Големият артист в интервю за Ник Глас от Си Ен Ен: Винаги съм бил напълно свободен
Това е последното интервю на Кристо, дадено за Си Ен Ен на 23 май 2020 г., 8 дни преди смъртта на твореца.
Аз съм напълно ирационален, напълно безотговорен, напълно свободен художник, казва Кристо, говорейки по видеовръзка от студиото си в Ню Йорк, което е и негов дом - 5-етажна преобразена индустриална сграда в Сохо.
Като на всеки друг в града, наскоро свободата му бе силно ограничена. От началото на изолацията заради коронавируса не се осмелява да излиза и “никой не идва тук”, казва той. “Невидимият враг може да дойде по всяко време.”
Кристо, който следващия месец (през юни - б.р.) става на 85 г., е вдовец от 2009 г., когато съпругата му и негов сътрудник Жан-Клод почина. Двамата бяха заедно над 50 г.
Кристо и Жан-Клод са родени в един и същи ден - 13 юни 1935 г. - и в един и същи час, по нейните думи - тя в Мароко, а той в България. Как са празнували общия си рожден ден? Кристо се усмихва. “Тя беше много странна, никога не празнуваше нищо. Радикално. Не беше сантиментална. Не си спомням нито едно празнуване на рождения ни ден.” Те живееха за техните проекти. Той все още го прави.
Кристо изглежда добре, жестикулира оживено от стола си по време на интервюто, но в това има и намек за уязвимост. Тънки медицински тръбички се подават от носа му и минават покрай ушите. След 5 мин от разговора едната сe разхлабва и правим кратка пауза, за да бъде пристегната.
Когато се нуждае от упражнения, той отива да се разходи на покрива над студиото си, откъдето гледа града. “Въздухът е много чист, небето много синьо, много сюрреалистично.” Никога не е виждал по този начин
Ню Йорк - града,
който го осинови
В момента Кристо се подготвя да осъществи една от своите и на Жан-Клод заветни амбиции - да опакова един от най-известните военни мемориали - Триумфалната арка в Париж, в 25 000 кв. м сребърно и синьо платно, пристегнато със 7000 м червено въже.
Невероятно, но за първи път Кристо си представя, че опакова Триумфалната арка, през 1962 г. Все още пази фотомонтажа, направен тогава, макар той да не е толкова прецизен и обмислен като по-късните му изображения.
Опаковането на исторически паметници в цветни тъкани е онова, което прави двойката прочута. През 1985 г. те обвиват средновековния Пон Ньоф, най-стария мост над Сена в Париж, в материал в пясъчнозлатист цвят. Десетилетие по-късно, през 1995 г., опаковат Райхстага в Берлин в сребристосиньо платно, обтегнато със сини въжета.
Ясно си спомням, защото тогава отразявах “Опакованият Райхстаг”. По време на предварителното представяне Кристо и Жан-Клод си пробиха път през тълпата от журналисти към върха на сградата, решителни и неразделни като Батман и Робин. Бяха забавни и непретенциозни. А работата им безспорно бе удоволствие за публиката.
Освен да опаковат, Кристо и Жан-Клод използват материите и по друг зрелищен начин. Веднъж подреждат серии от чадъри (яркожълти и сини) на красиви места извън Лос Анджелис и Токио едновременно (Umbrellas, 1991). В началото на 80-те години използват тъкани, за да обкръжат малки острови край Маями с “балетни пачки” в цвят на розово фламинго (Surrounded Islands, 1983). А при проекта в Ню Йорк украсяват алеите на Сентрал парк в гигантски развяващи се оранжеви врати (The Gates, 2005).
“Никой не се
нуждае от
проектите ми -
казва Кристо
почти весело. - Светът може да живее без тях. Но на мен са ми нужни.” Това, както Кристо винаги е казвал, е неговият обикновен и мил начин да обезсили критиките и подигравките.
Амбициозните проекти изискват много време за реализацията им и не всички концепции са одобрявани. До момента са реализирани 23 проекта на открито, други 47 са отхвърлени. И винаги историята е една и съща: “Хиляда души опитват да ни помогнат, 1000 души опитват да ни спрат”. Проектите и за Райхстага, и за вратите са отхвърляни по 3 пъти, преди в крайна сметка да получат разрешение. Жак Ширак, докато е кмет, се съпротивлява 9 г. на опита им да опаковат Пон Ньоф.
Той отдавна е наясно, че изкуството му изглежда на някои безполезно, но знае също, че създава неща, които са красиви, мимолетни и понякога необяснимо дълбоки. “Притежаваме тази невероятна радост, подобна на свободата. Те не могат да бъдат купени. Не могат да бъдат комерсиализирани. Не могат да бъдат притежавани. Незабравимо.” Кристо и Жан-Клод доказват способността си да създават незабравими моменти проект след проект.
Той говори възбудено за Триумфалната арка - за значението на мястото, “неговата невероятна история, невероятна сила и внушително присъствие”. Все още не може да повярва, че това ще се случи. Казва го няколко пъти: “Никога не съм вярвал, че ще получим разрешение”, и то толкова бързо. “Беше смайващо.”
Кристо, който отчасти е станал архитект, ясно осъзнава предизвикателствата от инженерна гледна точка - сложността да опаковаш високия 50 м паметник. Осем различни компании - френски и немски - ще участват в изработката на материалите и нагласянето им. Арката ще е опасана от стоманени ремъци. На помощ за разполагането на материята ще се притече специализиран екип от алпинисти, които често работят по строителството на нови трибуни.
Той държи малки триъгълници от материала, който ще използва за опаковането - сребърен от едната страна, син от другата. Ще блести на променящата се светлина.
Проектът трябваше да се осъществи тази пролет, но бе отложен, за да не бъдат обезпокоени гнездящите по арката птици. Насрочен за септември, той бе отложен втори път за септември догодина заради коронавируса.
Всичко започва с покана за изложба в центъра “Помпиду” в Париж. Казват на Кристо, че обикновено артистите създават творба за площада отпред. Отговаря веднага:
“Нищо друго няма
да направя в
Париж, освен
да опаковам
Триумфалната арка.”
Точно година по-късно с подкрепата на президента Еманюел Макрон разрешителното е получено. Като всички техни творби и тази ще има кратък живот- едва 16 дни. Това не безпокои Кристо, нито отлагането. Дори напротив. В действителност дори е малко облекчен, казва и се усмихва. Отлагането означава повече време за създаване на скици, колажи, фотомонтажи, които ще помогнат проектът да се изплати. По негова преценка опаковането на арката ще струва близо 13 млн. евро. Кристо и Жан-Клод винаги са се гордеели, че финансират сами всеки свой проект.
По време на интервюто Кристо често казва “ние”, имайки предвид Жан-Клод, сякаш тя за малко е излязла от стаята. Приживе е била “невероятен критик, много аргументирана, много прозорлива” и е притежавала големи умения да решава проблеми. Двамата са споделяли желязна воля, вродена упоритост и отдаденост на изкуството им.
Къде би подредил Триумфалната арка сред творбите им? “Не искам да подреждам. Разбира се, Триумфалната арка ще е в края на живота ми, ако все още съм жив да я видя”, казва с полуусмивка. На нея ще се гледа като на “свързваща верига между нещата от 85-годишния ми живот”.
(Със съкращения)
