Заради хищника сафридът избяга навътре в морето и вече е 14 лева за килограм
Cлед пауза от 5 години отново се очаква богата чернокопена есен. Нишаните за това дават първите успехи както от брега, така и с лодките.
Първите по-дребни чернокопи излязоха на буната на Златни пясъци. Между тях има и доста по-едри парчета, но засега не се е показал големият им събрат - леферът. Лови се на парчета от хванат по-рано през деня зарган.
Причината е, че нормалният сафрид избяга навътре в морето и се лови само с кораби. Има и големи сафриди, каквито не съм виждал, каза собственикът на такъв съд Емил Милев. Цената на тази риба скочи до нов рекорд за годината от 24 лева на рибната борса във Варна.
Чернокопът е голям лакомник, ръфа със зъбите си като пираня, гълта живо месо, повръща като римски патриций и продължава да е лаком. За това може да бъде хванат на парче от барбун, дори на парче от попче. Показателно е, че когато се появи тази риба, престават да кълват даже големите лихнуси.
Иначе атакува също морския червей или скаридата, но някак подминава атерината. Цели хамсии, привързани добре на куката, за да не падат при замятане, са също любимо блюдо на чернокопа. Най-добрата стръв обаче си остава филето от дребен сафрид. Добре е то да е прясно, от току-що уловена рибка, да е кърваво, да е напълно обезкостено.
Когато обаче се появи чернокоп, в самия бряг се набутват ужасени от врага дребни сафриди, наречени граци. Те кълват много рядко на морски червей и е добре, когато сме за чернокоп и ни трябва стръв, да хвърлим една кука с морски червей за някоя и друга граца.
Такъмът за чернокоп се състои от две куки. Едната №4 или 5, като над нея се връзва по-малка кука. Това се прави, защото при улавяне хищникът се качва нагоре по линията и прегризва влакното. И заминава заедно с двете куки в устата. При поставяне на филето от сафрид е добре двата му края да бъдат забучени за двете куки, така че стръвта да изглежда като просната ярешка кожа.
Чернокопът се лови на чепаре от брега и най-вече - от лодка. Има по-големи специални чепарета, които задължително трябва да имат черно перо от бърне и ламе към него. Изяждането на някоя и друга кука е признак, че е дошъл чернокопът. Той може да се лови и през деня на чепаре и на специален варненски такъм.
При него се слага не много тежко олово - 30 грама, след него се пуска повод 40 см. На него се поставя кука с шлауха, за да не може чернокопът да я прегризе. Оловото се влачи по дъното, като стръвта е морски червей. По същия начин може да се използва и потапяща бомбарда.
При консервиране се маринова и вари, не се стерилизира вкусен е и с канела
Дребният чернокоп има един начин за консервиране, който го превръща в истински деликатес. Варненските рибари винаги отделят рибите от този вид над 200 грама за скара. По-дребните екземпляри се правят на консерви без варене на бурканите, но с варене на рибата.
Рибата се изчиства от вътрешностите, махат се главите и опашките, нарязва се на две през средата или ако е по-голяма на парчета по 3-4 см. Измива се добре и се осолява. Най-добре е в саламура с вода и сол, за 12 часа рибата е вече осолена.
Следва отцеждане и промиване с вода. Парчетата се нареждат в тенджера. На всеки ред се поръсва с черен пипер и бахар, слагат се 3 дафинови листа. След това се залива с оцет и олио 1:1, докато рибата се покрие един пръст над нея.
В тенджера с вместимост 3-4 литра се побира около 2,5 кг риба. За това количество се слагат 2 чаени чаши оцет и толкова олио. След като рибата заври, огънят се намалява до слаб. Препоръчва се варене 2 часа и половина.
След като костите се стопят, рибата е готова. Оставя се да изстине. Напълва се в буркани. Залива се със соса и бурканите се затварят.
Не се стерилизират. Само се държат на хладно място. Рибата в бурканите трябва да е покрита добре със соса.
В една стара варненска рецепта за чернокоп се прибавя канела. Бурканите се държат на хладно и имат трайност 3 месеца.
Легендата Васил Герджиков от Бургас разказва за екзотични места за риболов
Бившият механик от търговските кораби Васил Герджиков от Бургас е един от най-сладкодумните рибари на юг от Стара планина. Мъжът е редовен на бургаските езера, но за него две са любимите места за риболов през 50-годишната му кариера.
“Бях чувал за това място - Тесните скали край Лесово. Там Тунджа минава през красиви отвесни скали. Тръгвам да го търся това място, за него легенди се разказват в Бургас. Влизам в кръчмата и гледам - една маса с българи и една с цигани и всички перат карти.
И питат: “Ти рибар ли си, иманяр ли си? Или знаеш, че тук Вълчан войвода е крил съкровища?”. Казаха, че наоколо било пълно с иманяри. Накрая ги убедих, че съм рибар и те ми обясниха как да стигна Тесните скали.
Мястото е чудно - минах по черен път, пълен със змии, костенурки, гущерчета и таралежи. Мястото е 1,5 метра дълбоко и дълго километър. Има черни мрени и сомове по 5 кила, шарани. Хванах на торен червей няколко черни мрени и едно сомче, имаше и кефали по 40 см”, обяснява бай Васил, който си е харесал още едно място за черна мряна.
“Става дума за село Бинкос, което е на 15 км след Сливен. Там Тунджа се разделя на две - едното е коритото, а другото е канал за напояване. 300 метра се отива по асфалтов път до едни шлюзове. На това място има щука, но гъмжи от черна мряна. Там видях един селянин да пълни мрени в кофата, като пръчка с една мрежичка направо ги събираше от цимента под шлюза.
Там например идват чак от Пловдив и Асеноград за черна мряна. Да се чудиш защо не ходят на Чая, а идват в Бинкос”, разказва Васил Герджиков.
