Германия, най-голямата икономическа сила в Европейския съюз, поема ротационното председателство на общността от 27 държави на фона на сериозни предизвикателства и огромни очаквания в момент, когато континентът се бори с последиците от пандемията от коронавирус. Шестте месеца, през които Берлин ще заема горещото място, вероятно ще бъде последната голяма изява за канцлера Ангела Меркел на международната сцена.
Началото и краят на периода, в който Германия ще бъде начело на ЕС, започвайки от днес, включват знакови моменти за общността.
В началото общността ще търси споразумение по огромен пакет, за да измъкне пострадалата си икономика от кризата с коронавируса, и по бъдещия си бюджет. В края се очаква окончателното излизане на бившата членка Великобритания от единния пазар на ЕС - със или без споразумение. Междувременно ЕС трябва да се бори как да подходи към все по-агресивния Китай и да се подготви за това, което ще се случи на президентските избори в САЩ през ноември.
Берлин, който ще председателства срещите на министрите на 27-те страни от ЕС, ще трябва да съдейства за предотвратяване на появата на нови разриви, след като вредите от пандемията стават по-ясни и се прокрадва тревога от евентуална втора вълна на заразата. Европа като цяло е отчела при пандемията над 190 000 потвърдени смъртни случая, свързани с вируса - почти 40 процента от официално съобщените смъртни случаи в света, и излиза от карантините в много страни, отразили се тежко на техните икономики.
Девизът на Германия за нейното председателство е "заедно за възстановяването на Европа". Наскоро Меркел каза пред германския парламент, че "не трябва да позволяваме пандемията да доведе до разпадане на икономическите перспективи на държавите членки на ЕС".
"Антидемократичните сили, радикалните, авторитарните движения само чакат икономическите кризи, за да злоупотребяват с тях политически", добави тя. "Те само чакат да разпалват социални страхове и да разпространяват несигурност. Работата за устойчиво развитие на всички региони на Европа е и политически инструмент срещу популистите и радикалите."
Меркел и френският президент Еманюел Макрон предложиха през май създаването на еднократен възстановителен фонд за 500 милиарда евро, който да бъде попълнен чрез споделени заеми в ЕС. Това е голяма крачка за Германия, която скъсва с отдавнашната си съпротива срещу всякакъв вид съвместни заеми.
Европейската комисия разшири предложението, представяйки планове за фонд в размер на 750 милиарда евро, попълван главно чрез отпускани суми. Това среща съпротива от страни, наречени "Пестеливата четворка" - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, които се противопоставят на отпусканите суми и не желаят да раздават пари без прикрепване на определени връзки.
От Германия ще зависи да помогне за постигане на бързо споразумение, в идеалния случай - когато лидерите от ЕС се съберат на 17-18 юли на своята първа среща на върха на живо от месеци, както за възстановителния фонд, така и за бюджета на ЕС за седем години, започвайки от 1 януари.
"Нашата задача ще бъде да работим като честен посредник за постигане на компромиси и решения между държавите членки", каза Меркел във видеопослание през уикенда. "Това невинаги е лесно", добави тя в типичния си сдържан стил.
Редът на Германия идва след трудни времена за най-новата членка на ЕС - Хърватия, която държеше председателството в момент, когато страните отговаряха на взрива от заразявания с Ковид-19 през март с несъгласувани затваряния на граници и други ограничения.
65-годишната Меркел, която планира да се оттегли след изтичането на четвъртия й мандат догодина, със сигурност има необходимия опит в това да накара другите да действат по определен начин. Тя вече е била начело на Германия по време на председателство веднъж - през 2007 г.
Оттогава тя е водила своята страна и е оказвала влияние върху изработването на политиката в ЕС при световната финансова криза, дълговата криза в еврозоната, миграционната криза през 2015 г. и сега при кризата с коронавируса. Медицинският и икономическият отговор на Германия по отношение на пандемията спечели похвали, засилвайки популярността на Меркел и давайки чувство на единство на коалиционното правителство, което преди беше известно с вътрешните си борби.
"Имаме късмет, че германците поемат председателството в тези трудни времена", каза висшият евродепутат Филип Ламбертс от белгийската партия на Зелените. "Да се надяваме, че те ще упражнят максимален натиск за постигане на споразумение."
"Германското председателство ще бъде определено от успеха или провала на възстановителния план", каза той.
Берлин и ЕС обаче имат и други теми на дневен ред. Отношенията с Китай са ключов въпрос във време на нарастваща тревога заради търговските напрежения, човешките права и съдбата на Хонконг. Среща на върха ЕС-Китай, която трябваше да се състои в Лайпциг през септември, беше отложена заради пандемията, но има надежди, че тя все пак може да се проведе тази година.
Германският външен министър Хайко Маас призова в понеделник срещата на върха да бъде пренасрочена "колкото се може по-скоро" и каза, че тя е "крайно необходима, за да може Европа да говори с един глас с Китай".
Маас каза, че крайъгълните камъни на германското председателство ще бъдат "солидарността и суверенитетът". Той изтъкна нуждата Европа да анализира своите "стратегически зависимости", например от лекарства, произведени в Китай и Индия, а от други - за информационни технологии. А Меркел обещава да постави защитата на климата сред главните приоритети.
Германия обаче не очаква да намери решение за всичко в идните шест месеца.
Макар че Германия може да има влиянието да съдейства за преговорите за споразумение за бъдещите отношения с Великобритания, тези преговори са твърдо в областта на действие на Европейската комисия и Берлин не възнамерява да се намесва в оформянето на подробностите.
"Никой не мисли, че проблемите, които имаме в момента, могат наистина да бъдат решени за половин година, но Германия е много голяма страна в ЕС с наистина много силна дипломатическа служба и има силата и волята . . . да придвижи напред европейския дневен ред", заяви пред телевизия Ен Де Ер директорът на Германския съвет за външни отношения в Берлин Даниела Шварцер. "А това е много, много важно."
/БТА/
