Спирания на тока, които продължават по 20 часa. Купчини боклуци по улиците. Дълги опашки по бензиностанциите.
В Ливан това може и да звучи като стандартно лято, защото страната е свикнала с рушащата се инфраструктура и изпада от криза в криза.
Само че този път е различно. С всеки изминал ден в Ливан се наблюдават нови и все по-нерадостни проявления на кризата, такива, каквито при предишни кризи рядко е имало: масово изпращане на хората в принудителен отпуск, заплашени от затваряне болници, затворени магазини и ресторанти, престъпления от отчаяние, армия, която вече не може да си позволи да храни войниците си с месо, и складове, които продават птиче месо с изтекъл срок на годност.
Ливан тревожно бързо се носи към повратна точка, към която го тласкат финансовият крах, колабиращите институции, хиперинфлацията и стремително увеличаващата се бедност, а отгоре на това сега има и пандемия.
Днес външният министър подаде оставка, предупреждавайки, че липсата на визия и воля да бъдат извършени структурни реформи може да превърнат Ливан в "провалена държава".
Колапсът заплашва да пречупи тази страна, смятана в арабския свят за образец на многообразие и издръжливост и да я хвърли в хаос. Ливанците се опасяват, че ако сегашната криза не бъде преодоляна, тя ще промени завинаги идентичността на малката средиземноморска страна и нейния предприемачески дух, който няма равен на себе си в Близкия изток.
Преди Ливан можеше донякъде да вини за проблемите си външния фактор. При 18 религиозни групи, слаба централна власт и доста по-могъщи съседи страната винаги е била заложник на противоборствата в региона и това е водело до политическа парализа, насилие или и двете.
Гражданската война в Ливан (1975 - 1990) превърна думата "Бейрут" в синоним на опустошен от война град и роди цяло поколение полеви командири, които после станаха политици. А страната и до днес не може да се отърси от този период.
Когато войната приключи, страната преживя сирийска окупация, многократни конфликти с Израел, изблици на верско противопоставяне, политически убийства и редица икономически кризи. В Ливан дойдоха и над милион бежанци от гражданския конфликт в съседна Сирия.
Присъствието на мощната шиитска групировка Хизбула, прокси армия, създадена от Иран през 80-те, за да се бори срещу израелската окупация, гарантира, че страната завинаги ще бъде вплетена в борбите за надмощие между регионалните суперсили Иран и Саудитска Арабия.
Но сегашната си криза Ливан до голяма степен сътвори сам; тя е кулминация на десетилетия на корупция и алчност на политическата класа, която разграби почти всички сектори на икономиката.
Години наред страната се носеше по течението и като по чудо избягваше финансовия крах, макар че стана една от най-задлъжнелите държави в света. Ливанската система за разпределяне на управленските постове на верски признак означава, че те се раздават според вероизповеданието, а не според уменията на заемащите ги, което от своя страна позволява на политиците да оцеляват чрез роднински назначения и покровителстване на своите общности.
"Един от проблемите на Ливан е, че корупцията е демократизирана, не е централизирана само у един човек. Тя е навсякъде", каза Маруан Муашер, вицепрезидент с ресор изследвания във Фонда "Карнеги" за опазване на световния мир.
"Всяка религиозна група си има свой сектор от икономиката, който контролира и от който печели пари, за да не бъде съответната религиозна група недоволна", каза той на неотдавнашна дискусия, организирана от Центъра за глобална политика.
Сегашните проблеми започнаха в края на 2019 г., когато избухнаха общонационални протести заради намерението на правителството да обложи с данък мобилното приложение "Уотсап". Смята се, че това е била последната капка, заради която е преляла чашата на търпението на хората към политиците.
Протестите съвпаднаха с двуседмична банкова ваканция, последвана от масово теглене на средства от гражданите, след което беше наложен неофициален капиталов контрол, ограничаващ тегленията и преводите на суми в долари.
На фона на недостиг на чужда валута ливанскaта лира загуби 80 процента от стойността си на черния пазар, а цените на основните храни и стоки неимоверно поскъпнаха. Стопиха се и спестяванията на хората и мнозина изведнъж обедняха.
Упадъкът на Ливан "е рухване с епични размери, чиито последствия ще се усещат и от бъдещите поколения", написа Маха Йехия от Центъра за Близкия изток на "Карнеги".
Устоите, на които дълго време се крепеше Ливан, се сриват, включително свободите, които бяха негова запазена марка, както и мястото му на туристически и финансов център, а покрай това изчезва и средната класа, написа тя неотдавна в свой анализ.
Поради ситуацията, в която е поставена - да се справя сама, страната може до броени месеци да стигне до момента, в който вече няма да може да задоволява нужди на гражданите си от гориво, електричество, интернет и дори основни хранителни стоки.
Вече има признаци, че страната върви към продоволствена криза. Съвсем реални са и страховете от рухване на системата за сигурност на страната. Измерена в долари, покупателната способност на заплатата на един обикновен войник е спаднала от около 900 на 150 долара. Подобно е положението и със заплатите в държавния сектор.
За разлика от предишни кризи, когато на помощ се притичваха богатите на петрол арабски държави и международните донори, сега Ливан до голяма степен е сам.
Не само че светът е твърде зает със собствените си икономически кризи, но и традиционните приятели на Ливан вече не са склонни да помагат на страна, затънала толкова дълбоко в корупция, особено след като през април тя обяви неплатежоспособност по държавния си дълг.
Освен това страната се управлява от подкрепяно от Хизбула правителство, което прави още по-малко вероятно държавите от Персийския залив да се притекат на помощ.
Единствената надежда на Ливан е спасителна програма от МВФ, но преговорите с фонда от месеци са наникъде.
При неотдавнашно посещение в Бейрут френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан съвсем ясно и недвусмислено заяви, че няма да има помощ за Ливан, докато правителството не предприеме реформи, които да пораждат доверие. "Помогнете ни да ви помогнем", повтори той.
Тези думи обаче сякаш не бяха чути. Ливанските политици не могат да се разберат какъв е размерът на загубите за държавата, какво остава за извършването на реформи за прекратяване на корупцията, от която те самите печелят.
Тоталното рухване на Ливан е опасно за целия регион, защото може да създаде вакуум в сигурността, от който да се възползват екстремисти.
От страниците на вашингтонското издание "Хил" Мона Якубян, старши съветник на вицепрезидента за Близкия изток и Африка на Американския институт за изследвания на мира, предупреди, че пълното рухване на Ливан може да отприщи нови бежански потоци към Европа и да създаде още проблеми в дъгата на нестабилност, простираща се от Ирак до Сирия, пораждайки негативни последици за американските съюзници в региона.
При този залог САЩ не могат да си позволят да не обръщат внимание на надвисналия над Ливан крах, смята тя.
"Ливан усилено върви към най-лошия сценарий: провалена държава в Източното Средиземноморие".
(БТА)
