ЦИК вижда 2023 г. като най-ранния срок за онлайн вот
Отложиха гласуването за кметове в 14 населени места от юни за септември
Правосъдният министър, който е привърженик на електронното гласуване, е убеден, че пандемията няма да е пречка парламентарните избори догодина да са по традиционния начин
2023 г. е най-ранният срок, в който в България биха могли да се проведат електронни дистанционни избори, т.е. гласуването да става онлайн от вкъщи. Това предвижда пътна карта на ЦИК. Експеримент как на практика може да стане това е предвиден още на парламентарния вот догодина (виж поясненията на говорителя на ЦИК долу)
Проучване на “24 часа” обаче показа, че партиите в Народното събрание са против по-бързо въвеждане на онлайн гласуване или подаване на бюлетините по пощата, което би избегнало струпването на хора в избирателните секции. COVID-19 не променя тази позиция.
Иначе технологично пречки това да се случи няма -
пощите биха
могли технически
да поемат избори през тях, бе експериментирано и със софтуер за онлайн гласуване.
Австрия например е приела удобството да се гласува по пощата много преди избухването на пандемията. На последните извънредни парламентарни избори на 29 септември 2019 г. в столицата Виена близо 1/3 от имащите право на глас го подадоха по този начин. Избирателят иска да му издадат изборна карта най-късно два дни преди вота. Тя гарантира самоличността и съдържа необходимите лични данни. Картата се изпраща на посочения от човека адрес с бюлетина и два плика. В малкия се слага попълнената бюлетина, а той и картата се поставят в големия плик и се изпращат до съответната изборна комисия. Така гласуват и австрийците от чужбина.
Заради коронавируса се наложи и други държави да променят изборните си закони, така че да не се ходи в секциите. Руският президент Владимир Путин одобри възможност да се гласува по пощата и електронно. Първата проверка на системата ще е на 24 юни на референдума за промяна в конституцията.
В Полша пък се изпокараха люто, когато в последния момент преди насрочените за 10 май президентски избори заради К-19 парламентът прие да се гласува изцяло по пощата. Накрая вотът бе отменен, още няма дата за нов, а избирателите сами ще решават дали да гласуват по пощата, или да се разходят до урните.
Отсега се чуват гласове, че може да се наложи през ноември и
САЩ да си
изберат
президент
по пощата Най-големият противник на този вот е Доналд Тръмп, който обяви, че демократите са мошеници и ще се възползват, за да го измамят.
България твърдо остава на традиционно гласуване. На 14 юни у нас трябваше да се избират кметове в 14 населени места, но заради пандемията това ще се случи на 27 септември. През пролетта на 2021 г. парламентарните избори ще са отново със секции и опашки. “Ако ситуацията с разпространението на коронавируса продължи и се стигне до втори бум, е възможно частичният вот да бъде пренасрочен за друга дата”, обясниха от Централната избирателна комисия.
Изправим ли се пред най-мрачния сценарий - пандемията да продължи и догодина, ще се решава
как да се
организира
гласуването в
големите секции,
колко кабинки да има в тях.
След всеки избирател машините за гласуване ще трябва да се дезинфекцират, което би забавило процеса, опасява се говорителят на ЦИК Александър Андреев. На парламентарния вот догодина за първи път в България всяка секция трябва да има гласуване и с машина. То бе въведено още през 2014 г., но с малък брой устройства. Сега за първи път ще се гласува с над 13 000 машини.
ЦИК не е обсъждала нови начини за гласуване заради пандемията - комисията няма законодателна инициатива, напомня говорителят ѝ Андреев. По действащото законодателство гласуване по пощата или дистанционно електронно гласуване не е възможно. Резултатите от планираното по принцип за догодина експериментално електронно гласуване няма да се отчитат. В ЦИК е сформирано специално звено, което ще се занимава с техническите изисквания за провеждането му.
Решението за въвеждане на нова система за гласуване заради пандемията трябва да бъде взето от парламента, подчерта още говорителят на централната комисия.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който обикновено ръководи подготовката на Министерския съвет за провеждане на избори, отклони въпросите ни на тази тема.
Гласуване по
пощата би било
противо-
конституционно,
защото се
нарушава
личният и
таен вот,
убеден е пък правосъдният министър Данаил Кирилов. Той се позовава на решение на федералния конституционен съд на Германия, което в голяма степен било аналогично на изискванията на българската конституция.
“Най-подходящият начин за гласуване от дистанция е онлайн, много по-добър и от машинното гласуване. До следващите парламентарни избори обаче
държавата няма
да има време
да организира
подобен вот”, смята министърът. Той напомни, че са били извършени няколко експериментални гласувания по проект, осъществяван от ЦИК. Комисията е дала своя анализ в междинни текущи доклади. Парламентът трябва да реши кога точно онлайн гласуването да стане практика.
Според Данаил Кирилов няма да има никакви проблеми следващите избори да се проведат по познатия ни начин, дори ако се запазят противоепидемичните мерки до април 2021 г. “Първо, не мисля, че дотогава ще имаме в такава интензивност сегашните противоепидемични мерки. Второ, дори това да се наложи, е организационен въпрос да се обезпечи нормално гласуване. Много по-сложни организационни и логистични въпроси е решавала българската изборна администрация”, добави министърът.
