240 са заразените на първа линия от началото на епидемията до неделя - най-засегнат е “Пирогов” с 51 души
Мигриращи от болница в болница или от отделение в отделение лекари, продължителният престой в отделения с COVID пациенти и преглеждането на болни, без да бъдат тествани още на входа на лечебното заведение. Това са едни от основните причини, които посочват болничните директори в страната за това, че болниците се превърнаха в едно от трите огнища на разпространение на коронавируса. Другите две са старческите домове и пристигащите от чужбина българи.
В резултат обаче основно засегнати от това бяха самите медици и статистиката го показва - 240 са заразените лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти, спешни лекари, включително и акушерки, по данни на Националния оперативен щаб към 8 ч на 17 май.
И въпреки че се запази тенденцията те да са 11% от всички заразени, при средно 13,6% в Европа, броят им не е малко на фона на всеобщия недостиг на кадри. За ефекта от това са показателни и общинската болница във Видин, както и областната в Ямбол, където се търсят доброволци, защото персоналът не стига, а заради заформилите се в тези градове огнища болните рязко нараснаха. И докато в Ямбол заразените лекари са все още малко, то във Видин са над 40.
Доброволци
обаче не се
отзовават,
което може да се обясни и с факта, че в епидемия всеки кадър е важен за всяка болница.
Най-засегната откъм заразени медици до момента е спешната болница “Пирогов” с 51 души. Преобладават лекарите, защото те имат най-пряк достъп до пациентите. По-тревожен е фактът, че освен лекари на първа линия в COVID отделенията, заразени бяха открити и в други клиники. 20 от тях са в Клиниката по хирургия. Иначе 14 от всички заразени са вече излекувани, а 28 са под карантина, но за някои тя скоро ще приключи.
“9 колеги са на лечение сега в болницата. Някои бяха в средно тежко състояние, но всички са с подобрение. Намаленият персонал не създава проблеми в работата ни”, каза шефът на “Пирогов” проф. Асен Балтов за “24 часа”. Той и екипът му установяват 3 основни причини, довели до по-масово заразяване сред медиците там. “Първата е, че
идват пациенти
с различни
оплаквания,
които се
оказват
вирусоносители,
но не са тестувани. Те успяват да заразят колегите, които ги преглеждат и лекуват, тъй като в отделенията, различни от COVID, предпазните средства не са от най-висок клас. Трудно се работи с пълна екипировка и няма как навсякъде да е така”, обясни проф. Балтов. Този проблем вече е решен, като от началото на миналата седмица всеки пациент се тества с PCR тест, преди да бъде приет. Докато излезе резултатът, той се счита за потенциално заразен.
Продължителният престой на медицинския персонал в COVID отделенията също се оказал рисков и причина за заразяването. Първоначално те оставали по 14 денонощия, без да излизат от отделението. Сега престоят е намален на 5 денонощия. “Прекалено дългото стоене в среда също се оказа причина - дали поради лично невнимание, или от прекалено многото вирусонатоварване”, коментира проф. Балтов.
Мигрирането на лекари, медицински сестри и санитари между различни лечебни заведения, тъй като много от тях работят на 2 или 3 места, също е причина за разнасяне на инфекцията.
Освен “Пирогов” в средата на април в София се оформи още една болница, огнище на зараза - университетската “Св. Иван Рилски”. За седмица там бяха установени 14 случая на заразени медици, като пак преобладават лекарите. Разпространението на заразата обаче бързо бе овладяно, последният обявен от щаба случай бе на 26 април.
Повечето инфектирани лекари са от отделението по хематология, където бе изолиран първият пациент. На част от медиците карантината им вече свършва. В болницата прилагат стриктни контролни мерки.
Всички от
персонала се
тестват всеки
понеделник
с PCR тест,
като болницата има собствена акредитирна PCR лаборатория и резултатите излизат за часове. “Пациентите ни също се тестват от самото начало. Тъй като болницата е много натоварена, първо се прави бърз тест и ако резултатът буди съмнение и има гранични стойности, тогава се тестват с PCR. В много от клиниките приемът става освен с отрицателен тест и с рентгенова снимка, която би показала дали има някакъв процес. А при преглед още в приемния кабинет се отсяват хора, които имат някакви симптоми и се тестват с PCR веднага”, обясниха от “Св. Иван Рилски”.
Критично е във Видин, в Бургас са на ръба
В някои от болниците в страната положението е критично заради големия брой заразени медици. Най-сериозно е положението в болница “Св. Петка” във Видин. По последни данни броят им е 44, в това число лекари, сестри и санитари. Това значително затрудни работата и
болницата бе
застрашена
от затваряне
Заразата там тръгна в средата на април, когато лекар от неврологичното отделение се оказа с положителна проба, а след него и медици от другите отделения. Наложи се да се тества целият персонал от 450 души, а някои отделения временно спряха да приемат пациенти.
Според видинския областен управител Момчил Станков и кмета на града Цветан Ценков причината за разпространението на вируса в болницата не е заради липсата на предпазни средства, които според тях били достатъчно, а поради това, че Видин се намира на две граници, където има интензивен трафик и това спомогнало за масовото разпространение на заразата в областта.
