Само 15 човека са получили "Свети Александър" с брилянти
13 750 лири или над 30 000 лева бяха дадени на търг за колекция ордени, сред които и българският "Свети Александър" с брилянти. В нея освен това са били включени и звездата на същото отличие, както руските "Света Ана", първа степен, два "Света Ана", втора степен, три "Света Ана", трета степен (единият с мечове) и един "Свети Владимир", четвърта степен с мечове.
Според анотацията на "Сотбис" колекцията е била притежание на Александър Михайлович Дянчиев, един от най-големите търговци на руско изкуство в миналото, избягал от болшевиките в Париж и доживял тяхното падане от власт. Той е погребан в Женева.
Очакванията са били да се вземат между 4 и 6 000 лири на търга в Лондон, като наддаването обаче е вдигнало оптимистичната цена повече от два пъти.
Орденът "Свети Александръ" е учреден в чест на небесния покровител на Княз Александър I Батенберг и е втори по старшинство в наградната система в Царство България. Сумата обаче е най-голямата, която се взема за родно отличие.
Учреден с Княжески рескрипт на 25 декември 1881 г. В основата му заляга домашният орден на Хесенското херцогство "Филип Великодушни", от който владетелски дом произхожда първият български владетел. Първоначално е замислен в пет степени и огърлие, но впоследствие се оформят шест степени, малко и голямо огърлие, а през 1908 г. и степента "Велик кръст". Постепенно се оформят и военновременните степени с мечове по средата и над кръста. С ордена се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на монарха, който е Великият магистър на ордена.
Орденът представлява емайлиран в бяло артилерийски кръст със златни или сребърни кантове, в зависимост от степента. Във вимпела на аверса е поставен стилизиран надпис на името на ордена, а в пръстена наоколо девизът "Съ нами богъ", а под него лаврови клончета. На реверса е поставено бяло поле с надпис 19 февралъ 1878 - датата на подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор. Над него царска (княжеска) корона с пуснати кисти. Първата степен се носи на пурпурночервена моарена лента през дясното рамо с розетка в края. Тя има и своята звезда, която представлява осемлъчева сребърна звезда, в чийто център е поставен аверсът на ордена.
Голямото огърлие представлява тридесет последователно свързани от короновани лъвове медальона, редуващи вензела на учредителя, княз Александър I, и осмоконечен кръст. Известна е специална емисия на голямото огърлие с пресечени два фелдмаршалски жезъла, принадлежаща на цар Фердинанд I.
Малкото огърлие повтаря изображенията на голямото, но с намалени размери.
Великият кръст, учреден през 1908 г., повтаря първоначалната емисия, но вместо в бял е изработен в зелен емайл, а в средата на вимпела е поставен коронован български лъв. Подобно оформление има и звездата, като пръстенът около златния лъв на червено поле е отново в зелен емайл.
Останалите степени повтарят изображението на първата емисия, но с намалени размери. Шеста степен е изработена от сребърен метал без емайл върху раменете на кръста.
Не е ясно как точно орденът е попаднал в колекцията на Дянчиев. Само 15 от всички носители на ордена обаче имат варианта с брилянти.
Първият носител варианта с брилянти е още, когато няма велик кръст, и действа само първа степен. През 1907 година той е получен генерал-лейтенант Данаил Николаев, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война , Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война. Военен министър в навечерието на Балканските войни. Първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Известен като "патриархът на българската войска". След него го получава и генерал Никола Иванов, началник на Щаба на войската 1894 - 1896 г. година и министър на войната (1896 - 1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912 - 1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913 г).
След това великият кръст с брилянти тръгва към чужденци. През 1911 година го получава барон Павел Гауч фон Франкентурм, председател на Имперската и Кралска Върховна сметна палата, бивш канцлер на Германия.
Следват княз Алфред Монтенуово, първи оберстхофмайстер и камергер на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, един от най-високите постове в двора на австрийския император Франц Йосиф I, граф Леополд Берхтолд фон и цу Унгаршиц, императорски и кралски австрийски министър на външните работи и на имперския дом, Нейно Величество Вюртембергската Кралица Шарлота фон Шаумбург-Липе, Граф Алберт Лонай, генерал от кавалерията, капитан от Унгарската лейбгвардия на Негово Императорско и Кралско Апостолическо Величество, Августа фон Шлезвиг-Холщайн-Сондербург-Глюксбург-Августенбург, императица на Германия, Август фон Макензен, генерал-фелдмаршал от императорската германска армия, Негово превъзходителство Граф Джорджо Калеви ди Берголо, Нейно величество Йоанна, Царица на Българите и съпруга на цар Борис III, Нейно величество Елена Савойска, Кралица на Италия, Негово Кралско Височество Павел, Княз на Югославия, Нейно Величество Румънската Кралица Мария и Нейно Величество Югославянската Кралица Мария.
