Искам погребение в тесен кръг, не искам да безпокоя, написа най-известният композитор на филмова музика в света. Той си отиде по изгрев-слънце на 91 г.
На 91-годишна възраст си отиде маестро Енио Мориконе. Няма любител на киното по света, в чиито уши да не звучи филмовата музика на италианския композитор и носител на “Оскар”.
Авторът на музиката на филми като “За шепа долари”, “За няколко долара в повече”, “Добрият, лошият и злият”,“Ново кино Парадизо”, “Мисията”, “Имало едно време в Америка”, “Недосегаемите” и др. затвори завинаги очи по изгрев- слънце на 6 юли в римска клиника. Там се намираше от няколко дни след
счупване на
бедрена кост
Погребението на композитора ще се състои в тесен семеен кръг, “защото не иска да безпокои”, както пише в завещанието си Мориконе. Според адвоката му той си е отишъл в съзнание до последния си миг и с голямо достойнство. Сбогувал се е със съпругата си Мария, която е била плътно до него през целия му семеен живот и до сетния му миг, благодарил е на децата и внуците си за любовта и грижите им, както и на публиката си за изпълнената ѝ с обич подкрепа.
През 1964 г. композиторът написва музиката към филма на Серджо Леоне “За шепа долари”. По онова време той пише под псевдонима Дан Савио. Веднага след като се лансира триумфално в композирането на музика за италиански уестърни, започва да използва собственото си име.
Енио Мориконе се ражда на 10 ноември 1928 г. в Рим и завършва консерваторията “Санта Чечилия”, профил тромпет, композиране, диригентство и хорова музика. В киното дебютира с “Федералът”, като същевременно аранжира и най-известните песни на Джани Моранди и Мина.
По-късно се налага с музиката си за спагети уестърните на Серджо Леоне и Дучо Тесари, композира и за филмите на Марко Белокио, Джило Понтекорво, Пиер Паоло Пазолини.
Сред най-големите
му иновации е
използването на
човешки глас и
природни звуци,
а не само на инструменти в музиката. С Леоне, с когото са съученици от началното училище, което откриват случайно чрез обща снимка от ученическите години, Мориконе осъществява едно от най-успешните съдружия в киното.
“Накарах Серджо да чуе един музикален рефрен, който по-рано ми беше отхвърлил Юджийн О’Нийл, но му казах, че е специално за него. Той го хареса. По-късно, когато му признах, той превърна това в правило – искаше да слуша всички музикални мотиви, отхвърлени ми от другите. Така и в “Имало едно време в Америка” използвах тема, която друг режисьор ми беше отхвърлил”, разказва Мориконе в едно свое интервю.
Енио Мориконе е
номиниран два
пъти за “Оскар”
с “Мисията” и с
“Недосегаемите”
на Браян де Палма, но получава статуетката за кариера през 2007 г.
През 2016 г. получава “Оскар” за най-добра оригинална музика на филма “Омразната осморка” на Куентин Тарантино. Мориконе е композирал музиката на над 500 филма в кариерата си. Над 60 филма с негова музика са печелили оскари. Италианецът е композирал и над 100 музикални произведения, които не са за филми. Любимата творба на композитора е “Тоска” на Пучини.
В едно от интервютата си Мориконе си спомня, че като малък той и майка му избухват в плач, когато чуват по радиото как Мусолини обявява война. Баща му по онова време свири на тромпет и семейството му не е бедно, но с войната за тях настъпват глад и мизерия. Сутрин Енио учи в консерваторията, а
вечер свири
в заведение в
центъра на Рим
за германските
военни,
които танцуват валс с римлянки. По-късно в Рим пристигат американците и тогава Енио свири за тях в хотелите на града. Те му се отплащат с хляб, шоколад, цигари. Той не пуши, затова продава цигарите, за да занесе пари вкъщи.
Мориконе губи братчето си Алдо, когато е едва тригодишно. Според композитора Алдо си отива заради лекарска грешка – повиканият от семейството доктор обърква диагнозата му на остър ентероколит и детето почива. Бащата на Мориконе става по-затворен и по-строг за сметка на майка му, която става прекалено добра. Този краен контраст обърква малкия Енио, който намира успокоение в музиката. Първите си пари печели в радиото, където аранжира музика. След това Лучано Салче го кани да композира музика за филма му – тя се харесва, и така потичат един след друг останалите му успехи.
Мориконе кара
винаги съпругата
си да слуша
първа
композираната от него музика.
На Мария Травия, за която се жени през 1956 г., Мориконе посвещава и двата си оскара. “Това е акт на справедливост. Докато аз композирах, тя се жертваше за семейството и децата ни. За 50 г. сме се виждали малко, защото аз бях или затворен в звукозаписното си студио, или с оркестъра. Жена ми имаше привилегията да влиза в студиото, никой друг не можеше да го прави.”
Мориконе има трима сина и една дъщеря.
Един от
синовете му е
композитор, друг
– режисьор
Мориконе обича да си ляга рано вечер и да става в 4 ч сутринта. След това прави гимнастика и се разхожда вкъщи. Инвестира печалбите си в огромен апартамент от 1000 кв. м, който се намира точно срещу стълбището на Капитолийския хълм, където е римското кметство. Затова обича да практикува футинг, правейки пълна обиколка на всичките си стаи.
Композиторът е пристрастен и към шаха, като от време на време обича да играе и срещу някой шампион по шах. Почитател е на римския клуб “Рома”. Винаги е обичал да гледа мачовете на огромния си телевизор вкъщи, където главата на Тоти му изглеждала много голяма.
Мориконе не
говори никога
за политика
в живота си. Той не е пристрастен по никоя партия и политик. “Никога не съм бил нито комунист, нито социалист. Католик съм. По-рано гласувах за християндемократите”, признава в интервю.
През декември 2013 г. Мориконе дирижира концерт в софийската зала “Арена Армеец”. Удостоен е с титлата “почетен доктор” на Нов български университет на 11 декември 2013 г.
