Растящият брой жертви на пандемията от COVID-19, нейните странични и дългосрочни ефекти върху здравето и въздействието й върху политиката продължават да са централна тема в британските и американските издания.
Британският в. "Дейли телеграф" съобщава, като се позовава на статистиката, че в Англия и Уелс от началото на епидемията са регистрирани близо 13 000 смъртни случаи с неизяснени причини. Изданието отбелязва, че причините за смъртта на тези болни са различни от коронавируса и изтъква опасения, че една от тях може да е и липсата на адекватна медицинска помощ, предава БТА.
Данните, с които "Дейли телеграф" разполага, показват, че от 13 март има допълнителни 23 000 смъртни случаи на хора, починали в старчески домове и в дома си. През този период броят на починалите в болница е спаднал с 10 000, тъй като много умиращи пациенти са били изпращани обратно вкъщи, за да освободят легла за заразените в момент, когато кривата на пандемията вървеше към връхната си точка. Има сериозни опасения, че хиляди британци са починали, защото не са имали достъп до медицинска помощ, тъй като ресурсите са били отклонени за справяне с пандемията.
Нови данни сочат, че в Обединеното кралство има 46 383 починали от COVID-19. Тук са включени и случаи, за които има подозрения, че са предизвикани от коронавируса. Но специалисти смятат, че реалното число може да е твърде близо до 60 000, ако бъдат преброени и починалите поради карантинните мерки, обобщава "Дейли телеграф".
Друго британско издание - "Индипендънт", пише, че COVID-19 може да напомня за себе си още десетина години, тъй като Националната здравна служба се опасява от въздействието на пандемията върху децата. Вестникът пише, че директорът на Националната здравна служба за Англия Том Кендъл и други експерти предупреждават за последиците от пораженията на COVID-19 върху мозъка и предизвикваните от това психически отклонения. Според Кендъл, децата "безспорно" са силно засегнати от карантинните мерки. Неговото становище е сходно с това на психиатри и представители на благотворителни организации за очаквано "цунами" от психиатрични проблеми в период, когато хиляди пациенти се възстановяват, след като са били в интензивно отделение в условията на последиците от карантината върху икономиката.
Професор Ед Бълмор - невролог от университета в Кеймбридж, каза, че вече са налице достатъчно данни, че новият коронавирус предизвиква "неврологични болести" и е възможно психиатричните последици да се усещат и след десетилетие. Бълмор посочи, че у някои пациенти с COVID-19 се наблюдава "промяна в психическото състояние" и добави, че това включва "случаи на психотично разстройство на настроението" и "когнитивни увреждания".
Американският всекидневник "Вашингтон пост" информира, че една трета от американците сега показват признаци на клинична тревожност или депресия, съдейки по статистическите данни по време на пандемията, и това е най-тревожният признак досега за психологическото въздействие на пандемията. Някои социални групи са по-тежко засегнати от останалите - това са младите пълнолетни граждани, жените и бедните. Резултатът отразява тревожна тенденция - повишена депресия, стрес и склонност към самоубийство у младите пълнолетни.
Вестник "Ню Йорк таймс" отпечатва статия под заглавие "Краят на новия световен ред", в която се казва, че коронавирусът предизвиква антиглобалистка параноя, но реалният глобализъм се разпада. Авторът смята, че параноята е отражение на подновения страх на съзаклятници сред елитите, които се стремят да управляват света. Същевременно обаче, действителният нов световен ред, мечтата за глобална интеграция и транснационално управление, се разпада пред очите ни. Във фантазиите се очертават тоталитарен контрол, приземяващи се черни хеликоптери, тайни заговори на групата Билдерберг. Но те се подхранват от различни неоспорими реалности - разрастването на транснационалните институции, явната мощ на глобална свръхкласа, често недемократичното, според автора на "Ню Йорк таймс", разширяване на Европейския съюз и възхода на дигиталното наблюдение и връзките, които обвързват Китай и САЩ в "Chimerica" (от China и America).
Според редакционна статия на лондонския в. "Гардиън", сега е време за истинска солидарност, а възстановителният план на стойност 500 милиарда евро, обявен от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, в помощ на най-тежко засегнатите държави от ЕС, може да е преломен момент. В статията се припомня как през 1790 г., след Американската война за независимост, Александър Хамилтън предложил федералното правителство да поеме огромните дългове, натрупани през войната от отделните щати. Хамилтън смятал, че този ход може да е ключов момент в "изковаването" на истински Съединени американски щати. "Национален дълг", написал Хамилтън, "ако не е прекомерен, ще бъде за нас национална благословия. Това ще е мощен цимент за наши съюз".
До днес това мислене никога не е било споделяно в ЕС, пише "Гардиън". Независимо от периодичните призиви за по-дълбок фискален съюз, по-богатите държави членки се противопоставяха на идеята за обединяване на дълговете с по-бедните им съседи. След 2008 г., когато Гърция беше на ръба на банкрута, а криза на държавния дълг можеше да погълне Италия, ЕС не отиде по-далеч от осигуряване на спешни заеми и евтини кредити. Спасителните средства дойдоха заедно с болезнени условия и задължаваха държавите да започнат предизвикващи у тях силно негодувание програми за строги икономии, за да се справят с растящия си дълг. Алтернативата - опрощаване на дългове в стила на Хамилтън, беше отхвърлена от тогавашния германски финансов министър Волфганг Шойбле.
Това беше тогава. Сега се предлага Европейската комисия да вземе заем от името на държавите членки на ЕС, който да е част от бюджета на общността за 2021-27 г. Това може да е водоразделен момент, пише "Гардиън". Вестникът заключава, че е жизнено важно планът Меркел-Макрон да оцелее непокътнат. ЕС трябва да действа в духа на американеца Александър Хамилтън в днешните не по-малко драматични времена, пише изданието.
