Не настояваме за „общество без пари в брой“, а сме за свят с „по-малко пари в брой“ и по-голям достъп до сигурни цифрови решения, казва генералният мениджър на Visa за България, Гърция и Кипър
- Промениха ли се навиците за плащане по време на извънредното положение, г-жо Василева?
- По време на извънредното положение доставката до дома стана удобство и сега говорим не само за безплатни поръчки за доставка, но и за „безконтактна доставка“. По този начин секторът успя да отговори на промяната в търсенето и използването на пари в брой беше ограничено и заменено с далеч по-безопасен и по-удобен начин за разплащане онлайн с карта, с мобилен портфейл и т.н. Тази тенденция няма да отслабне. Напротив, ще се задълбочи, след като пандемията премине, защото освен че дава сигурност и удобство, тя значително подобрява потребителското изживяване. А за търговците дигитализацията оптимизира процесите, така че да бъдат по-ефективни, да намалят разходите си и да подобрят качеството на услугите.
На този фон Visa остава изцяло ангажирана с предоставянето на сигурни, безопасни и надеждни решения за разплащане, които отговарят на нуждите на търговците и техните клиенти.
Тази трансформация ще засегне осезателно начина на привличане и обслужване на клиенти, дизайна и скоростта на процесите, анализа на данни и изграждането на системи и модели за тяхното приложение. Дигиталните технологии
ще променят и отношението към клиента.
То ще става все по-персонализирано, директно, свързано с индивидуалните потребности. Благодарение на тях клиентът може да бъде и възнаграждаван за лоялно поведение.
В резултат на мерките за спиране на разпространението на Covid-19, предприети от правителството не само в България, но и по целия свят, голяма част от ежедневието и бизнесът, предоставящ стоки от първа необходимост и услуги, например хранителни магазини, аптеки, банки и други, се промениха. Безконтактните разплащания, извършени с карта или мобилно устройство, бързо се превръщат в предпочитан начин за разплащане в световен мащаб. Близо 60% от трансакциите с карта Visa извън САЩ, се извършват по този начин и България не прави изключение.
- Какъв е ръстът при използването на карти Visa?
- Най-значителният ръст на използването на Visa карти в България за периода март-април бе, както се очаква, при онлайн разплащанията. В България почти 30% от притежателите на карти Visa, които традиционно не пазаруват онлайн (за периода 1 януари 2019 – 7 март 2020), промениха поведението си след март тази година и започнаха да правят електронни трансакции. Данните показват, че на годишна база
плащанията с карти Visa са увеличени двойно.
Числата сочат над 100% за дрогерии и аптеки и почти 100% за хранителни магазини и супермаркети. Освен това има увеличение и на безконтактните разплащателни трансакции за същия период. Те нарастват на годишна база с 14% в дрогериите и аптеките и с 9% в магазините и супермаркетите
През март 2020 г. Visa работи активно с партньорите в платежната индустрия и правителствата, за да подкрепи повишаването на лимитите за безконтактни разплащания на пазарите по света, които изискват верифициране на картодържателя за извършване на трансакцията. Сега хората могат да купуват стоки и услуги до 100 лева безопасно и ефективно, без да се налага да въвеждат ПИН код.
Продължаваме нашата работа по посока повишаване приемането на карти в България, превръщането на пари в брой при доставка в разплащане с карта и предлагането на нови продукти заедно с нашите партньори от финансовите институции. Работим и по въвеждането на безконтактни разплащания в градския транспорт, което позволява внедряването на нови начини за плащане като xPays и мобилни портфейли благодарение на нашето решение за токенизация.
- Започват ли хората да разбират удобството на картовите разплащания или все още кешовите са предпочитани?
- В това отношение изминахме дълъг път в нашата 60-годишна история. Днес Visa обработва в световен мащаб средно повече от
500 милиона трансакции на ден.
Свързваме 60 милиона търговци в над 200+ страни и територии с повече от 3,5 милиарда платежни сметки чрез нашите 15 500 партньори от финансови институции, което ни прави предпочитаният от начин за разплащане и получаване на пари. Но все още разходи на стойност 17 трилиона долара се правят в брой и в чекове, а за бизнеса тази сума е и 20 трилиона долара.
Вярваме, че отворен и по-свързан свят е този, в който потребителите и бизнесът се радват на по-голям избор и гъвкавост. Ето защо например не се застъпваме изрично за „общество без пари в брой“, по-скоро сме за свят с „по-малко пари в брой“ и по-голям достъп до сигурни и надеждни цифрови плащания. Това е малка, но съществена разлика.
