Сантименталната история отпреди 40 г. до днес
Потъналият кораб на Велики Преслав "Тангра" се показа над водата в язовир "Тича", след като нивото му спадна драстично.
Гледката възроди спомените на десетки жители на старата столица. Всеки втори в града е чувал за уникалната туристическа атракция от края на миналия век. Малцина са обаче тези, които могат да разкажат от първо лице за историята на кораба, за неговото преминаване през проход на Балкана, за емоциите на туристите и внезапния край на една амбициозна идея.
Великопреславският радиоводещ Румен Райков е съвременник на кораба. Той притежава и единствената запазена снимка на плавателния съд във водите на "Тича".
Преди 40 години идея за организиране на водни разходки дава тогавашният председател на туристическото дружество във Велики Преслав Пенчо Петров. Туристите си построяват бунгала на брега на язовира още в първите години след неговото построяване. За да привличат гости и да печелят от това, се свързват с комсомолската организация в Силистра и искат кораба "Съби Бурмов", който щял да напуска редиците на плавателните съдове. Плащат 3000 лв. и правят сделката.
Със своя екипаж 15-метровият кораб се отправя към Русе, където чака конвой за транспортиране на водния съд по суша. Измъкват го от Дунав и го натоварват на танков влекач. Извънгабаритният товар минава през Котленския проход. По пътя за язовира къса жици, създава проблеми по мостовете и завоите, но пристига.
Разтоварват го на брега на яз. "Тича" в риболовния залив при село Ловец. Оттам на собствен ход той се придвижва до туристическата база, недалеч от мястото където е сегашната станция на "Напоителни системи".
През пролетта на 1981 г. ентусиазирани млади хора от Преслав започват подобрения по дървения плавателен съд. Изграждат втора палуба и бордове. Проверяват как работи 2-тонният корабен двигател, произведен в Германия. Правят бар за топли и студени напитки, разкрасяват фасадата, слагат шезлонги и организират церемония по прекръстване.
Тогава му дават името "Тангра" и учебната гемия става спортно-туристически кораб. Капитан е Румен Райков. Той завършва учебен курс за управление на малки плавателни съдове и председателят на туристите Пенчо Петров пуска заповед Райков да оглави екипажа.
През лятото на същата година "Тангра" прави курсове до големия и до малкия остров. Интересът расте, желаещите да се качат на палубите стават много, след като местното туристическо дружеството сключва договори с туристически бюра.
Жадни за приключения пътешественици от страната тръгват към Велики Преслав и язовира. Организаторите на водната атракция планират маршрутът да включва престой на острова с едночасов отдих и забавления. Там е трябвало да направят пикник, терен за чевермета и сенници за почивка. Тогава обаче се случва най-лошото. Една сутрин пристигат милиционери и запечатват кораба.
"Казаха, че язовирът става за питейни нужди и отсега нататък се забранява влизането на моторни плавателни съдове. Така приключи всичко", разказва Румен Райков.
Той е сред тези, които трудно преживяват раздялата с "Тангра" през ноември 1981 г. Плавателният съд хвърля котва на пристана до туристическата база и остава там. Тъй като никой вече не го поддържа, дървеният материал започва да се цепи. Малко по малко водата го поглъща. При една силна буря, корабът се разбива в скалистия бряг и потъва. С него изчезват под водата и добрите идеи за атрактивен туризъм.
Три десетилетия по-късно изгубеният кораб "изплува". Намериха останките на същото място. Горивният резервоар с прозорец за нивото на нафтата е здрав и пълен. Там са спирателните кранове и сирената. Откриха ги доброволци, които през почивните дни почистват брега на язовира.
Албена Параскевова от Велики Преслав е сред участниците в акциите и нейна е идеята да се възроди историята на единствения преславски кораб. Албена иска да събере на едно място разкази на хора, които преди 40 г. са пътували до островите и са запазили снимки от онези години.
Историята на "Тангра" ще бъде подарена на преславската библиотека, а доброволците ще изчистят палубата и ще се опитат да преместят останките до главния път край язовир. Така историята сама ще говори, казва Албена от старата столица.
