В последните месеци светът си припомни, че хората са особено ефективен вектор за разпространението на зарази. Коронавирусът нахлу в екосистемата на човешкия организъм и за отрицателно време се разпространи из целия свят.
С подобен "инстинкт" за възпроизвеждане и самосъхранение из улиците и парковете на София от години са се заселили пришълци, приспособили се към живота в столицата.
Пренесени по неволя или с ясен замисъл, тези инвазивни видове са докарани на българска земя благодарение на човека и неговата дейност.
Инвазивните видове са животни и растения нашественици, които най-често поради антропологична намеса – туризъм, транспорт, търговия, земеделие – са внесени в природата на чужди държави.
Тяхната интродукция предизвиква промени върху местната флора и фауна, довежда до икономически проблеми и представлява потенциална опасност за човешкото здраве.
Завладявайки дадена биологична ниша инвазивните видове се внедряват в чуждата екосистема и с техния жизнен процес се превръщат в бич за местното биоразнообразие.
Наред с унищожаването на местообитанията и климатичните промени, инвазивните видове са сред най-големите световни двигатели за намаляването на биологичното разнообразие.
В София могат да се срещнат една немалка част от дългия лист на инвазивни и потенциално инвазивни видове за Европа. Дали сме на разходка в парка, или в уюта на собствения си дом, сблъсъците ни с тези пришълци са ежедневни.
Според ентомолога д-р Николай Симов и ихтиолога д-р Тихомир Стефанов, учени от Националния природонаучен музей в София, следните 7 инвазивни вида животни представляват значителен проблем за спокойствието на гражданите, угледния вид на столицата и най-вече нейната екосистема.
Американски бас
Няма данни кога за първи път американският бас е вкарана във водоемите на България. Най-ранната информация за пришелеца датира от преди 6 години в български рибарски форуми, където членовете пишат за зарибяването и улавянето му.
Рибата е внесена напълно нелегално от рибари с цел атрактивен риболов и до ден днешен незаконното й зарибяване продължава масово из страната – всички зарибявания в България трябва да се извършват от ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури).
Пришелецът е изключително адаптивен и има висока толерантност към замърсени води. Размножава се успешно и възрастните индивиди нямат естествени врагове сред рибите в България. В родните си водоеми в Северна Америка видът може да достигне до 20 кг, докато у нас едрите екземпляри тежат около 2 кг.
Американският бас е изключително агресивен хищник, които се храни с почти всичко, което може да побере между челюстите си. В София е разпространен в езерата в Южния парк, езеро в жк "Дружба", както и околните микро езера.
На места в ЮАР и Япония, където е бил внесен, басът е променил коренно водната екосистема. У нас растежът на популацията му се очаква да продължи, като статута му на краен хищник без естествени врагове клони към притеснителни прогнози за водното биоразнообразие на България.
Кестенов листоминиращ молец
През 1985 дребното насекомо е установено за първи път като вредител на кестените в околността на Охридското езеро. В последствие молецът бързо се разпространява извън територията на Македония и през 1993 е регистриран в България.
В днешно време, ако човек се загледа внимателно в конските кестените по която й да е улица или парк в столицата ще забележи безброй кафеникави петна по листата им.
След излюпване ларвата на молеца се загнездва във вътрешността на листата и неговият жизнен процес ги покрива с белези. Кестенът се превръща в инкубатор на хиляди паразитиращи ларви и заприличва на растение заболяло от шарка.
За щастие проблемът до голяма степен е на козметично ниво. Въпреки че пораженията са повърхностни, затоплянето на климата и некомпетентността на столичната община, която възлага на служителите си да ръсят сол по почвата през зимата, могат да отслабят до такава степен дървото, че паразитирането на молеца да завърши с фатален край.
Червенобуза костенурка
Ако някой ден София реши да сложи животно инвазивен вид на герба си, то това със сигурност ще е червенобузата костенурка. Пришелецът е внесен от Северна Америка като декоративен домашен любимец.
В началото на миналото десетилетие в България се наблюдава бум на закупуването на червенобузите костенурки и впоследствие видът става част от дома на много български семейства из цялата страна. За изненада на стопаните, въпросната костенурка се оказва доста агресивно животно, което надава маса за отрицателно време.
Така през 2011 пришелецът е забелязан за първи път в дивата природа на България - резултат от тепърва идващата вълна от разочаровани стопани, които смятат да се отърват от костенурките си. Софиянци масово изостават студенокръвните си любимци в столичните водоеми и София се превръща в гореща точка за инвазивния вид. Ситуацията става толкова напечена, че според служители на Софийския зоопарк, червенобузите костенурки пуснати в езерата на зоопарка са наброявали стотици.
Все още няма доказателства, че видът се размножава и засега популацията му в България се състои от бивши домашни любимци. Днес продажбата на червенобузата костенурка в рамките на страната е забранена.
В езерата на Южния парк пришелецът е изтласкал блатната костенурка и е завзел нейната територия. Докато в южните части на страната, които са по-благоприятни за топлолюбивия нрав на нашественика, заплахата от успешното размножаване на вида нараства и носи пряка опасност за изместването на рядката каспийска блатна костенурка.