Вариантът за
гласуване по
пощата не е
обсъждан в БСП
Червеният юрист Филип Попов обаче подкрепи тезата на Данаил Кирилов, че то не гарантира тайната на вота. Сред големите проблеми на българските избори е купуването на гласове и корпоративният вот, напомня той. Ако в тъмната стаичка в СИК тайната на вота е гарантирана, това не може да се случи при гласуване по пощата, убеден е Попов. Ти си извън избирателната комисия и в ръцете на някой, който има власт над теб - икономическа, политическа, социална или друга, твърди депутатът.
БСП е против онлайн гласуването още при промените в Изборния кодекс през 2019 г. Няма страна в Европа, в която да е останало електронно дистанционно гласуване, добавя Попов. Той е убеден, че изборите могат да се направят и в рамките на действащите противоепидемични мерки. Например с по-дълъг изборен ден, при график, който да осигури дистанция между избирателите и да няма струпване пред секциите, а изчакването да е навън пред сградата.
Попов предлага да няма т.нар. тъмна стаичка, а в средата на помещението да се направи нещо като банка с прегради, която едновременно да осигурява тайната на вота, но и да се вижда човекът от членовете на СИК и наблюдателите и той да не може да подменя химикалки, да извади телефон и да снима вота си, обясни социалистът.
Малкият коалиционен партньор “Обединени патриоти” отхвърли идеята за е-гласуване. ВМРО и НФСБ са категорични, че такъв вот не би решил проблем с изборите при втора вълна от коронавирус. Затова сме против, каза организационният секретар на ВМРО Юлиан Ангелов.
Той припомни, че при последното отваряне на Изборния кодекс ВМРО отхвърли въвеждането на електронното гласуване - не било надеждно.
“Продължаваме
да сме за
гласуване
с бюлетини
като най-сигурно Въвеждането на електронна или дистанционна система трябва да бъде тествана няколко пъти, поне през 2 г., за да се види колко е активна и защитена. Срокът до следващите избори не е достатъчен за това”, категоричен е Ангелов.
“Рано е да мислим за алтернативни способи за гласуване, защото има почти година до следващите парламентарни избори”, казва зам.-шефът на правната комисия в НС и депутат от НФСБ Христиан Митев. “Гласуване по пощата като в Австрия и Германия може да се въведе, но трябва да се обсъди внимателно”, отсича Митев. Допълва, че ако продължи кризата с К-19, електронното гласуване не би решило проблема, а ще го задълбочи.
“Със сигурност трябва
да се мисли
за избори в доста
по-тежка
ситуация от
сегашната -
със същите и дори по-строги ограничения. Надявам се дотогава да можем да проведем изборите, както досега”, прогнозира патриотът.
“Съмнявам се обаче, че ще можем да гласуваме, както на колегите им се иска - с машини, защото не виждам време нито за провеждането на обществена поръчка за закупуването им, нито за сертифицирането и цялата процедура, за да може да се проведе вотът с тях”, каза още зам.-шефът на правната комисия. Припомни, че в парламента имаше работна група за въвеждането на машинното гласуване, но пандемията от коронавируса е осуетила изцяло тази идея, защото няма да остане време процедурата за машините да се доведе докрай.
Партиите и институциите да се подготвят отрано за всякакви варианти за изборите, призовават и от “Воля” на Веселин Марешки. “Да се надяваме, че догодина обстановката ще е нормална и пред нас няма да стои въпросът да се отлагат ли изборите заради пандемия”, каза Марешки. “Ние от “Воля” от началото на мандата подкрепяме електронното гласуване. Нищо чудно, щом досега липсваше политическа воля да бъде въведено, именно
обстоятелствата
да принудят
статуквото да
го направи
А в условия на дистанция старата ни идея за видеонаблюдение в секциите при броенето на бюлетините и съставянето на протоколите придобива нов смисъл”, каза лидерът на “Воля”.
Против е-вот са ДПС. От партията още през 2018 г. обявиха, че не биха подкрепили подобна промяна, защото този вид гласуване не било надеждно. “Щом Германия не е намерила начин да опази системата си и категорично е забранила електронното гласуване, няма нужда България да си прави експерименти”, коментира Йордан Цонев. В началото на тази година на срещата при президента Румен Радев, на която се събраха част от партиите, за да обсъждат как да се измени Изборният кодекс, лидерът Мустафа Карадайъ затвърди тезата на ДПС, като заяви, че не се знае каква гаранция и доверие могат да получат хората за такъв вид гласуване.
Говорителят на ЦИК Александър Андреев: Надявам се първият тест на е-вота да е догодина
В пътната карта, приета от ЦИК, няма конкретни дати, а етапи и срокове. Тя е с период 2021-2023 г. Всеки етап надгражда предишния. Първият етап е подготовка на техническото задание за системата за дистанционно електронно гласуване, следва изграждането на самата система и след това провеждане на 3 експериментални гласувания. След това ЦИК трябва да направи анализ на резултатите. Ако становището е положително, законодателят трябва да реши дали да го въведе.