За да постигнем тази цел, трябва да преодолеем разликата между онези, които имат достъп до цифрови плащания, и онези, които нямат. Също така трябва да продължим да премахваме проблемните зони, които все още съществуват за потребителите и бизнеса. Като започнем от това как се разменя средства между отделните лица, между компаниите и как се заплаща на временните работници в растящата икономика. В разговорите си с правителствата ще продължим да се застъпваме за неограничен избор при начина, по който потребителите и бизнесът плащат и се разплащат.
Две от най-съществените предизвикателства на българския пазар
са по-големият дял на разплащания в брой, ниската терминализация на глава от населението и предпочитаното разплащане с пари в брой при доставка. Но добрата новина е, че българските банки имат голям апетит към иновации и потребителите имат желание да приемат картови плащания. За да намалим необходимостта от пари в брой в страната,
- А какви са предимствата на плащанията с карта?
- Миграцията от пари в брой към дигитални разплащания може да осигури безброй предимства на потребителите, бизнеса и правителствата. Те обикновено са много по-удобни и могат да спестят разходи, труд и време за всички страни. В допълнение дигиталните разплащания дават възможност на бизнеса да стимулира растежа и печалбите, помагат на правителствата да намалят престъпността, да повишат данъчните постъпления и да предоставят по-ефективно публични услуги.
Освен това съществува силна обратна връзка между дигиталните разплащания и неформалната икономика. Колкото по-голямо е използването им в дадена държава, толкова по-малък е размерът на сивата икономика. Парите в брой са важен фактор за съществуването на неформалната икономика, тъй като улесняват трансакциите, които остават встрани от правителствените разпоредби и надзора.
Поръчаното от Visa изследване „Дигиталните разплащания и глобалната неформална икономика“ установява, че ако всички 60 изследвани пазари увеличат цифровите разплащания с 10% годишно за период от 5 последователни години, това би могло заедно да добави 1,5 трилиона щатски долара към БВП за периода 2017-2021 г. С други думи, ръстът на дигиталните разплащания от 10% годишно може да добави еквивалент на икономиката на Канада (през 2017 г.) към световната икономика в резултат от пълното въздействие на увеличението на цифровите плащания.
През последното десетилетие страните, които са най-успешни при намаляване на размера на неформалната икономика, имат едно общо нещо: те се фокусират върху намаляване на използването на пари в брой и подобряване на приемането и усвояването на дигиталните разплащания.
Анализът показва, че много правителства са наясно, че дигиталните разплащания оказват влияние върху справянете с неформалните дейности. Повече от 65% от правителствените политики за борба с неформалната икономика сега се съсредоточават върху увеличаване на дигиталните разплащания вместо върху наказателните мерки, сравнено с едва една трета през 2007 г. Съвместните действия на публичните власти, финансовите институции и платежните системи заедно със стратегическа пътна карта и силната обществена и институционална ангажираност към промените са от ключово значение за
успешното справяне с неформалната икономика
Според последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за сивата икономика в Европа от декември 2019 г. процентът й в България е най-висок от ЕС - 37,8%. Сред балканските държави страната ни е трета след Косово с 38,8% и Черна гора с 38,2%. В Македония делът на сивата икономика е 37,6%, а в Хърватия – 35%. Румъния е някъде около златната среда на Балканите с 34,8%. Сърбия има 34,5%, Босна и Херцеговина – 34,5%. Гърция показва „добър“ резултат като 1/3 от икономика й е сивата зона. Най-добрите на полуострова са Турция с 29,6% и Албания, която има 28,3%.
- Как е гарантирана сигурността на дигиталните разплащания?
- Светът все повече приема дигиталните разплащания. През последните 5 години делът на трансакциите, извършени в брой, в световен мащаб е намалял от 89 на 77%, което подчертава нарастващата възможност за участниците в платежната екосистема - търговци, правителство, физически лица и банки, да продължат да се възползват от удобството и надеждност им.
Ключът към разширяване на приемането на дигиталните разплащания е доверието. То е основата на това, което правим.
