Търсят триумфалната арка на император Адриан на Източната порта
Небет тепе, известно още като акропола на Пловдив, се затваря за 2 година заради мащабни реставрационни и консервационни дейности.
8,3 милиона лева ще бъдат вложени в най-стария обект, от който се е зародил животът в града преди 7000 години. Успоредно ще се възстановява и Източната порта на Филипопол, където ще се търси и триумфалната арка на император Адриан.
След 10-годишна сага община Пловдив получи финансиране за проекта "По крепостните стени на Филипопол". Ето го писмото от регионалното министерство, с което ни съобщават добрата новина", обяви кметът Здравко Димитров.
Той допълни, че веднага след встъпването на новия екип през ноември м.г. е била задвижена процедурата и Пловдив е бил одобрен за 38 млн. лева. В тази сума влизат Небет тепе, Източната порта, две нови детски градини и реконструкции в кв. "Гладно поле".
Димитров припомни, че през 2010 г. тогавашната местна власт е закъсняла с 15 минути да внесе документите в МРРБ и е изпуснала близо 7 млн. лева за този важен обект. През 2014 г. общината отново кандидатствала пред Норвежки фонд, но не получила одобрение. Едва в края на м.г. успяхме да защитим този проект, допълни кметът. Външното финансиране е 6 млн. лева, а общината ще участва с 2,3 млн. лева. За целта тя ще тегли кредит.
На 17 юни е насрочено ново обществено обсъждане за Небет тепе именно за новия заем от 2 млн. лева, който управата възнамерява да вземе. След това ще бъде обявен конкурс на инженеринг - едновременно проектиране и строителство от избраната фирма. Зам.-кметът Анести Тимчев каза, че това пести процедури.
"Имаме повод да сме горди, че нашият екип ще изпълни този важен проект", допълни колегата му Пламен Панов. По думите му 90% от обектите са проучени археологически. Ще се наложат обаче допълнителни разкопки на Източната порта, за да се търси евентуално триумфалната арка на император Адриан.
"Реставрираните два обекта ще дадат положителен ефект на туризма в Пловдив", убеден е Панов.
Шефът на "Старинен Пловдив" Богомил Грозев увери, че при реставрацията няма да има никаква бутафория.
На предишното обществено обсъждане на 7 януари т.г. арх. Жана Джугаланова обясни, че конструкция от метал и стъкло ще бъде поставена над тайния вход на Небет тепе, за да предпази археологическите структури от дъждове и снегове. Римската кула от средата на І век ще бъде леко вдигната, но без сериозна намеса. Всички останки ще бъдат консервирани и експонирани до нивата, на които са в момента. Към комплекса ще има обслужваща сграда с помпена станция, както и информационен център.
Кулата е запазена до 2 м височина от основата, а площта й е 3 на 3 метра, каза тогава археологът София Христева, която извърши последните проучвания на Небет тепе.
За изследователите това е най-отговорния обект в България, тъй като в него се съдържат всички културни пластове без този от неолита. Първите сведения за живот се появяват именно там. Това е и причината пловдивчани да са особено чувствителни как ще изглежда след реставрацията.
Според идейния проект част от находките ще се експонират във витрини, а останалите - на място. Реставрации на Небет тепе са правени между 1967 и 1971 г. Голяма част от структурите обаче не са пипнати и са подложени на разрушения. Целта на проекта е да изяви паметника в градския силует с максимално запазване на неговите останки.
