Докато лежали в кома, животът им минал като филм
Какво са виждали, чували и мислели тежко болни в интензивната терапия, преживели коронавируса? Италианският всекидневник “Стампа” интервюира 20 бивши пациенти, които са били на границата между живота и смъртта. Ето какво разказват те за халюцинациите и преживяванията си:
48-годишният Игор Прусиани от Курно: “Виждах хора около мен, които вдигаха ръка, за да молят за помощ, защото се задушаваха. Беше кошмар и в един момент си казах – а аз какво правя тук? В момента, в който се почувствах по-добре, ми казаха да седна, за да ям, но отговорих, че искам да лежа, за да не виждам какво става наоколо. Не знам защо при всичко това изпитвах неудържимо желание да пия портокалов сок”.
102-годишната Италика Грондона от Генуа, която навремето е прекарала и испански грип, разказва, че болката, изпитана сега, била по-страшна от всичко останало. “Направиха ми толкова изследвания, вкарвайки ми игли, че в някои моменти си казах, че ако бях умряла, щеше да е като освобождение. Беше страшно болезнено – тази болка я свързвам с фойерверки. Нямам смелост да се хвърля от прозореца, ако имах, щях да го направя”.
60-годишният Карло Джусани от Кремона разказва, че в един момент бил убеден, че няма да оживее. “Изгледах живота си като на филм, запитах се дали съм направил всичко добре, дали съм обичал, както трябва. С усилие си написах и завещание – за жалост при себе си имах само една смешна книга и в нея написах последните си желания... Ако трябва да мисля за обществото, не смятам, че този опит ще ни направи по-добри – ако сме били глупаци преди, ще си останем такива и след това”.
67-годишният лекар Франко Пулиезе от Пиаченца казва, че час след като му сложили на главата кислородна каска, изпаднал в паника.
“Имах чувството,
че главата ми
е отделена
от тялото и
не я чувствах
Нямах усещане за времето, чувствах се като в друго измерение. Моята фикс-идея беше смъртта. През главата ми минаваха хаотично различни моменти от живота ми, плуваха като парчета от коркова тапа. Кураж ми вдъхваха изгревите. Всеки път, щом видех от леглото си изгрев, си казвах, че съм спечелил още една малка битка... Направих си равносметка на всички неща, за които съжалявам и се разкайвам. Изпитах същото като онзи, на когото съобщят, че на следващия ден ще бъде изпълнена смъртната му присъда.”
56-годишната Ида Капа от провинция Милано разказва, че в интензивното лекарите ѝ казали, че ще я приспят. Събудила се след две седмици, но през това време сънувала, че е на зелена поляна, пълна със светлини и животни, и през цялото време чувала какво си говорят лекарите, които се опасявали, че не могат да я спасят. В един момент искали да я обърнат с корема надолу и с висящи надолу крака и ръце. Тя искала да протестира, но не можела. “Чувствах до себе си присъствието на
баща ми, който е
починал отдавна,
и ми казваше,
че трябва да се боря,
да успея, а аз му отвръщах, че не мога повече и искам да умра.
След това се събудих. Имах халюцинации. Хората умираха около мен, слагаха труповете им в чували и се молех на санитарите да сложат някакви прегради, за да не гледам, но ми казваха, че нямат. Спомням си как един лекар след два дни дежурство беше дошъл да ми вземе кръв и се строполи до леглото ми от умора”.
48-годишният Анджело Кортиновис, свещеник от Бергамо, споделя пред “Стампа”, че бил една седмица във фармакологична кома и оживяването му се смята от лекарите за чудо. “Единственото, за което имам спомен, е, че бях убеден, че съм играч в някаква видеоигра – това е наистина нелепо, защото никога в живота си не съм играл на видеоигра. Изпитвах и неистово желание да изпия една пепси кола. И това няма никакво обяснение, защото никога в живота си не съм обичал пепси. Но като се върнах вкъщи, първото, което направих, е да изпия една пепси кола”.
75-годишният Серджо Пикио от Генуа си спомня, че му сложили кислородна каска. След това бил поставен в медикаментозна кома. Седмица по-късно се събудил и му разказали, че
опитвал да си
изтръгне сам
кислородната тръба
Когато се намирал все още в кошмарите си, Серджо развил убеждението, че бил отвлечен в частна клиника и го изнудвали да даде 200 000 евро за лечението си, докато карабинерите се борели с хората от клиниката. И след като излязъл от кома, Серджо бил убеден в това. Обадил се на жена си и ѝ казал да звънне на финансовата гвардия и да моли да го спасят. След това пък се самоубедил, че докторите искали да го убият, инжектирайки му лекарство. С тази цел Серджо се опитал да си направи сам “оръжие”, модифицирайки приборите си за ядене. Един ден дори нападнал лекарка.
51-годишният свещеник Джанмарио дела Джована от Бергамо твърди,че споменът му е свързан с изключително силната болка, която изпитвал. “Никога в живота си не съм изпитвал толкова жестока болка. Особено ужасяваща беше тази при вземането на венозна кръв. Понасях я единствено с мисълта, че
щом една игла
ми причинява
такава болка,
какво ли значи
да имаш забит
с чук пирон
в китката си, оставен така за дълго време, до агонията на кръста. Това ме накара да се свържа по непознато силен начин с вярата и да се почувствам като нейното превъплъщение. Влязох в болницата с един Бог, но излязох със съвършено различен Бог”.
