“Всяка модна марка си има свои таблици с размери и номера на дрехи, разработени въз основа на редовната им клиентела по трупана с години информация. Те често се редактират, защото поколенията се променят”, казва известната дизайнерка и моделиер Ина Асса-Костова, която е учила мода в парижко училище и е работила за световни дизайнери. В нейните учебници от Франция пише, че най-вероятно този начин да се номерират облеклата се е родил в шивашките училища. Например в нейното училище тоалетите ръчна изработка откутюр буквално се “скулптрират” само върху манекен 36-и номер (40 български стандарт) или върху модел с тези размери. От известна италианска марка (“Долче и Габана”) трудно ще си купите дреха по-голяма от 42-и номер (38 италиански), защото работи за много слаби момичета и момчета. Докато “Хюго Бос” предлага по-дълги панталони. В сайтовете на фирмите има таблици с размерите и веднага се вижда разликата – едни предлагат облекла за дами с по-едър бюст, други – за такива с по-тънка талия. Има линии с размери за много млади момичета тип “мадмоазел” - XXS дори - по-весели и пъстри, със закачка, както колекции за зрели жени – по-бизнес и с делови вид.
Разбира се, всички се предлагат със съответната номерация. А по нея целогодишно работят както фирмите, така и специални агенции, разказа опитната проектантка Милена Уилямс, която 15 години конструира облекла за цял свят с уникален софтуер. Размерите за облеклата за детски градини и ученически униформи също се правят с него, а после самите дрехи се възлагат на различни изпълнители. Уточняват се и най-малките подробности – цвят, плат, копчета, ципове. Например за пожарникарските униформи се иска негоряема и много скъпа материя. “Вече никой не стои със сантиметър и карфиците в уста. В Германия например има 10-ина 3 D боди скенера, които обикалят цялата страна и обикновено се монтират в общините. Там всеки минава по желание, за деца и ученици се иска разрешение от родители. Данните се обобщават, а фирмите или купуват този стандарт, или поръчват собствено проучване. Въз основа на тези обемни данни се прави актуализация на стандарта - обикновено се посочват няколко типа фигури с имена на плодове - круша, ябълка и т.н. В някои от големите магазини на известни марки също има такива скенери. Клиентът минава, за пет минути получава данните си и личен номер. После с него по онлайн може да си поръча каквото прецени”, разказва Уилямс. Според нея многото смесени бракове напоследък водят до промяна на следващото поколение и необходима промяна на мерките. Ние, българките, сме по-едрички, но немският и нидерландският стандарт примерно не са за нас. Там една тениска, означена с най-малкия S, тук може да стане на дама, носеща 46-и размер.
Рядко кроячите си позволяват да променят нещо от строгите списъци. Редовните клиенти усещат веднага и започват оплаквания – сакото ми е тясно, панталоните – къси... Доста голяма разлика има в таблиците с размери на Япония, САЩ, Франция, Великобритания, а е препоръчително тези размери да се актуализират на 5 години. Италианската номерация в момента е за по-вталени и умалени модели.
Марките с редовна клиентела у нас като “Жени Живкова” си имат свои данни. В някои брандове не може да намерите номер от L нагоре. По-масовите използват общата европейска стандартизация.
Сайтовете пък предлагат много често триизмерна информация за размерите на дрехите за деца, жени и мъже, която редовно се актуализира. На етикетите, особено на детските дрехи, подробно е обяснено за каква възраст са подходящи, височината и теглото, на които ще са удобни, съдържанието на материите, произход, поддържане, дали са антиалергични и други важни за родителите данни.
