Образът ми Борис в криминалната драма “Братя” ожесточено търси истината и своя вътрешен мир - толкова ми е интересен сериалът, че че с нетърпение всеки път очаквам да прочета какво предстои, разказва талантливият актьор
Роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг
Израснал е в Роман, учи в гимназия със специалност “Банково дело”
Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков през 2003 г.
Следват десетки роли в театъра, а популярността идва с участието му в новата вълна от сериали
Снимал се е и в български игрални филми - “Още нещо за любовта”, “Вила “Роза”, “Диви и щастливи”, “Бензин”
- Как работи един актьор през иначе отпускарския месец август, г-н Врачански?
- Снимаме сериала “Братя”. Идеята за него е на Краси Ванков, който е и негов продуцент. Самият сценарий е написан от едни от най-утвърдените и суперталантливи сценаристи в последните десетина години - Теодора Маркова, Невена Кертова, Александър Чобанов, Георги Иванов и Пламена Велковски. Историята е за двама братя от двете страни на закона. Те са били много близки в миналото, а в настоящето стават врагове.
- Вие сте в ролята на единия брат, който е положителният герой, нали?
- Да, аз съм единият от двамата братя. По средата им е една жена. Оттам произтичат и техните търкания. Но да не разкривам подробности.
Идеята за сериала е от повече от година и половина. И може би именно заради това, че се подготвя от много дълго време, сценаристите са направили толкова добри образи. Особено моят.
Той много хубаво се изгражда, внимателно се работи с образа, има голяма плътност и в него, и в другите герои. Моят образ, Борис, е една истинска личност, доста стабилен човек, на когото може да се разчита.
Могат да
му се дадат
всички
определения
за един
положителен
герой
Но в настоящето сега се изправя не само срещу нещата, с които трябва да се бори физически, но и срещу вътрешните си страхове, което го прави интересен за изиграване, а и за публиката. Личната му - вътрешна, битка е най-тежка. Това е история за силата и слабостта на една човешка душа, която ожесточено търси истината и своя вътрешен мир.
- Това ли ви привлече в сериала - ролята?
- Още когато ми дадоха да прочета сценария, видях, че има нещо, което много ще ми лепне. И не се заблудих.
Това е криминална драма. В нея не се засягат само трите главни образа, изиграни от мен и от Владимир Михайлов и Йоанна Темелкова.
Засягат се и проблемите
на различните поколения
Всеки човек би могъл да открие по нещо за себе си. И е толкова хубаво разказано, че историята те държи в напрежение и постоянно чакаш да видиш какво ще се случи в следващия епизод. На мен ми е толкова интересно, че очаквам с нетърпение всеки път да ми дадат да прочета какво предстои.
Освен с Владо и Йоанна, работя с още много талантливи актьори като Башар Рахал, Стойо Мирков, Деляна Хаджиянкова, Тодор Танчев, Искра Донова.
- Кога започнахте снимките?
- В началото на юли, а сериалът ще започне да се излъчва от 7 септември от 22,30 ч по Нова телевизия.
- Как се работи и снима по време на пандемия?
- Внимателно. Нали знаете вица - Как правят таралежите секс? Мнооого внимателно. (Смее се.) Целият екип носи маски, има навсякъде дезинфектанти.
- Миналата година участвахте в комедиен сериал - “Г-н Х и морето”, сега имате роля в криминална драма - къде е по-голямото предизвикателство?
- И двете роли са ми много сладки. Имам един приятел, който ми разправяше: Братле, само като те погледна и виждам, че ти имаш проблем! (Смее се.) Може би заради това
предпочитам
по-драматичните роли
Комедията определено ми е суперзабавна, но е трудно нещо. На някои им се получава с по-голяма лекота, на други пък изобщо не им се получава.
Смятам, че нещата, с които един актьор се занимава, трябва да бъдат различни, защото това го обогатява и го прави по-рефлективен. А и на него самия не му омръзва. Ако работата ти омръзне на теб, какво остава за зрителя? Всичко, така или иначе, се прави за зрителите.
- Сигурно е приятно да се върнете към работа след месеците изолация заради пандемията?
- Със сигурност. Лошото е, че пандемията продължава, ще видим кога ще бъде с пълната си сила. Рестартирането ще бъде много трудно, както и стигането до това, което беше преди половин година.
- Спазвахте ли мерките за социална изолация, дистанция, вкъщи ли само си стояхте?
- Налагаше се, какво да правиш.
- С какво се занимавахте тогава?
- Изчетох доста неща, изгледах доста филми - по някакъв начин наваксваш пропуснатото, защото преди това беше достатъчно забързано и доста неща се отлагаха. Използвах времето да се пообогатя, човек трябва да си сверява часовника.
- Чисто психически - как ви се отрази да стоите без работа? Затвориха се театри, спряха се снимките по цял свят, включително и в Холивуд?
- След като спря и Холивуд, за какво говорим... И при мен, като при повечето хора, имаше стрес - нямаше много информация. Чудихме се кое е реално и кое не.
И като не си наясно, малко или много се притесняваш. Смятам, че се справих. Ако в началото бях по-напрегнат, после го преодолях по-лесно. Дори на моменти си казвах, че може би съм имал необходимост от това спиране.
- Играхте ли на сцената след карантината?
- Да, няколко пъти. Предстоят представления от септември, от новия сезон. Но за момента не са в размаха си, както миналата година. Не знам накъде отива всичко. Говори се за втора вълна на коронавируса и ако пак се затвори всичко, ще бъде пагубно. Силно се надявам да не стане така. Такива решения трябва да се вземат, като при таралежите - много внимателно. Виждаме, че освен че страда бизнесът, хората започват да губят работата си. И ако това продължи, ще стане масово недоволство, много по-голямо от това, което е в момента. Трябва да се внимава.
