Постепенно майсторите забелязват, че разликите в размерите на човешкото тяло са относително малки
Преди създаването на размерите в началото на 1800 г. дрехите се напасват по човека или от шивача, или от производителите на едро. Постепенно майсторите забелязват, че разликите в размерите на човешкото тяло са относително малки.
Така започват да определят мерки по три основни начина:
4 Хо7юризонтално измерване на тялото, което включва обиколка на врата, ширина на раменете, мерки на бюста - надгръдна и гръдна обиколка, обиколка под гърдите, която е естествената обиколка на кръста, обиколка на горната и на долната част на бедрата.
4 Вертикално измерване на тялото, при което се взема предвид дължина на гърба (от врата до кръста), дължина от рамото до кръста (не е същата мярка като дължината на гърба, тъй като зависи от наклона на раменете), дължина от раменете до гърдите, дължина от гърдите до кръста и дължина от бедрото до кръста.
4 Мерките за ръкавите включват дължината на ръката отдолу и отгоре, на лакътя, обиколка на китката и на бицепсите.
Съществуват също така няколко стандарта ISO за обозначаване на размера на дрехите, но повечето от тях са заменени с ISO 8559, който е почти същият като европейския EN 13402. (Виж за него на 18-а стр.)
ISO е Международната организация по стандартизация, съставена от представители на 148 национални стандартизационни организации.
Основана е в Лондон на 23 февруари 1947 г. от делегати на 26 страни.
Централният ѝ секретариат се намира в Женева, Швейцария, като организацията работи в 164 държави.