Шефът на РЗИ във Видин д-р Венцислав Владински не оспорва, че това може да е основната причина, но видя пропуски и в самата организация на болницата, особено в началния период на заразата. Според него
на много от
лекарите и
сестрите се
налагало да
работят в
няколко
отделения
и по този начин са увеличавали многократно контактите си с потенциални заразоносители.
Под висок риск се оказа и Пазарджишка област, където има 23 заразени медицински лица. 4 от тях са от болницата в Пещера, а 19 са в областната болница в Пазарджик, с което тя се превърна в най-голямото огнище на заразата в региона.
15 заразени медици отчетоха и в Плевен. 10 от тях са в университетската болница. В Отделението по хемодиализа към Клиниката по нефрология са диагностицирани 2-ма лекари, 4 медсестри и 2 технически лица, а в Клиниката по инфекциозни болести - 2-ма лекари и 2 медсестри. 2 случая има и във военната болница в града. Всички заразени медици са в добро състояние, каза говорителят на болницата Момчил Цветков.
В област Плевен недостиг на лекари и медсестри не се усещал, защото Медицинският университет там дава кадри. Все пак има недостиг на реаниматори, инфекционисти, съдебни медици, патолози, медсестри, каза д-р Атанас Гарев, шеф на РЗИ.
С трима заразени лекари остана и Смолянска област засега. Един от тях е алерголог и педиатър в доболничната помощ, който бе и първият излекуван от COVID-19 лекар у нас. Той е преглеждал англичанин, от когото вероятно е хванал вируса.
Вторият лекар е д-р Даниела Дариткова, председател на ПГ на ГЕРБ и шеф на здравната комисия. Тя бе установена, че е носител на вируса, на 2 април, когато бяха тествани всички депутати с PCR тестове. Прекара инфекцията безсимптомно и бе 28 дни в домашна карантина. Не бе установен и нито един заразен сред близките или пациентите ѝ. Тя е джипи на над 3000 пациенти от Смолян и от началото на май отново приема в кабинета си.
Третият лекар с COVID-19 в Смолян е 60-годишна дерматоложка, също от доболничната помощ. Тя е била контактна на възрастна жена. Сред заразените в смолянската болница има и една медсестра и две санитарки.
8 заразени медици, но от различни отделения, бяха установени и в болницата в Бургас. 5-има от тях са изписани, но
само един
се е върнал
на работа,
тъй като
останалите
са 28 дни в
карантина
Болницата обаче се справя на ръба, призна шефът на РЗИ - Бургас, д-р Георги Паздеров. Има недостиг на инфекционисти и пулмолози, но засега не се налага командироване на специалисти от други градове. Медицински сестри обаче били командировани от по-слабо натоварени отделения към инфекциозното.
6 са медицинските специалисти в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново, установени досега с коронавирус. Повечето са медицински сестри - 3, има 1 лекар и две санитарки. 4-ма от заболелите са от екипа на реанимацията, където са имали контакт с възрастна пациентка с COVID-19. Първоначално жената е приета с различна симптоматика, а близките подвели медиците, че не са били в рискови държави, но се оказало, че не е така. Резултат от PCR теста потвърдил наличието на вируса 24 часа след приема на пациентката. Инфектираната санитарка и една от сестрите били с леки симптоми и не се е наложило да бъдат хоспитализирани, но другите две сестри са били в болницата с тежки пневмонии. Вече са изписани и са под домашна карантина.
“Имахме лек
недостиг, но
болницата
успява да го
компенсира”,
каза шефът ѝ д-р Стефан Филев.
В Кърджали пък досега има два случая - на лаборантка от РЗИ и на санитарка от болницата, които вече са преодолели инфекцията.
В болницата в Благоевград също има два случая - на лекарка от инфекциозно отделение, която е без симптоми и под карантина, и на санитарка. От областта там има един личен лекар от Якоруда с доказан коронавирус и медицинско лице от Петрич. Засега няма опасност от недостиг на лекари.
В болницата в Гоце Делчев има установен 1 заразен лекар, като там се лекуват вече 11 души. Заради увеличения прием на пациенти от четвъртък 4 медицински сестри от училищното и детското здравеопазване в града са командировани в инфекциозното отделение на МБАЛ “Иван Скендеров”.
Болницата в Пазарджик търси доброволци. Лекарка от Германия стана доброволка в болницата в Пазарджик
35-годишна българка, работеща като лекар в Германия, е доброволец в болницата в Пазарджик. Лечебното заведение е с голям брой заразени - 14 медицински работници, а директорът му д-р Красимир Темнилов отправи призив за помощ към колегите си от страната и към шефа на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски.
Първа на призива се отзовала д-р Кристина Дечева. Тя е завършила медицина в Мюнхен, където защитава и дисертация в областта на онкологията. Три години е в отделението по лъчетерапия в университетската клиника “Рехтс дер Изар” в Мюнхен и 4 г. в университетската клиника в Ландсхут. Прибрала се в Пазарджик по време на извънредното положение, а при сегашната кризисна ситуация вече е доброволка в интензивното отделение на МБАЛ.
Болницата търси лекари, анестезиолози, реаниматори и реанимационни сестри, които да работят в интензивното отделение. Заразата там тръгна от приет по спешност 43-годишен мъж с проблеми в чревната проходимост, застрашаващи живота му. Направени са му две операции, като преди втората пробата му за коронавирус излязла положителна. Пациентът почина във вторник.
