Спасили го със стент в габровската болница. Там са благословени да имат такива лекари, казва актьорът
“Един малък ад за мен приключи. В продължение на месец се занимавах със спукан бъбрек, камъни и още куп тъпотии, които ме споходиха.” Това разказа актьорът Башар Рахал в емоционална публикация във фейсбук.
Преди повече от месец, когато в страната е обявено извънредно положение, той решава да се изолира в малката къща, която има в габровското село Лесичарка, и да работи по сценарий за нов филм. Там е и на Великден, когато изведнъж усеща толкова силна болка, че дори не може сам да отиде на лекар и му се налага да извика Бърза помощ. “Линейката дойде и ме закара в болницата в Габрово. Казаха, че съм си за хоспитализация”, разказва Башар пред “24 часа”.
Първоначално си мислят, че камък е запушил единия му бъбрек. И ще може да се излекува с няколко системи. Оказва се обаче, че Башар е с много по-страшен здравословен проблем. “Видяха камъка на ехографа, но после се разбра, че нещата са доста по-сериозни.” След още прегледи, включително от хирург, се установява, че бъбрекът му е спукан. “И аз се пълня с вода”, обяснява актьорът.
Преди това всички около него му казват: Пий вода, за да избуташ камъка. “Но тялото ми не я искаше. Започнах да усещам и болка в корема. Оказа се, че колкото повече вода пия,
толкова повече се
пълня с вода, а така
можеш да се удавиш
в един момент”
През това време той се обажда на доцент Емил Доросиев, който работи в “Пирогов”, за да го попита за неговото мнение. “Той препоръча да не ме отварят, а да ми сложат стент през канала чак до бъбрека, както и катетър. Така и направиха. Събудих се доста по-добре, след като бях в пълна упойка, за да ми сложат стента и катетъра.”
Башар остава в болницата три дни. Понеже влиза там, когато цялата страна е в пандемията заради коронавируса, вижда как всички работят при изключителни мерки за безопасност. Освен това не усеща никакво по-различно отношение към себе си от когото и да било. “Имаше трима души, които бяха на хемодиализа - и с тях се държаха също толкова усмихнато, любезно, професионално. Хората там са благословени да имат такива лекари.”
Той си тръгва от болницата, но остава с катетър и стент в тялото си. Трябва да мине месец, преди да ги свалят. Башар решава да отиде пак в Габрово при същия лекар, който му ги е поставил, вместо при някой друг в София.
“Вчера (в четвъртък - б.а.) ми махнаха стента под пълна упойка. Отидох в Габрово, защото исках да съм при същия доктор, защото той беше изключително адекватен, пращаше ми статии как се възстановява бъбрек, какъв е методът. Беше много наясно и си върши страшно съвестно работата, нямаше въпрос, на който да не ми отговори. Попаднах на читави хора”, казва Башар.
Той благодари и на всички, които му помагат да се излекува - на д-р Боян Киров, д-р Светлана Пекова, д-р Георги Атанасов, “който заедно с целия си екип и усмивка на уста, скромност и професионализъм направи всичко така добре, че сега отново съм здрав и усмихнат”, както и на всички сестри и на отдадения на професията си 83-годишен д-р Дичев.
И шефът на урологията в Габрово д-р Георги Атанасов разказа, че Башар се доверил напълно на лекарите в болницата. Рядко усложнение на бъбречнокаменна болест, за което д-р Георги Атанасов казва, че вероятно няма да срещне повече в лекарската си практика, го сблъскало с Башар Рахал часове преди настъпване на Възкресение Христово.
“Бях на разположение, понеже в малките отделения нямаме нощна смяна. Извикаха ме във вътрешно отделение да прегледам пациент. Оказа се Башар Рахал. Наложи се по спешност оперативна намеса, просто нямаше изход по въпроса. По телефона се консултирахме с доц. Емил Доросиев от “Пирогов”, той помогна с напътствия. Събрахме екип и
точно около полунощ
на Великден
Башар беше в
операционната
Наложи се да отблокираме неговия ляв бъбрек, за да няма възпалителни промени, които бяха започнали и бяха дори животозастрашаващи, ако не се вземат спешни мерки”, спомня си шефът на габровската урология.
Д-р Атанасов уточнява, че известният пациент бил приет със съмнения за бъбречна криза. Започнали вливания и антибиотици, но показателите му се влошавали. След направен скенер обаче дежурните специалисти бързо поставили точната диагноза.
Лекарят казва, че нямало време за стъписване при вида на популярния пациент, независимо че за първи път се сблъсквал с такъв известен човек. Но пък и Башар Рахал се държал много добре, нямало лигавщини, глупави въпроси или колебания в компетентността им. “Дори беше се доверил, ако трябва да правим голяма операция, но се съобразихме изцяло с напътствията на доц. Доросиев и по бързата процедура го подготвихме за анестезия.”
На следващия ден актьорът пожелал да си отиде в София. Тъй като всичко се разиграло в периода на блокираната с КПП-та столица, се наложило да му дадат специални документи, за да може да го пропуснат и да отиде на консултация в “Пирогов”. “Дойдоха да го вземат с кола, защото той сам не можеше да шофира, беше слаб. Но се оказа, че сме свършили добре работата, и той остана на домашно лечение, за да може да се възстанови”, разказва д-р Атанасов.
В период от един месец се чували с именития пациент по два пъти на ден. “Катетрите, които имаше, го дразнеха, имаше следоперативни усложнения, за които разговаряхме. След това той прецени да се върне в неговия имот в региона и се разбрахме да свършим докрай работата. Поставените чужди тела в него трябваше да бъдат извадени”, обяснява урологът.
След последната интервенция в четвъртък актьорът е изписан по живо, по здраво. Като излязъл от упойка, нямал проблеми и габровските лекари преценили, че няма причина да го държат в болницата.
За кратките си престои в отделението по урология в Габрово обаче Башар Рахал успял да впечатли с отношението си целия екип. Намерил най-ерудиран събеседник в лицето на 83-годишния действащ уролог д-р Дано Дичев. Макар да не участвал пряко в животоспасяващата интервенция,той му снел “социалната анамнеза”, казват с уважение по-младите му колеги.
“Той е от старото поколение лекари, чете много,
подготвен е на
всякакви теми,
говорили си за
Ницше”,
разказва шефът на урологията. Достолепният лекар е истинска история на здравеопазването в Габрово. Работил още в Туберкулозната болница, построена от фабриканта Пенчо Семов, известна като “Парахода” заради архитектурата. “Тогава е имало много туберкулоза с бъбречни усложнения, в началото той е бил уролог там. След което през 70-те години идва в създаденото урологично отделение в болницата, където се и пенсионирал. След кратко прекъсване и няколко години работа в Севлиево отново повиках д-р Дичев при нас, защото, за да го има отделението, трябват двама лекари със специалност”, обяснява д-р Атанасов.
