Моето мнение е, че в голямата си част българският Наказателен кодекс /НК/ е морално остарял, с изключение на общата част. Той е "кърпен" десетки пъти и резултатът е, че регулира обществени отношения, които към момента не съществуват, и не урежда такива, които са възникнали след 1989 г. Това посочи от парламентарната трибуна главният прокурор Иван Гешев.
Със 120 гласа "за", четирима - "против" и двама - "въздържал се" НС прие Доклада за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., внесен от Висшия съдебен съвет, предава БТА.
В близките месеци Прокуратурата има намерение да изложи своите виждания до НС под формата на експертно мнение за най-важните необходими промени в НК и НПК, стана ясно от думите на Гешев. Акцентите ще са върху престъпленията по служба, същинските корупционни престъпления, подкупа, реквизитите на обвинителния акт. Проблеми, според обвинител номер едно, са и процесуалните срокове, способите за доказване, които също били остарели. Според Гешев е необходимо да има по-широк кръг лица-агенти под прикритие, отпадане или редукция на наказанието за провокация към подкуп.
Друг основен проблем и цел на прокуратурата през тази година е битовата престъпност, подчерта Иван Гешев. В близките седмици заедно с МВР се очаква да бъдат отчетени резултатите за първото полугодие и да се види сериозният спад за този вид престъпност. Обвинителят не скри, че през годините битовите престъпления не са били приоритет. Имало забавяне и по отношение проверките на големите приватизационни сделки.
Активно се подготвяме и за старта на Европейската прокуратура, увери депутатите Гешев. В тази връзка са необходими промени в НК, НПК и в Закона за съдебната власт.
За транспортните престъпления, главният прокурор коментира, че по пътищата на България се води война като жертвите са с размер на локален военен конфликт. В момента имало между 5 и 7 хиляди дела за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици. Гешев обаче не смята, че увеличаването на наказателната отговорност би решило проблема, по-скоро прецизиране на текстове в закона за движение на пътищата и за санкции от финансов характер.
Процесът на окрупняване на прокуратурите, който тече, също бе посочен като проблем.
Според представения доклад по отношение на делата от особен обществен интерес е налице ръст от 3,8 на сто спрямо 2018 г. и 16,2 процента спрямо 2017 г. Остава висок делът на осъдените лица с влязъл сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен акт, който през последните три години е над 95 процента.
През 2019 г. е отчетено намаление на престъпленията с 6,7 на сто спрямо предходната година и с 15, 9 процента спрямо 2017 г.
По данни на МВР общият брой регистрирани престъпления в страната през 2019 г. са 89 742, като през 2018 г. те са 96 187, а през 2017 г. - 106 659. Разкритите престъпления през отчетния период са 43 224, през 2018 г. - 44 294, а през 2017 г. - 46 650. Разкриваемостта на престъпленията през 2019 г. е 48.16 на сто, като увеличението спрямо 2018 г. е с 0.6 процента и с 4,5 на сто спрямо 2017 г.
И през 2019 г. преобладават престъпленията против собствеността - 45,7 на сто, следвани от общоопасните с 25,8 процента. Незначителен ръст има на икономическите престъпления - 13,4 на сто при 12,1 на сто за 2018 г. и 2017 г., и на престъпленията против личността - 5,6 процента при 4,8 на сто за 2018 г. и 4,3 на сто за 2017 г.
През 2019 г. се наблюдава чувствително намаление на престъпленията, свързани с посегателства на МПС - с 20,9 на сто спрямо 2018 г. и с 30,7 на сто спрямо 2017 г.
В доклада се посочва, че е налице устойчива тенденция за намаляване на регистрираната престъпност и ръст на разкриваемостта на престъпленията. От първостепенно значение за нивото на престъпността са миграционните процеси към големите областни центрове, застаряващото население и недостатъчно развитата инфраструктура в по-малките населени места, като определящ криминогенен фактор за младежката престъпност е ниското ниво на образование, резултат от ранно напускане или невключване в образователната система.
През 2019 г. прокурорите в страната са работили общо по 284 083 преписки и по 212 868 досъдебни производства. Запазва се висок делът на решените преписки спрямо наблюдаваните, ръст има и на делата по образуваните въз основа на тях досъдебни производства, които през 2019 г. представляват 3,1 на сто от всички образувани досъдебни производства. Най-съществен е броят на преписките, образувани по уведомление на НАП и Агенция "Митници".
Запазва се висок делът на приключените в срок разследвания, който за 2019 г. е 99,66 на сто.
Внесените в съда през 2019 г. прокурорски актове са 29 149, при 30 499 през 2018 г. и 33 542 през 2017 г., като 51,7 процента от тях са обвинителни актове.
Предадените на съд лица са 31 993, като през 2018 г. те са 33 318, а през 2017 г. - 37 087. Осъдените и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт през 2019 г. лица са 29 596, през 2018 г. - 31 205, а през 2017 г. - 33 778 лица, като остава трайно висок делът им спрямо всички лица, по отношение на които е постановен окончателен съдебен акт, а именно - 97, 5 на сто.
През отчетния период е констатирано значително намаляване на относителния дял на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове, се казва в доклада
Запазена е тенденцията за незначителен дял на оправданите лица.
Представеният анализ на причините за постановяване на оправдателните присъди през 2019 г. сочи, че с най-голям относителен дял са оправдателните присъди, постановени поради противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона - 33,3 та сго, следвани от оправдателните присъди, постановени поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт. Най-малко оправдателни присъди са постановени поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или на неподаване на съответен протест.
Главният прокурор е внесъл 152 искания по НПК за възобновяване на наказателни дела, от които 77 са уважени, 8 - неуважени, а 65 - неразгледани.