Иновациите са ключът към доверието
зад всяко разплащане. Успяхме да го спечелим чрез милиардите трансакции, като същевременно предложихме отговорни иновации и повишено удобство. В крайна сметка автомобилите могат да вървят бързо, защото имат спирачки. През последните 60 години Visa инвестира в съвременни решения за сигурност, за да предвиди естеството на нарастващите заплахи и рисковете, породени от лошите участници.
Visa бе първата платежна мрежа, която започна автоматична 100% проверка за потенциална измама на всяка трансакция, преди тя да е одобрена от банката. Използваме изкуствен интелект за предотвратяване на измами. Нашите системи анализират над 100 елемента от всяка трансакция от местоположението, до размера й и типа търговец.
В киберсигурността Visa разполага с водещи в индустрията нива на защита на нашите критични бизнес процеси на фона на все по-враждебна и сложна глобална заплаха. В резултат на това измамите са по-малко от една десета от един процент и не наблюдаваме ръст след началото на пандемията от Covid-19.
През последните пет години над 99,9995% от повече от 300 милиарда трансакции са обработени безопасно. Това означава, че процентът на неуспешните трансакции е по-малък от една на всеки 200 000 трансакции. По време на кризата от Covid-19 защитихме нашите мрежи и минимизирахме риска от евентуални прекъсвания, като премахнахме повечето системи и промени в кода. Това също помогна на търговците и банките да се съсредоточат върху подкрепата на своите клиенти.
Това е сред основанията притежателите на кредитни карти да класират Visa на първо място като най-доверената марка по отношение на сигурността на разплащанията. Ние имаме нулева търпимост към неоторизирани или измамни трансакции и предоставяме удобен, надежден и сигурен начин за разплащане бързо и незабавно чрез приложения и нови свързани с интернет устройства. Ние сме номер едно в третата годишна класация на сп. Forbes „Най-уважаваните компании в света“ и една от най-надеждните марки. Логото на Visa е знак за сигурност – потребителите са с 39% по-склонни да мислят, че разплащанията им са защитени в магазини с лого на Visa в сравнение с тези без нашето лого.
- Може ли да се очаква лимитът на разплащане без ПИН да бъде увеличен над сегашните 100 лева?
- Само преди малко повече от година лимитът беше четири пъти по-малък - 25 лева. Първото увеличение беше през април 2019 г., когато бе определен нов лимит от 50 лв., а година по-късно заедно с повече от 50 пазари в Европа, Близкия Изток, Африка и Канада българските ни партньори от платежната индустрия и правителството направиха важна стъпка, за да помогнат на повече хора да използват този безопасен и надежден начин на плащане. С гордост казвам, че страната ни следва световната и европейската тенденция и е сред страните
с най-висок лимит на безконтактни разплащания
в Европа заедно със силни икономики като Обединеното кралство, Германия, Испания, Холандия и т.н. Дали лимитът ще бъде увеличен отново? Следващото увеличение ще зависи от много фактори и основно от темповете на икономическо развитие и покупателната способност на клиентите.
- Стартирахте програма за подпомагане на финтех иновации. Как може да се преведе това на достъпен език?
- През последните няколко години Visa до голяма степен е развила както собствените си платформи, така и работатата си с партньори и клиенти, за да насърчим разширяването на търговската екосистема.
Вярваме, че сътрудничеството е ключът към иновациите. Създадохме глобална мрежа от 10 Visa Innovation Centres and Studios в Берлин, Дубай, Лондон, Ню Йорк, Маями, Сан Франциско, Сингапур, Сау Пауло, Стокхолм и Тел Авив. Те осигуряват креативна среда, като използват доказани методологии за клиентите и партньорите за бързо съвместно създаване на нови продукти и работят заедно с експерти от Visa, за да се изгради новото поколение разплащания. Всичко това се случва при използването на
дизайн, ориентиран към човека,
така че потребителят да остане в центъра на нашите усилия за иновации. Като си сътрудничим с широк кръг партньори, които се впускат в гъвкавостта на финтех компаниите и мащаба на големите банки и търговци, даваме възможност на иновациите да процъфтяват, така че в крайна сметка потребителят избира „победителите“.
Програмата за иновации на Visa в България е инициатива, при която Visa си партнира с Eleven Ventures, за да предостави решения на пазарни предизвикателства и да продължи да оформя бъдещето на разплащанията и търговията заедно с българските финтех компании. Програмата предоставя на стартъпите насоки около ключови теми, важни за растежа на българската платежна индустрия, и очаква те да генерират нови идеи. Тази година темите са изграждане на бъдещето на търговията на дребно, ускоряване на банковата трансформация, стимулиране на трансграничната икономика и на социалните промени.