Това уточни пред “24 часа” говорителят на ЦИК Александър Андреев. Напомни, че към момента в изборното закодателство се посочва, че дистанционното електронно гласуване ще е само експериментално и няма дата за въвеждане на реален е-вот.
Все още не е ясно кога точно ще се проведе първият тест на е-вота. От ЦИК се надяват да стане догодина - или на президентските избори, или на парламентарните. Дали това ще се случи, зависи от подготовката за избор на изпълнител, който да изгради системата за дистанционно електронно гласуване, както и от това какво време ще му е необходимо. Важно е и изграждането на национална система за идентификация, чрез която избирателите да гласуват, тъй като електронният подпис съдържа лични данни и към момента малка част от имащите право на глас у нас имат такъв.
За изграждането на системата ЦИК работи с Държавната агенция за електронно управление, с която комисията е партньор по проект, финансиран от ЕС.
Сеул проведе избори въпреки COVID-19, Франция - наполовина
Много страни ги отложиха, но Русия разреши да се гласува дистанционно - по пощата и онлайн
Коронавирусът наложи да бъдат отлагани избори по света или да се проведат в необичайна обстановка.
През април руснаците трябваше да се явят пред урните на референдум за конституционните промени, които засилват властта на президента Путин и му отварят пътя да управлява до 2036 г. Коронавирусът попречи, а в Русия пандемията още е в разгара си. Затова бяха направени промени в изборния закон, даващи право на руснаците да гласуват и дистанционно - по елекронен път, или по пощата.
Софтуерът бил
тестван 4 пъти
в Москва и нито веднъж системата не била пробита, казват създателите ѝ. Този начин на гласуване ще бъде прилаган за местни, национални избори и за референдуми. Новата дата за допитването засега е 24 юни.
Въпреки започналото увеличаване на случаите на COVID-19 във Франция, президентът Еманюел Макрон реши да не отлага първия кръг на местните избори на 15 март. Резултатът бе рекордно ниска избирателна активност, тъй като над 55% от хората не посмяха да отидат да гласуват. Така около 5000 общини не си избраха кметове, защото решаващата битка остана за седмица по-късно - на втория тур на 22 март.
Междувременно обаче ситуацията с вируса в страната толкова бързо се усложни, че властите не се решиха да свикат избирателите отново пред урните. Нова дата за балотажа за момента не е обявена - възможно е това да стане през юни, ако обстановката позволи, но има вариант и за отлагане до септември.
Полша също отложи президентските избори, които трябваше да са на 10 май. В последния момент управляващата партия “Право и справедливост” прокара законова промяна за гласуване по пощата, но опозицията възропта, че то няма да е напълно честно и достоверно. В крайна сметка след кавги и спорове вотът бе отложен, a Сеймът одобри нова промяна, според която 30-те милиона
полски избиратели
ще избират дали
да гласуват лично,
или по пощата
Отлагане на избори се наложи също в Сърбия и Северна Македония. Още в средата на март сръбският президент Александър Вучич обяви, че кампанията за парламентарния и местния вот, насрочен за 26 април, се отменя. Решението било взето на общо заседание на всички партии. “Имаме една позиция по този въпрос. За нас няма избори, докато се борим с коронавируса”, каза тогава Вучич. Нов вот е насрочен за 21 юни. Опозицията обяви, че ще го бойкотира, защото няма условия за свободно изразяване, а митингите през май са забранени.
Лидерите на партиите в Северна Македония два пъти се събираха при президента Стево Пендаровски, за да обсъждат нова дата за извънредните парламентарни избори, след като Скопие нямаше как да ги проведе на 12 април заради К-19. До споразумение не се стигна. Вероятно вотът ще е през юли, защото страната е в извънредно положение до края на май.
Демократическата партия в САЩ заяви, че е възможно да организира
онлайн национален
конгрес или друг
нетрадиционен формат,
за да утвърди кандидата си за Белия дом Джо Байдън. След като в началото на април отпадна последният му съперник Бърни Сандърс, Байдън се изправя срещу Доналд Тръмп на президентските избори на 3 ноември. Бившият вицепрезидент още не е официално определен на национален конгрес, в който традиционно участват хиляди делегати. Той веднъж вече беше отложен от средата на юли за седмицата, започваща от 17 август. Но под каква форма ще се проведе, още се обсъжда. Националният конгрес на републиканците е планиран от 24 до 27 август и до момента не е съобщено за промяна.
Южна Корея обаче, която върви по свой специфичен път за борба с пандемията и не постави гражданите си в изолация, реши да проведе парламентарните си избори на 15 април. В избирателните секции бяха въведени строги правила на социална дистанция. Хората се редяха пред секциите на разстояние един от друг с маски и ръкавици, избирателните кабини бяха дезинфекцирани многократно, беше измервана температурата на всеки, влизащ в тях. Избирателната активност бе рекордна за последните 30 г., а управляващата Демократическа партия на президента Мун Дже Ин се възползва от инерцията на адекватния отговор на заразата и спечели безапелационно.