Калинка алигатор
Калинката е вкарана в Гърция през 1995 като биологичен агент за борба срещу вредители като листната въшка. Очакванията са били, че вида няма да се приспособи към чуждата среда и популацията й би била лесно управляема.
Прогнозата се оказва крайно грешна, защото калинката не само оцелява, но и за отрицателно време се размножава и разпространява из Европа. В България за първи път е регистрирана през 2008.
Макар и да сме изградили положителни поверия около нашенските червени калинки не бива да посрещаме този пришълец от Северен Китай с прегръдки и целувки.
Видът неслучайно е наричан алигатор – ларвата на калинката наподобява по външен вид и хищен нрав влечугото. Насекомото е особено лакомо и агресивно, прибягва и до канибализъм, хранейки се с местните за Европа видове калинки.
Пришелецът се среща из цяла България, може да бъде забелязан по дърветата, тревата или градския транспорт. Присъствието му най-ярко се усеща, когато навлиза в къщите на хората. Често може да срещнем единични екземпляри, щъкащи из процепите на къщата, но понякога калинката може да направи пълна инвазия на нечий дом, като вътре се изнижат стотици и дори хиляди насекоми, търсещи топлина.
Засега няма достатъчно данни за това как калинката алигатор влияе върху биоразнообразието на България, въпреки че в някои части на Европа пришелецът е напълно изтласкал местните видове калинки от екологичните им ниши.
Слънчева рибка
Достигаща едва 250 гр. слънчевката е една от най-масовите и добре приспособени инвазивни риби в страната. Родом от Северна Америка, слънчевката е била известена аквариумна риба поради красивата си и екзотична окраска.
За съжаление нехайни любители акваристи пускат пришелеца във водите на България към началото нa ХХ век и от тогава рибата се превръща в истинска напаст. От малки заблатени гьолове до големи реки като Дунав, видът се среща в повечето водоеми на страната.
Лакомият му нрав и неизисканото му меню го превръщат в особено устойчив вредител – слънчевката е истински бич за другите риби, защото се храни с техния хайвер и личинки.
Чинарова коритуха
Този молец е класичски инвазивен вид стопаджия. Въпреки че не е добър летец, насекомото успява да превземе Европа, пътувайки незабелязано по камиони, тирове и други превозни средства.
Молецът е пренесен от Северна Америка в Европа, като учените предполагат, че първият му контакт със стария континент е американската военновъздушна база „Авиано“ в Италия.
През 1989 видът е забелязан в големите градове на България, от където постепенно започва да нахлува и в дивите части на страната. Днешно време молецът може да бъде забелязан как паразитира по чинарите из София.
Присламчвайки се от долната страна на чинаровите листа, коритухата се храни с растителния сок на дървото и по този начин обезцветява листата в неугледна шарка, наподобяваща ситни лунички.Малките кафеникави точки след време се насищат до такава степен, че листото на пръв поглед изглежда изсъхнало.
Заедно с листоминиращия молец, чинаровата коритуха е една от най-явните инвазивни вредители за декоративните растения в столичните паркове.
Псевдоразбора
С невероятната си способност да се размножава и дребния си размер псевдоразбора печели славата си на плевелен нашественик. Пренесен е заедно със зарибителен материал на толстолоб от Китай и през 1975 е установен за първи път в Държавно риболовно стопанство при с.Мечка, Русенско.
От там бързо се разпространява из страната и се превръща в опасен конкурент на местните стопански видове. Освен апетита му към хайвера на нашенски риби, псевдоразбора, хранейки се с едри зоопланктонни организми, може да доведе до дисбаланс в екосистемата на един водоем и да причини неговото заблатяване.
Пришелецът е широко разпространен в България, негови популации могат да се видят и в гьоловете около София и столичните езера. Най-често може да бъде забелязан в повечето рибарски магазини, където се продава като стръв за бялата риба и ивичестия костур.
Гражданска отговорност
Замърсяването на околната среда не е ограничено до битовите ни отпадъци или емисиите на колата ни. Понякога най-голямата опасност за дивата природа може да бъде домашния ни любимец. В рамките на нашия аквариум или терариум, животното, което отглеждаме е домашен любимец - извън тях, то е биологичен агент с инстинкт за самосъхранение и желание за завладяване на територия.
"Ако човек наистина обича животните и обича природата, той трябва да помисли за дивата част от нея. Да се погрижи за дивите животни преди всичко, като по някакъв начин преглътне егото си и не си пусне домашния любимец", каза д-р Симов.
Екосистемите са структури, в които растенията, животните и околната среда съществуват в деликатен баланс. Изпускането на чужди видове за дадена екосистема крие отрицателни и потенциално разрушителни рискове. Като граждани, живущи в една обща екосистема, сме длъжни да се грижим за нейното здраве и да спазваме хигиена на биоразнообразието.
"Ако в един момент те [стопаните] решат, че не могат да се грижат повече домашните си любимци ги съветвам да се обърнат към специализиринатие звена на министерството на околната среда и водите или спасителните центрове за диви животни. Там са хората, които ще са много по-ерудирани и ще им дадат много по-добра идея какво точно да правят с тези вече нежелани домашни любимци", каза д-р Стефанов.
