Свързването на Беларус и Турция е разбираемо, но не отиде ли Кипър твърде далеч?
Никозия се опита да отхапе по-голям залък отколкото можеше да преглътне, като свърза обмисляните от ЕС наказателни мерки срещу Турция със санкциите срещу Беларус, и след предстоящото тази седмица заседание на Европейския съвет правителството тук вероятно ще трябва да смекчи реториката си, за да излезе достойно от ситуацията, казват анализатори.
На срещата на външните министри от ЕС миналия понеделник всички страни, включително Гърция и Франция, които както се предполага са близки до Кипър - подкрепиха санкциите спрямо Беларус, а Кипър бе единствената страна, която се възпротиви.
И макар че Кипър по същество не наложи вето на санкциите срещу Беларус, позицията му изпрати послание точно за това.
Всъщност тактиката на политика на риска от страна на Никозия изглежда предизвика обратна реакция. Върховният представител на ЕС за външната политика, очевидно хвърляйки камък в градината на Кипър, коментира по-късно факта, че блокът не успя да предприеме бързи действия по отношение на Беларус, като удар по надеждността на ЕС.
Налагането на санкции от страна на ЕС изисква подкрепата на всички 27 членки.
Преди това Ройтерс цитира неназован кипърски дипломат, който каза: "Опасявам се, че така както стоят нещата в момента, ще трябва да настояваме по въпроса за Беларус. Това е единственото оръжие, което имаме".
Същият дипломат добави: "Турците играят умна игра. Ангажирайки се в по-голяма степен по отношение на Гърция, те се опитват да набият клин между другите членки и нас. Както изглежда, ние сме изтласкани встрани".
Посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел успокои нервите на гърците и турците след седмици на напрежение в Източно Средиземно море, като осигури миналия вторник споразумение за подновяване на преговорите за границите на континенталния шелф, които бяха прекъснати през 2016 г.
"Диалогът намали необходимостта Турция да бъде заплашвана със санкции и следователно няма съгласие сред 27-те за подобна стъпка точно сега", каза пред Ройтерс дипломат от ЕС.
Решението на Турция да изтегли кораба си за сеизмични проучвания от спорни води също изглежда помогна. Отлагането на срещата на върха в Брюксел, планирана първоначално за миналия четвъртък, също осигури още малко време.
Срещата на върха, която беше изместена за по-нататъшна дата заради случай на коронавирус, сега ще се състои на 1 и 2 октомври.
Външният министър Никос Христодулидис се опита да омаловажи изхода от срещата на външните министри на ЕС, като настоя, че Никозия не е налагала вето на санкциите срещу Беларус.
Технически той е прав, но залага на формата, а не на съдържанието.
При всички случаи предстоящата среща на върха на ЕС е изключително важна за осигуряването на конкретни действия по отношение на агресивното поведение на Турция в открито море заради морските й спорове с Гърция и Кипър.
"Максималното, което ще получите, е изявление под формата на общи приказки, нещо като призив от страна на ЕС към всички страни да се ангажират в диалог и да се въздържат от задълбочаване на напрежението в Източното Средиземноморие", каза пред неделното издание на "Сайпръс мейл" дипломатически източник.
Това "измиване на очите" може да се окаже достатъчно за президента Никос Анастасиадис да се върне на острова, претендирайки, че е получил нещо от срещата на върха.
Същият дипломатически източник, пожелал анонимност, не вини Кипър, че се е впуснал в игра, наричана "политика на обвързване" в изкуството на дипломацията.
"Това например проработи през 2004 г. за Кипър, когато той искаше да се присъедини към ЕС. Тогава имахте Гърция и Италия, които казваха, че ще подкрепят по-голямо разширяване на блока, но единствено, ако Кипър и Малта също бъдат приети".
"Но политиката на обвързване или "в пакет" зависи от обстоятелствата и от това какви съюзници имаш в даден момент. В този случай беше нереалистично да очаквате, че Франция, въпреки твърдата антитурска реторика на Макрон, ще стигне твърде далеч. Така че, да, Никозия имаше стратегия да осигури определена цена за Турция заради нарушаването на изключителната икономическа зона на Кипър, но при толкова много условности и постоянно променяща се политика, беларуската маневра полека-лека се провали".
Запитани дали кипърското правителство е смятало, че има шансове за успех, източниците казаха, че Никозия използва ограничените дипломатически средства, които има на разположение.
"Човек може да си помисли също, че президентът Никос Анастасиадис се е опитал да набере точки на вътрешния фронт, за вътрешна употреба, показвайки на кипърската общественост, че е успял да "накаже" Турция", смята дипломатическият източник, пожелал анонимност.
Въпросът сега е как правителството ще "продаде" на кипърците почти гарантирания послушен подход, който ще следва на Европейския съвет.
"Един от начините да го направи е да смекчи позицията си по въпроса за санкциите срещу Турция или може би да спре да говори за това, така че то просто "да отмине". Нека си го кажем направо, прав или не, Кипър се опита да играе игра на обвързване, но сам попадна в клопката".
Същият анализатор предрича, че Кипър навреме ще намери начин да влезе в крак по отношение на санкциите спрямо Беларус и да отдели двата въпроса един от друг.
Но дали неговото поведение досега, което възпрепятства общия подход на ЕС към Беларус, ще струва на Никозия определена цена в бъдеще, като да речем добрата воля на европейските му партньори?
Източниците не мислят така. "Ако нещо, независимо какво, е казано пред камерите, то насаме лидерите на ЕС ще оценят факта, че Никозия не мъти водите повече и поема по течението".
За Янис Кацуридис, преподавател по политология от Университета на Никозия, случката говори повече за това как действа ЕС, отколкото за стратегията на Кипър.
"Вижте, концептуално Никозия прояви твърд подход, опитвайки се да обвърже двата въпроса. От една страна Беларус е обвиняван в нарушения на демокрацията, но и Турция също е. Защо тогава са тези двойни стандарти от страна на ЕС? При това Беларус не заплашва суверенните права на държава членка на ЕС, докато Турция прави именно това по отношение на Кипър", казва той.
Кацуридис обаче бърза да добави, че в сферата на политиката на силата този аргумент сам по себе си вероятно никога няма да бъде достатъчен - Кипър просто не разполага с нужното влияние върху по-широката сцена на ЕС.
"Друг аспект, който заслужава много повече внимание, е наративът тук, в Кипър по отношение на нашите силни връзки с Гърция. Но ние видяхме, че когато се оказа притисната до стената, Гърция, която естествено гони собствените си национални интереси, реши да не стига до ръба с Турция. Има какви поуки да си извадим от това". (БТА)