- Разказвате, че не е била приятелката ви до вас, по време на изолацията, сте щял да хванете гората - вярно ли е това?
- То иначе какво да правиш - затворен сам, не можеш да се видиш с никого, само се чуваш по телефона с приятели и близки. Ако не беше тя, сигурно щях да се изолирам на друго място.
- Участвате в сериал “Братя”, а самият вие имате брат и сестра. Какви са отношенията ви, виждате ли се често?
- За съжаление, не толкова често, колкото би ми се искало. Сега, като споменахте, се сетих как наскоро, като тръгна рекламата за сериала по телевизията, майка ми звъни и казва: Брат ти се обади. Разказа как някакъв негов познат го питал: Какво става с брат ти, защо сте се скарали.
- Една жена е ябълката на раздора между двамата братя в новия сериал. А кое е било най-голямото нещо, което вие самият сте правили заради жена?
- За щастие, не съм имал чак такава драма - да деля някой с някого.
Правил съм много
романтични неща, някои
от тях съм забравил,
за други от тях съм говорил и не искам да се повтарям. Може би по-скоро искам да кажа, че съм успявал някак си да реагирам зряло на случащото се в повечето моменти. На раздели, на събирания. Това е едно от големите неща, които най-вероятно хората с времето осъзнават - че събиранията и разделите са съвсем естествена част от живота.
- Например да напишеш песен за своята пратиятелка - и това ли е част от естествената част на живота?
- Да, направих го за рождения ден на моята приятелка. Един ден, докато си тренирах и слушах музика, ми хрумна, че може би трябва да направя нещо такова. Обадих се на един от най-добрите ми приятели - Явор, който е сценарист. “Виж сега, имам такава идея. Времето е много кратко. Ще ти пусна една песен да видиш в каква посока да е. Имаш три дни да напишеш текст”, му казах. Той взе, че го направи.
После се обадих на друг приятел, който се занимава с музика. На него му казах, че има два дни. Заимствайки оттук-оттам той написа музиката. Имах около два часа да запиша песента, след това около 3 часа да се монтира и стана много сладко.
- Как се “подарява” песен? Кога тя я чу? Какво ѝ казахте?
- Тогава тя беше в чужбина, връщаше се вечерта. Както си говорихме по телефона, ѝ казах: Тука само нещо да ти пусна. Така че беше от разстояние.
- Приятелката ви се занимава с рисуване - вие научихте ли се да рисувате покрай нея?
- Аз си мога. Това, че не го издавам, си е друг въпрос.
- Рисувате ли заедно?
- Все още не. Може би, ако ни затворят за втори път, ще трябва да рисуваме вече.
- Научи ли ви да готвите, докато се бяхте изолирали?
- О, да, и това ми писна. Готвихме, ядохме, готвихме, ядохме. Решихме да си готвим здравословни неща, отворихме такива книги с рецепти. Прекарахме си не по-различно от всички останали, които бяха в това положение.
- Мислите ли за брак, деца?
- За брак - не. Аз съм против това. На мнение съм, че двама души могат да са заедно и без такова обвързване. Смятам, че един подпис нищо не носи. А за децата - когато дойдат.
- В новия ви сериал има стрелби, взривове. Но кое е най-екстремното нещо, което сте правили за филм, сериал?
- Много неща съм правил -
скачал съм от
хеликоптер във вода,
карал съм бързо коли, дори карах и тир миналата година. Това беше за ролята ми в комедията “Диви и щастливи”.
- Трябваше ли да минете през изпит за по-висока категория?
- За щастие, не. Това е готиното, когато си актьор - че можеш да правиш неща, които в обикновения живот не би могъл да си го позволиш. Когато си пред камерата, можеш да бъдеш когото трябва да си в този момент.
- В рекламата на новия ви сериал се вижда, че сте с променена визия - без брада, с по-къса коса. Каква е била най-голямата трансформация, която е трябвало да направите заради роля?
- Трябваше например да кача малко килограми заради героя ми в “Диви и щастливи”, за да изглеждам по-автентично.
Заради ролята качих
към 8-10 килограма
за 3-4 месеца
Трябваше да изглеждам като човек, който прекарва дълго време зад волана. И мустак си бях пуснал там.
За друг филм - “Бензин”, бях пуснал дълга брада, бях с избръсната коса. Това е много хубаво в актьорската професия - постоянно да се трансформираш. Най-трудно се прави да си в много добра форма, с перфектно тяло. Тогава се иска доста гладуване и спорт, а когато си по-зает, трудно се постига. Но всеки намира начин как да го направи.
- Заради страх от вируса ли не се виждате толкова често с близките си?
- Не, просто съм доста зает - снимаме от сутрин до вечер. Заради това и не съм толкова активен сред протестиращите - късно се връщам, рано ставам. Иначе при всяка възможност ходя и аз да изкажа своето недоволство към управляващите. Напълно подкрепям протеста.
- Успяхте ли да си починете през лятото?
- Имах една седмица, бях на къмпинг “Градина”. Все още това си е моето място.
- Продължавате ли с екстремните спортове?
- За съжаление, все по-рядко и все по-малко. За тях трябва време, а аз го нямам. Колкото и да се опитвах да съчетавам нещата, видях, че не може. Така че или правиш едното, или правиш другото. Ако започнеш да се отдаваш на екстремните спортове, неминуемо с тях вървят и травмите. Няма как да си ги позволя. Една травма, ако е по-сериозна, ми коства няколко месеца, за да се възстановя. Затова екстремните спортове вече остават вид забавление, към което подхождам доста по-внимателно.
- Можем ли да кажем, че сте по-улегнал тогава?
- Не. По никакъв начин. Във всеки удобен случай трябва да се усеща, че сме за малко тук.