От друга страна, в контекста на пандемията програмата на Visa за иновации е по-целенасочена отвсякога по отношение на подкрепата на финтех компаниите, които в крайна сметка са предприемачи на ниво малки и средни предприятия в областта на технологиите.
Като част от програмата финтех компаниите получават подкрепа от топ експерти в областта на разплащанията, получават достъп до банките-клиенти на Visa и до общността на Eleven. Те също така могат да използват платформата Visa Developer Platform (VDP) и имат възможности за доказване на концепция (POC) и пилотни проекти с глобалната партньорска мрежа на Visa от банките издатели и търговци, целяща съкращаване на цикъла на продажбите на предприятия и по-бързо внедряване на пазара на иновативни решения и в мащаб, докато се прилага методологията на Visa's Design Thinking.
Избраните финтех компании работят с UX/UI дизайнери, изследователи и експерти по дизайнерско мислене, за да им помогнат да преминат на следващо ниво в своя продукт или стратегическо развитие и да посещават обучения с ментори на Eleven. Те участват в проектирането на дизайн спринтове, срещат се с експерти на Visa от центровете за иновации Visa в Сан Франциско, Берлин, Лондон и Тел Авив, имат достъп до разговори с партньори и посещават глобални конференции и събития.
Първият сезон на програмата (2018-2019 т.) с участието на 6 компании беше толкова успешен, че концепцията, стартирана в България, беше пренесена в Гърция (март 2019 г.) и Турция (май 2019 г.). Следващата стъпка несъмнено беше стартирането на втория сезон на програмата за иновации Visa за 2020 г., което направихме на 15 април тази година. Избрахме нови 5 компании, които се фокусират върху четири предизвикателства за решаване на проблеми в реалния свят за потребителите, малкия бизнес и финансовите институции. Във второто издание също така
насърчихме участието на повече жени,
като въведохме категория за жени предприемачи, занимаващи се с финтех и социално предприемачество, с открита покана за насърчаване и овластяване на „технологиите и финтех жените“ през цялата година.
- Това ли е бъдещето на финансовите услуги - все по-малко традиционни банки и все повече алтернативи за разплащане. И какви могат да бъдат те занапред?
- Банките продължават да играят важна роля, тъй като те осигуряват надеждни взаимоотношения, предоставят широка гама финансови услуги на потребителите, дават възможност на хората да извършват и получават разплащания.
Ключът към успеха на банките ще бъде фокусът върху потребителското изживяване, което днес е във фокуса на интереса и очакванията към него са много по-високи отпреди.
Отличното потребителско изживяване е оръжие,
използвано от небанковите институции чрез премахване на посредничеството в отношенията с клиентите. Подобряването на потребителското изживяване е начинът, по който банките могат значително да се отличат в условията на все по-конкурентна среда
- Имате инициатива за подкрепа на жени предприемачи. Защо точно към тях, мъжете нямат ли нужда от помощ в бизнеса?
- Овластяването и равенството на жените са в центъра на развитие на отделните култури в глобален обхват. Жените са тези, които вдъхновяват и оказват влияние върху работната сила в ролята им на предприемачи, спортисти и хората, които вземат решенията в домакинството. И все пак в глобален обхват те все още не са достатъчно добре представени и срещат много прегради. Разликата в овластяването на половете е толкова голяма, че по данни на Световния икономически форум за преодоляването й ще са необходими 108 години.
Във Visa универсалното приемане за всички не е само обещание на нашата марка, а е крайъгълен камък на корпоративната ни култура. Равенството между половете, овластяването на жените и заплащането по полов признак са теми, които Visa приема много сериозно във и извън компанията.
Радвам се, че и в България имаме причина да се гордеем в хода на
нашите цели и стъпки към овластяване на жените.
Във втория сезон на Visa Innovation Programme в България има жена основателка на един от стартъпите. Надявам се, че всяка година броят на жените предприемачи в програмата ще се увеличава.
Фондацията Visa обяви през април ангажимент от две глобални програми на обща стойност 210 милиона долара за подкрепа на малкия и микро бизнеса. Този ангажимент представя дългосрочния фокус на фондацията върху икономическия напредък на жените и приобщаващото икономическо развитие и за справяне с неотложна нужда от помощ за местните общности след разпространението на Covid-19.
