Пандемията с COVID-19 ни напомни за нашата смъртност като хора, защото модерният човек не мисли за смъртта, заяви политологът Иван Кръстев в „120 минути“ по bTV.
Неизвестността около COVID-19 разби представите на хората, че живеят в подреден свят. Много неща се променят и чисто физически, посочи политическият анализатор.
Политологът, определен през 2008 г. от списание "Форийн полиси" като един от стоте най-влиятелни интелектуалци в света, завърши новата си книга "Утре ли е вече?" по време на кризата. В своя труд той определя кризата с COVID-19 като най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот.
„След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка колко такива епидемии са променяли света. Проучванията показват, че от прочутия испански грип загиват два пъти повече хора отколкото през Първата световна война. Епидемиите променят света, но те не остават запомнени, защото се губи чувството на реалност. За Първата световна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип само 400”, отбеляза Кръстев.
Това може да бъде обяснено с това, че хората имат силна нетолерантност към безсмислената смърт. Смъртта по време на война е героична, а тази по време на епидемия не можем да разкажем, смята Кръстев и отбеляза, че огромен проблем при пандемията е, че не можеш да погребеш хората, собствените ти близки не могат да те изпратят, заяви Кръстев.
Кризата е показал, че хората търсят експертното мнение за своето здраве, но подбират специалистите, на които да вярват, както избират партия или футболен отбор, смята политологът. По думите му мненията за мерките по време на карантината са били силно поляризирани, защото хората преживяват много различно трагедиите и страха.
Кръстев е отделил специално внимание на проучването кои режими се справят по-добре със заплахата – демократичните или авторитарните, но заключението му е, че формата на управление няма много голямо значение в тази ситуация.
Три фактора се оказаха много по-важни в борбата с коронавируса. Първото е доверието на обществото към правителството. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, например. Второто нещо е предишен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени, защото са се сблъсквали скоро с подобни епидемии като тази със САРС. Третото е ефикасността на организацията – например колко бързо ще раздадеш маските, заяви политологът.
Проблемът на тази криза е, че не можеш да избягаш от нея и трябва да покажеш реални резултати. Хората могат да сравняват резултатите в техните страни с резултатите на други страни, добави той.
Според Кръстев пандемията ще промени нашия свят, затова е избрал за заглавие на книгата си „Утре ли е вече?“. А може би утре вече е настъпило, казва политологът.
