Сега Милка чака, моли се и се пита какво писмо ще напише на внучката си, когато съдебната сага приключи окончателно
Ще остане ли доживот в килия извергът Мартин от Сотиря - на ход е ВКС
Ще остане ли доживот в килия, без никога повече да излезе на свобода 21-годишният Мартин Трифонов, се питат роднините на зверски убитата и изнасилена 6-годишна Кристин от сливенското село Сотиря. На 14 септември т.г. Бургаският апелативен съд потвърди възможно най-тежката присъда, постановена по-рано от Окръжния съд в Сливен. Остава само още една инстанция - последната, която трябва да се произнесе окончателно по жалбата на убиеца. Той моли за доживотна присъда, но с право на замяна, което би му осигурило хипотетичната възможност някога и при някакви обстоятелства да излезе от затвора. Дали да му дадат този шанс, ще решават магистрати от Върховния касационен съд.
Смъртта на 6-годишната Кристин е може би
една от най-жестоките
в историята на
човечеството,
без това да звучи пресилено. Данните от съдебно-медицинската експертиза за смъртта на детето са потресаващи и за най-закоравелите криминалисти и патоанатоми. Малкото момиченце е душено, удряно нееднократно с камък по главата, при което мозъкът му буквално е станал на пихтия, блъскано в земята, обезобразено и брутално изнасилено. Доказателства по делото установяват, че в резултат на начина, средствата и механизма на въздействие спрямо жертвата, тя е изпитвала неописуем ужас от първия до последния момент, претърпявайки болки и страдания, много по-силни по своя интензитет и характеристики от обичайните наранявания, които водят до смъртен изход, категорични са от държавното обвинение. През цялото време на зверството и особено при уврежданията в областта на половата и аналната области, Кристин е била в съзнание, изпитвала е мъчителни болки и страдания и неистов страх за живота си. Това мотивира прокуратурата да квалифицира убийството като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
Около 13,30 ч на 15 август, 2019 г., в деня на Успение Богородично, малката Кристин стиска в ръчичка две монети от по 2 лв. и крачи весело заедно с любимото си кученце, към бакалията на Сотиря. Дядо ѝ, който по това време помага в двора на свой съсед, е заръчал на внучката да купи две бирички, а с рестото да вземе нещо за себе си. Няколко часа по-рано 21-годишният Мартин, който живее във вилна зона на 1,5 км от Сотиря, също е изпратен до магазина - от пастрока си. Той пък трябвало да купи ракия за него и нещо за себе си. Така съдбата среща убиец и жертва край бакалията на малкото сливенско село. Освен ракията Мартин купува три кенчета с енергийна напитка, към която буквално е пристрастен. После сяда на маса отвън и започва да пие, като остава там около 2 часа. Когато малката Кристин преминава край него, Мартин усеща силна сексуална възбуда и решава да задоволи нагона си с невръстното дете. Изчаква я да напазарува и тръгва след нея. Застига я на малко мостче, заставайки от лявата ѝ страна и обгръща с едната си ръка вратлето ѝ. Започва да я души, а момиченцето пищи от ужас. Тогава Мартин вижда част от найлонова опаковка за хляб на земята и я натиква в устата на детето. За да го обезсили, извергът грабва голям камък и с две ръце го стоварва върху главичката на детето. После завлича отпуснатото телце под моста, избира равно място покрай коритото на реката и съблича жертвата чисто гола. Перверзно завързва гащичките ѝ около врата и продължава зверства си.
Стъписва се, когато вижда човек наблизо и хуква да бяга. Прибира се във вилата без ток и вода, която семейството му обитава, като междувременно хвърля изцапаните си с кръв дрехи и облича други, намерени на сметище край пътя. Гладен е, иска да яде, а после признава на майка си, че е убил дете. Взема торба с хляб, кренвирш и домат и изчезва. До тялото на детето обаче е изпуснал цигарите си, а те са характерни - тъй като семейството му живеело изключително бедно, си свивало тютюн. Мартин е сред първите заподозрени и заради криминалното си минало. Съден е за опит за изнасилване и блудство още докато е непълнолетен, лежал е и за кражби. След като полицаите не го откриват във вилата, започва издирване. Убиецът е задържан на следващия ден край селото, като при опит за бягство е прострелян.
Изпадналото в кома дете е намерено в дерето от съседа на дядо му, след като двамата притеснени започват да го търсят из селото. Успяват да го свестят за секунди, пръскайки го с вода, то отваря очи и проплаква, но отново губи съзнание. Издъхва в сливенската болница няколко часа по-късно същия ден. Лекарите са категорични, че нанесените черепно-мозъчни травми са били несъвместими с живота. В хода на съдебното следствие става ясно, че извършителят е разбирал действията си и последиците от тях. Според експерти, изготвили съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, Мартин е имал смесено личностно разстройство с преобладаване на чертите на антисоциално личностно разстройство”, но това не е обстоятелство, което следва да намали отговорността му.
Подсъдимият Трифонов е пренебрегнал всякакви морални и етични норми, по драстичен начин е нарушил изконното човешко право на живот на едно дете, без да проявява каквото и да е съчувствие и без какъвто и да е принос от страна на жертвата.
Проявил е
изключителна ярост,
ожесточеност и
садизъм
Няма област по главата, тялото и крайниците на детето, която да не е травмирана по жесток начин, пледира прокуратурата по време на делото в Бургаския апелативен съд. Съдийският състав изцяло потвърждава присъдата на Сливенския окръжен съд. Там на 30 януари 2020 г. делото минава по реда на съкратеното съдебно следствие. Мартин признава вината си, вероятно надявайки се на полагащото му се редуциране на присъдата с една трета. Следват обаче промени в законодателството и възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие при подобни тежки престъпления отпада.
“Настояваме съдът да потвърди доживотната присъда без право на замяна. Нашата кауза беше и ще бъде докрай - всички убийци да получат тежки присъди”, казва бабата на Кристин Милка Георгиева пред медиите.
След убийството на внучката си тя всеки ден ѝ пише писма в специална тетрадка. На 14 юли т.г., когато делото влезе в Апелативния съд по жалба на Мартин Трифонов, баба Милка пише: “Добро утро, слънце мое. Днес отиваме в Бургас. Не искам да те натоварвам, но трябва да знаеш, че днес ще се гледа делото срещу лошия човек. Бди над нас, баба и дядо”.
Сега Милка чака, моли се и се пита какво ли писмо ще напише на Кристин, когато съдебната сага приключи окончателно.
