Прекласифицирането на "Света София" като джамия и молитвата миналия петък, която привлече около 350 000 души, включително турски държавници, продължава да предизвиква реакции. Тази статия обаче не е посветена на реакциите на това решение. Няма да задълбавам в международния отзвук, гръцката реакция или значението за Турция на това този древен храм отново да функционира като джамия. Вместо това, смятам да стигна до някои заключения за турската външна политика въз основа на решението за повторното отваряне на "Света София". Ще анализирам също какви стратегически инициативи може да предприеме Турция, когато стане абсолютно необходимо.
Когато през 1974 г. в Кипър бяха изпратени турски войници, Турция имаше основателни причини да предприеме тази операция съгласно международното право. На острова бе осъществен военен преврат, а кипърски гръцки банди бяха започнали зверства срещу етнически турци. Изхождайки от тези легитимни причини, Турция проведе военна операция и запази контрола над преобладаващо турските части на острова. Кипърският конфликт чака решение от 1974 г. През 2004 г. тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан изработи мирен план, който кипърската турска общност одобри, а кипърските гърци отхвърлиха и спорът остана нерешен.
Истина е, че интересите на Турция в Кипър предхождат операцията от 1974 г. Турското население е било наясно със ситуацията в Кипър и е организирало периодично улични протести още през 50-те години. Тревогите на турския народ и правителство относно Кипър са свързани главно със защитата на правото на живот на кипърските турци. Но има и допълнителни стратегически съображения. Додеканезките острови бяха отнети от Турция и поставени под италиански контрол малко преди Първата световна война, само за да бъдат дадени на Гърция след Втората световна война. Бърз поглед на картата на Егейско море е достатъчен, за да се види как поставянето им под гръцки контрол представлява голяма стратегическа загуба за Турция. Това развитие на нещата ограничава турския контрол в Егейско море само до няколко мили въпреки огромната брегова ивица на Турция, и затруднява съществено излизането на Турция в Егейско море. Не може да се очаква загуба от подобни мащаби да не накара Турция - страна с многобройно население и богата история, да предприеме нови инициативи. Според моята интерпретация Турция е отговорила на ситуацията в Егейско море, като е изиграла кипърската карта и си е осигурила пространство в Средиземно море.
Ето и изводът от тази история: Когато Турция се сблъска със стратегическо ограничаване, тя е склонна да предприема в отговор нови военни, дипломатически, икономически и политически стъпки, опитва да подкопае политиката на ограничаване и търси начини да промени правилата на играта, като отхвърля статуквото.
През 70-те години икономиката и националната сигурност на Турция са били силно зависими от външни фактори. Демокрацията в страната е била в плачевно състояние, а вътрешните политически брожения и военни преврати са изразходвали енергията й. Въпреки тези обстоятелства Турция е успяла да направи важна стъпка в Кипър. Няма нужда да споменавам, че има огромна разлика между турската икономика, население, отбранителна индустрия и военен опит и капацитет тогава и днес. Страната обаче се сблъсква с подобни предизвикателства за ключовите й интереси и нова политика на ограничаване. Имаше опит за създаване на независима държавица за терористичната организация СЗН/ПКК в Северна Сирия с американска подкрепа, който Турция осуети, като проведе няколко трансгранични операции, за да неутрализира тази заплаха. Най-новата ескалация на напрежение в Източното Средиземноморие има подобни причини. Гърция, кипърските гърци, Египет и Израел обединиха сили, за да експлоатират природните ресурси в района и отказаха на Турция нейния справедлив дял. Според гръцките карти на Средиземноморието цялата зона трябва да се подели между Гърция и кипърските гърци, оставайки незаконно на Турция, която има най-дългата брегова ивица, малка морска юрисдикция. В това отношение Турция се сблъсква със същия вид атака срещу нейните интереси в Средиземноморието, с каквито се е сблъсквала преди в Егейско море.
Турция отговори на въпросната атака като сключи меморандум за разбирателство с Либия, касаещ съответните изключителни икономически зони на двете страни. Турция подкрепи легитимното правителство на тази страна срещу пучиста генерал Халифа Хафтар, който продължава да понася унизителни поражения, и предизвика чуждестранните спонсори на Хафтар в либийския театър. Анкара също така подчерта отново, че ще защитава своите интереси в Средиземноморието на всяка цена.
Ако Гърция и кипърските гърци откажат да се съгласят на справедливо разпределение на ресурсите в Средиземноморието, ще бъде разумно да се очаква Турция да предприеме допълнителни стъпки в близко бъдеще. Може да се спекулира, че бъдещите стъпки на турското правителство няма да се ограничат до символични решения като прекласифицирането на "Света София" като джамия.
