което маркира новия напредък в отношенията между Китай и България. По време на визитата си Живков изразява надежда за „отварянето на нова страница в двустранните отношения“, „възстановяване на контактите в първоначалната им форма“ и „повишаването нивото на двустранните отношения между нашите социалистически страни“.
След промените в Източна Европа през 1989 г. двустранните отношения се развиват бързо и навлизат в нов етап.
През последните 30-те години традиционната дружба се развива устойчиво, връзките на високо равнище зачестяват и се засилва политическото доверие. Особено през последните години в рамките на механизма за сътрудничество „Китай – ЦИЕ 17+1“ и инициативата „Един пояс, един път“, отношенията между двете страни навлизат в етап на всестранно партньорство, сътрудничеството в икономиката, търговията и културата постига големи резултати.
България зачита статута на Китай и оценява високо успеха на страната с реформите и отварянето на вратите към света. България подкрепя принципа за един Китай и китайското правителство като единствен законен представител на целия китайски народ. Китай разбира и зачита пътя за развитие и външната политика на страната.
Преди 1991 г. според правителствената спогодба Китай и България водят търговия на кредит, но след тази година двете въвеждат спот търговията. През последните години търговските отношения между се развиват стабилно. Според данни на Китайската митническа администрация, през 2004 г. търговският обем между двете страни е достигнал 410 милиона долара, от които 70 милиона са внос на Китай от България, 340 милиона са износ на Китай за България. През 2006 г. търговският обем се повишава до 1,86 милиарда долара, от които 1,78 милиарда са износ на Китай за България. През 2014 г. търговският обем е вече 2,17 милиарда долара, износът на Китай за България се равнява на 1,18 долара, вносът на Китай от България – 990 милиона долара. През последните години в стокообмена на Китай с България се отбелязва положително салдо. В момента износът на Китай за България се състои главно от електронни стоки, автомобили и енергийни продукти. България от своя страна изнася за Китай плодови напитки, зеленчуци, розови продукти, козметични продукти и вино.
Търговското сътрудничество между Китай и България непрекъснато се задълбочава и китайските инвестиции в България се увеличават. В момента китайските компании и институции в България включват българския филиал на компания Хуауей, филиал на телекомуникационната компания „Джунсин“ в България, филиал на Китайската банка за развитие, филиал на Китайската компания за комуникации и строителство (CCCG), филиал на компания „Сяндиен Груп“, Компания за вятърна и зелена енергия „Минян“ и пр. През последните години сътрудничеството в електронната търговия между двете страни се развива бързо, като българското вино, розово масло и козметични продукти, земеделски стоки навлизат в китайския пазар чрез електронните платформи.
Механизмът за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ 17+1 и представената от председателя Си Дзинпин инициатива „Един пояс, един път“ дават нова сила за двустранното партньорство. България е една от страните, които първи изразиха желание да се включват в инициативата. През 2014 г. в Софийския университет бе създаден секретариат на Консорциума на институциите за висше образование на Китай и държавите от Централна и Източна Европа. През 2015 г. в София бе създадена Асоциацията за земеделско сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ. През септември 2016 г. Съюзът за танцова култура и изкуство между Китай и ЦИЕ проведе първото си годишно заседание в Пловдив. През май 2017 г. в България бе създадена пилотна зона за земеделско сътрудничество между Китай и ЦИЕ, през октомври същата година в София се проведе 3-то работно заседание на Съюза на управителите на провинции Китай – ЦИЕ. През март в България бе създадена Национална асоциация за „Един пояс един път“.
На 5 юли 2018 г. китайският премиер Ли Къцян посети България и участва в 7-та среща на върха между Китай и страните от ЦИЕ. Той е първият китайски премиер посетил България за последните 20 години. Участващите подписаха „Програма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ в София“. След това Китай и България засилиха сътрудничеството в улесняването на митническите процедури, обмяната на информация, митническото освобождаване, което създаде условия за задълбочаване на търговското сътрудничество. Важен момент в отношенията между двете страни през 2019 г. е постигнатото единодушие по създаване на „Световен партньорски център 17+1“ в София, който ще предоставя консултантски услуги на правителствените институции и предприятия, участващите в механизма 17+1.
Междувременно, двете страни са постигнали успехи във военната област, науката и технологиите, партийния обмен, регионалните връзки и др. Устойчивото развитие на двустранните отношения отговаря на коренните интереси на двата народа, както и на всестранното стратегическо партньорство между Китай и ЕС, което ще създаде ползи за двата народа.
България е една малка страна от инициативата „Един пояс, един път“. Площта й е малка, населението също. Тя обаче притежава отлични предимства и е постигнала много резултати в сферите на електрониката, селското стопанство и туризма, от което Кита си заслужава да почерпи опит. Китай е създал институт „Конфуций“ и китайски културен център в България, което е от полза за задълбочаване на обмена между двете страни. 2020 г. маркира 71-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. Надяваме се в бъдеще приятелството и добрите контакти между Китай и България да продължат.
