Приключилият вчера седемдневен референдум за промени в руската конституция, осъществен частично онлайн, "беше безпрецедентен не само по продължителност, но и по откритост", заявява "Росийская газета". Вотът бе сред най-значимите събития в историята на Русия, цитира московският официоз оценка на Ела Памфилова, шефка на руската ЦИК, предава БТА.
Вестникът изтъква "високия интерес и легитимността" на допитването, пише за "лъжи и провокации в социалните мрежи", но твърди: "Хакерите не улучиха, а митовете ще бъдат развенчани". Според наблюдателите всичко е спокойно, подчертава той под заглавие "Както са решили хората - тъй ще бъде".
Проектът бе стартиран от президента Владимир Путин през януари. Текст, добавен впоследствие, му дава право на още два мандата след края на сегашния, изтичащ през 2024 година. Ако реформата бъде приета, 67-годишният държавен лидер би могъл да остане на власт до 2036 година. Промените, гласувани в пакет, предвиждат и някои социални придобивки, а хетеросексуалният брак се определя като единствена форма на съпружески съюз.
Близо 77,93 на сто от участниците са подкрепили поправките в конституцията, сочат цитирани в печата данни на ЦИК след обработка на 99,9 на сто от протоколите. Против промените са гласували 21,25 на сто. Активността е била 65 процента.
Още преди вотът да приключи, ЦИК отчете активност от 55 на сто, каквато искаше Кремъл. Руските власти я постигнаха, принуждавайки шест дни поред да гласуват учителите, строителите, служителите в метрото, персонала на големи компании, близки до държавата, и лекарите, водещи борба с коронавируса в Русия, пояснява онлайн изданието "Медуза", описвайки подобни случаи.
Говорили пред "Известия" експерти очакват след плебисцита в Русия да започне политическа реформа. Държавната дума ще получи правото да назначава правителство, ще бъде приет и закон за Държавния съвет, който значително ще подсили този орган на властта. Това обаче едва ли ще промени политическото разположение на силите в страната, смятат политолозите.
Същевременно ще нарасне натоварването върху правителството в Москва, което "ще трябва да реализира очакванията на хората. Защото за целта е нужен икономически растеж", допълва аналитикът Константин Калачов.
Опозицията се бе разцепила, спорейки как да се бори с конституционните промени, а в крайна сметка не се споразумя и за протести срещу резултата от вота, констатира "Комерсант".
Опозиционерът Алексей Навални реши да не призовава симпатизантите си към улични протести. Лидери на кампанията "Не!" излязоха все пак да протестират на площад "Пушкин" в Москва, но събраха едва към 300 души. До подписването на броя в столицата нямаше задържани демонстранти, допълва всекидневникът.
"Независимая газета" очаква протести в Русия тепърва и описва дискусии сред опозиционери за по-нататъшните им действия. Властите трябва да решат какво да правят с получения кредит от доверие, приканва изданието.
Поправките нулират не само досегашните президентски мандати на Путин, но и стабилността, с която властите толкова се гордееха, коментира лидерът на опозиционната партия "Яблоко" Николай Рибаков.
"Кампанията на ред опозиционери, призовали за бойкот на вота, предизвика обратния ефект. Увеличен бе делът на гласовете "за" поправките", смята обаче политологът Евгений Минченко, цитиран от "Взгляд".
Легитимността на резултата "не буди съмнения практически у никого" и допитването е "убедителна победа на властта", заявява експертът Виктор Потуремски.
Съдбата на режима в Русия не се решава в деня на вота, нито в избирателните секции. Гибелта му ще е внезапна, каквато бе гибелта на Руската империя през 1917 и гибелта на Съветския съюз през 1991 г., пише "Ежедневний журнал".
"Нека дотогава не пропиляваме всичките си сили за доста безсмислени спорове по несъществени поводи и да направим всичко, за да стане пирова днешната "победа" на Путин", приканва изданието.
Според "Новая газета" резултатът от референдума е "крайно несполучлив за Кремъл: четвърт от явилите се избиратели маркираха дейно нежелание да подкрепят статуквото".
Вестникът пише за "безпрецедентна принудителна мобилизация (на избиратели) чрез работните им места", "липса на наблюдатели", "косвен подкуп на гласуващите" чрез томболи в секциите и други нарушения.
Такава победа не гарантира легитимност на новата конституция, по-скоро поставя под съмнение сегашното положение. Вместо да се нулират президентските мандати на Путин, започва да се нулира доверието към Кремъл. "Тревогата на елитите за съдбата на богатствата и рентата им в Русия рязко ще се засили, ще станат повече конфликтите около Кремъл"; "силовите структури ще останат единствените реални съюзници на властта" и "политическият лов на вещици ще се разшири", прогнозира изданието.
Изборите на всички равнища вече "ще са неразрешим проблем за властите" в Русия. Съответно и местните избори, предстоящи през септември, ще протекат "горе-долу по същия начин като сегашното гласуване - крайно мръсно, "предсрочно-електронно" и без ни най-малък намек за алтернативни кандидати", предрича "Новая газета".
